Решение № 1594 от 25.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1594 гр. Бургас, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20262120100916 по описа за 2026 година

Производството е образувано по исковата молба на Д. Р. К. против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, с която е предявен установителен иск за обявяване на нищожност на клауза за допълнителна услуга, наименувана „Динамично плащане“ по договор за кредит от 30.05.2025г.

Твърди, че между страните е сключен договор за кредит от 30.05.2025г. Съгласно договора за кредит, ищецът е получил сумата от 1500 лева, при ГПР 59.72 %, годишен лихвен процент 45.84 % при срок на кредита от 16 месеца. Съгласно чл.9 от договора, ищецът трябвало да заплати допълнителна услуга, наименувана „Динамично плащане“ в размер на 1985.60 лева. Счита, че клаузата за допълнителна услуга, наименувана „Динамично плащане“ в размер на 1985.60 лева е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 10а, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва иска. Счита, че договорът за потребителски кредит отговаря на всички императивни изисквания за ЗПК и не съдържа неравноправни клаузи.

Постъпило е становище от процесуалния представител на ищеца по хода на делото и по същество. Навеждат се твърдения и за недействителността на договора за кредит.

Предявените искове са с правна квалификация чл.26, ал.4, вр. ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.10а, ал.2, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП и чл.26, ал.4, вр. ал.1, предл.3 от ЗЗД.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че между „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД и ищеца К. е бил сключен договор за кредит № MAX_500084768 от 30.05.2025 г. По силата на договора ответното дружество е предоставило на ищеца кредит в размер на 1500 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 1 от 45,84 % и годишен процент на разходите в размер на 59,72 %. Уговорено е връщане на сумата на 16 броя месечни погасителни вноски, ведно с възнаградителна лихва, като общата дължима сума е в размер от 2032,48 лв. – чл. 5, ал. 5 от договора. Видно от погасителния план на договора последната месечна вноска е с падеж 20.09.2026 г. Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора ищецът изрично е заявил желание да ползва услугата „динамично плащане“ за своя кредит при условията на раздел V, т. 7. 3. от приложимите към договора общи условия, за което дължи сума в размер на 1985,60 лв., платима на равни части, добавени към всяка една погасителна вноска. Това води до увеличение както на размера на общо дължимата сума по кредита на 4018,08 лв., така и увеличение на размера на месечната погасителна вноска – на 251,13 лв. В отговора на исковата молба ответникът е заявил, че общият размер на плащанията по договора е 2032,48 лв., при годишен процент на разходите от 59,72 %, от което може да бъде направен извод, че сумата за услугата „динамично плащане“ не е включена в посочения размер на ГПР. Между страните не се спори, че кредитът е усвоен изцяло и ищецът е получила процесната сума.

Несъмнено сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 Закона за потребителския кредит. В случая кредитополучателят се явява потребител, по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва от закрилата на закона и посочените по-горе разпоредби, освен ако търговецът не установи, че клаузата по договора е била индивидуално уговорена /чл.146, ал.4 ЗЗП/, което обстоятелство не се доказа от ответното дружество. Затова, доколкото не е налице изключението по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, следва да бъде извършена преценка за противоречието на атакуваните клаузи с изискването за добросъвестност и наличието на значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя.

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. По делото не са представени приложимите Общи условия, но те са общодостъпни на интернет страницата на ответника, на следния интернет адрес: https://www.maxcredit.bg/terms. Според т. 7.3 от приложимите Общи условия срещу изрично заявено желание да ползва допълнителната услугата „динамично плащане“ кредиторът осигурява свой представител, който ще посещава настоящия адрес на кредитополучателя или друго предварително уговорено с него място, при условие, че то се намира в квартала по настоящия адрес на кредитополучателя, в рамките на работното време на кредитора, за да извърши кредитополучателят редовно плащане (плащане не по-късно от датата на падежа), съобразно условия, които кредитополучателят трябва да спазва. Съдът намира, че клаузата от договора за кредит, с които е предвидено заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга „динамично плащане“, е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Уговорената допълнителна цена за услугата по „динамично плащане“ нарушава императивни норми на ЗЗП, като същата е в противоречие с добрите нрави, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя. С оглед характера на допълнителна услуга, уговореното за нея възнаграждение е явно непропорционално, тъй като надхвърля размера на отпуснатия кредит. Сумата по съществото си представлява заплащане на възнаграждение за евентуално осъществяване на бъдещи действия, свързани с управлението на кредита, респ. неговото погасяване, тоест уговорени възможности за длъжника да оперира гъвкаво в отношенията си с кредитора по повод на заплащане на погасителните вноски. Тази „допълнителна услуга“ представлява общ разход по кредита и няма характера на допълнителна такива, поради което е налице нарушение на императивната забрана на чл.

10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, което налага извод за нищожност на клаузата.

Това е така, защото уговорката води до нарушение на принципа на добросъвестност и справедливост при договарянето и заобикаля забраната за кредитора да изисква заплащане 2 на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквато несъмнено е „услугата” по „динамично плащане“.

Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорените цена на допълнителна услуга „динамично плащане“ е налице нарушение на императивни норми на ЗЗП и ЗПК, както и че противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя.

Правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Към датата на сключване на процесния договор за потребителски кредит основният лихвен процент на Българската народна банка е бил 2,95 %. Следователно по процесния кредит годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от 64,75 %.

В случая сумата от 1985,60 лв. – „за динамично плащане“ не е предвидена изрично като задължително условие за сключване на договора, но представлява търговска практика на кредитора, която цели да прикрие действителните разходи по кредита. Този извод следва от приобщаването им към общата сума по кредита и включването им в месечните погасителни вноски. Уговорените такси следва да бъдат приети за общ разход по кредита, поради което следва да бъдат взети предвид при определяне на ГПР по процесния договор.

Невключването им е ГПР създава невярна представа у потребителя относно действителния размер на общите разходи по кредита, така че той да съответства на установения в ЗПК максимум.

Видно от съдържащия се в чл. 6, ал. 1 от договора погасителен план сумите, които ищецът дължи без включване на сумите за „допълнителни услуги“ са както следва: 16 месечни погасителни вноски в размер на 127,03 лв. или общо 2032,48 лв. и ГПР – 59,72 %, а след включване на сумите за „допълнителни услуги“ – 16 вноски по 251,13 лв. или общо 4018,08 лв., т. е. увеличението на първоначалната сума, дължима от ищеца - потребител по договора е в размер на 1985,60 лв. След добавянето на оскъпяването в размер на 1985,60 лв. като „разход-такса при усвояване“, след служебно извършено изчисление в електронен кредитен калкулатор, достъпен на електронен адрес: https://www.calculator.bg/1/crediten_gpr.html, е видно, че ГПР на потребителския кредит би бил приблизително 655,15 %. От изложеното следва, от една страна посоченият ГПР не отразява всички разходи по договора, които трябва да са включени в него, а от друга, че той значително надхвърля допустимия по закон размер на ГПР от 64,75 % към датата на сключване на процесния договор и като такъв следователно е уговорен в нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Нарушаването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е толкова съществено, че е скрепено от законодателя с една по-тежка санкция, а именно недействителност на целия договор, за което съдът е длъжен да следи служебно. В този смисъл е и произнасянето по решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/ 22 на СЕС, с което се приема, че описаната конструкция, която цели да прикрие действителните разходи по кредита попада в обхвата на понятията „общи разходи по кредита за потребителя“ и „годишен процент на разходите“.

Посочването на неправилен размер на ГПР следва да се приравни по правни последици на непосочването му. Следователно кредиторът не е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което е предвидено като основание по чл. 22 ЗПК за обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен.

В настоящия случай обаче, макар и да констатира недействителността на договора, съдът е длъжен да се произнесе в рамките на заявената от ищеца претенция, съгласно принципа на диспозитивното начало, нормативно залегнал в разпоредбата на чл. 6 ГПК.

Така, с оглед гореизложеното съдът намира, че клаузата на чл. 9, ал. 1 от сключения 3 между страните Договор за кредит № MAX_500084768 от 30.05.2025 г., предвиждаща заплащане на сума за динамично плащане в размер от 1985,60 лв., е нищожна, поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД) и сключена при неспазване на нормите на чл.10а, ал.2, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП.

Искът е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, единствено ищецът има право на разноски. Последният своевременно е отправил искане, обективирано в списък по чл. 80 ГПК. Искането на ищеца за присъждане на внесената държавна такса в размер на 40,61 евро, следва да бъде уважено.

По делото е направено своевременно искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Съдът съобрази минимално установените в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, като счита, че поисканото адвокатско възнаграждение в размер от 245,42 евро (с левовата равностойност в размер на 480 лв.) с ДДС, не се явява прекомерно, поради което направеното от ответника възражение в този смисъл е неоснователно.

Минимално предвиденото възнаграждение, съобразено с материалния интерес в настоящото производство, възлиза на сумата от 300,93 евро (с левова равностойност в размер на 588,56 лв.) без ДДС, съответно 361,11 евро с ДДС. Предвид това и претенцията от 245,42 евро с ДДС не може да бъде приета за прекомерна, предвид правната и фактическа сложност на процеса. По делото са представени и доказателства за регистрирането на адв. М. по ЗДДС.