Решение № 1321 от 27.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1321 гр. Пловдив, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20225330203316 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-002644/27.04.2022, издадено от началник Сектор в ОДМВР- ПЛОВДИВ, сектор Пътна полиция, с което на Д. Н. Т. е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни пороци на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски. По конкретно се сочи, че :

-служителят, който е заснел и установил нарушението не бил преминал специална подготовка и обучение;

-неправилно бил отчетен установения в закона толеранс;

-одобрения тип на средството за измерване бил изтекъл, поради което не била доказана неговата техническа изправност.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от приложената по делото разписка, процесното НП е връчено на дата 13.05.2022г., жалбата е входирана (видно от поставения върху нея печат) на 27.05.2022г., тоест при спазване на императивния преклузивен срок за това, съгласно приложимата редакция на чл. 59 ЗАНН.

ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ИЗМЕНЯНЕ НА НП.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното НП намери, че са налице основания за неговото изменяне по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено за това, че на 26.03.2022г. в 14:29 часа, в гр.Пловдив, на бул. Санкт Петербург срещу номер 1, посока на движение от запад към изток, при максимално разрешена скорост за движение с населено място от 50 км/час, Д. Н. Т. управлява личното си МПС с рег. № *******, със засечена скорост от 104 км/час. Отчетен толеранс от минус 3 % в полза на водача, наказуема скорост от 101 км/час.

Наказуемо превишение от 51 км/час. Нарушението е фиксирано с TFR 1-M № 546.

Съдът намира, че изложената в НП фактическа обстановка се опровергава частично от събраните по делото доказателства .

На първо място по делото се установява по несъмнен начин, че на процесните дата и час, на сочения в НП пътен участък, МПС с рег.№ ******* се е движело със засечена скорост 104 км/час. В тази връзка съдът съобразява приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от

Наредба № 8121з532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че според чл. 189, 2 ал.15 ЗДвП изготвеният снимков материал следва в условията на алтернативност да „записва или заснема“ регистрационния номер на МПС, с което е извършено нарушението. В процесния случай са изпълнени и двете алтернативи, като от една страна на статичното изображение е заснет номера на МПС, а от друга страна той е разпознат и текстово посочен в графа „бележки“ на статичното изображение.

Налице е пълно съвпадение между номера посочен и разпознат на статичното изображение и този отразен в АУАН и НП , поради което не възниква абсолютно никакво съмнение, че нарушението е извършено именно с процесното МПС.

Не на последно място движението именно на МПС с рег.№ ******* с вписаната в статичното изображение скорост -104 км/час не се и оспорва от жалбоподателя.

Правилно на следващо място е съобразено, че именно жалбоподателят е легитимиран субект да понесе отговорност за извършеното нарушение на скоростта.

В тази връзка съдът отчита приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно, че регистриран собственик на процесното МПС е именно жалбоподателката Д.Т..

Същевременно трайната съдебна практика приема, че в чл. 189, ал.4 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач.

Собственикът може да снеме отговорността от себе като с нарочна декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП посочи кое е действителното лице, което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице.

Поради изложеното следва да се приеме, че именно жалбоподателят е лицето, което носи презумптивна отговорност за нарушението извършено с МПС, негова лична собственост. Доколкото същият не се е възползвал от предвидения в чл. 189, ал.5 ЗДВП ред, той не може да оспорва авторството на 3 деянието.

Така Решение № 2319 от 25.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 1973 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1992 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр. Пловдив, ХХІV касационен състав, к.а.н.д. № 1727 по описа на съда за 2021 г., Решение № 1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021 година,Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година , Решение № 1469/13 юли 2021 год. ХІХ състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по описа за 2021 год., Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

Освен всичко друго пасивната легитимация на наказания субкет не е и спорна по делото.

Основателно е обаче възражението за неправилно приложен толеранс съгласно чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.

Тук следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща проверка допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост над 100 км/час е +/- 3 %. Именно този толеранс е отбелязан като приложен в АУАН и НП.

Незаконосъобразни са обаче математическите изчисления при приспадане на толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 104 км/час. 3% от тази величина се равняват на 3,12 км/час. След приспадане на толеранса се получава 100, 88 км/час.

При преглед на предвидените санкции в чл. 182, ал.1 ЗДвП е видно, че законът борави с цели числа на наказуемата скорост. В противен случай ненаказани биха останали стойности на скоростта между 10 км/час и 11 км/час, 40 км/час и 41 км/час и други. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 747, ал.3 от Закона за измерванията.

Поради изложеното получената скорост от 100,88 км/час следва да се закръгли към цяло число, като при спазване на принципа за гарантиране правото на защита на наказаното лице, закръглянето следва да се 4 извърши по най-благоприятния за него начин, а именно към по-ниското цяло число- 100км/час, като именно тази скорост следва да се приеме за наказуема.

При наказуема скорост от 100 км/час, наказуемото превишение се явява 50 км/час, а не 51 км/час.

Съгласно чл.182, ал.1 ЗДвП нарушителят се наказва:

-т. 5. за превишаване над 40 km/h - с глоба 600 лв.;

-т.6 за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.

В случая предвид констатираната действителна величина на наказуемото превишение, което е точно 50 км/час, приложимата санкционна норма се явява чл. 182, ал.1, т.5 ЗДвП, а не чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП, за която е наказан деецът, доколкото в приложното поле на чл. 182, ал.1, т.6 попадат само превишения, които надхвърлят 50 км/час, но не и тези, които са равни на 50 км/час.

Съгласно трайната съдебна практика в случаи като процесния, когато се установи, че:

- действителната величина на наказуемото превишение е по-ниска от вменената с АУАН и НП,

-поради което на дееца се следва по-лека санкция по смисъла на чл. 182 ЗДвП, се касае за типичен случай на закон за по-леко наказуемо нарушение , без съществено изменение на обстоятелствената част ( доколкото установената промяна във фактите е изцяло благоприятна за дееца), поради което Районният съд следва да изпълни правомощията си по ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 като преквалифицира нарушението и намали размера на наложената глоба от 700 лева на 600 лева и да отмени наказанието лишаване от права

Така Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 509/ 21 март 2022 година на Административен съд-Пловдив, ХІХ състав,к. а. н. дело № 228/2022 год., Решение № 508/ 21 март 2022 година на Административен съд5 Пловдив, ХІХ състав, к. а. н. дело № 239/2022.

В тази връзка следва да се съобрази и трайната практика на ВКС, че не представлява съществено изменение на обстоятелствената част, респективно не налага изменение на обвинението ( каквото е недопустимо в процеса по ЗАНН) установяването на различни фактически положения, които обаче са изцяло в полза и по-благоприятни за наказания субект.

Така Решение № 122/28.05.2018 година, Второ наказателно отделение, К.Н.Д.412/18 г. на ВКС, Решение №200/21.12.2020 по дело №895/2020 на ВКС, Решение № 287 от 30.06.2014 г. по нак. д. № 796/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 304/12.04.2018 г., второ наказателно отделение, наказателно дело № 1066/2017 г. по описа на ВКС., Решение № 288/ 09 юли 2012 година касационно по н.д. № 904 по описа за 2012 година на ВКС, Решение № 13 от 26.07.2013 г. по нак. д. № 2137/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение №88/15.09.2020 по дело №301/2020 на ВКС.

В този смисъл и практиката на Административен съд Пловдив- Решение №538/29.3.2022г. на Административен съд Пловдив по КАНД 294/2022, ПО ОСТАНАЛИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ

Всички останали възражения на жалбоподателя са неоснователни.

Възражението за липса на компетентност на лицето, заснело и установило нарушението не държи сметка за въведения от законодателя принцип на автоматизъм при заснемане и установяване на нарушения с АТСС.

Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на 6 работния процес.“

При установяване на нарушения с АТСС ролята на човешкия фактор е само да бъде поставена в действие камерата, но служителят няма абсолютно никакво отношение към установяване и заснемане на нарушението, който е напълно автоматизиран. Посоченото следва по един недвусмислен начин от дадената легална дефиниция, според която АТСС автоматично заснемат и установяват нарушения в присъствие или дори в отсъствие на контролен орган.

Видно от съставения клип, установяващ извършеното нарушение, служителят се е справил успешно със задачата да включи камерата, а видно от издаденото НП, успешно е приключил и автоматизирания процес по заснемане на нарушението и разпознаване на нарушителя.

Именно поради горния принцип на автоматизъм, трайната съдебна практика приема, че за законосъобразността на извършено заснемане с АТСС е изцяло ирелевантна личността на лицето, което е поставило в действие АТСС, неговата квалификация и компетентност.