Определение № 645 от 04.12.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 645 гр. С., 30.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20232200500417 по описа за 2023 година Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба депозирана от юриск.Т., пълномощник на „Лено“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1784, район „М.“, бул. „Ц. ш.“ №**, ет. *, против определение № 1719/02.06.2023г. по ч.гр.д. № 5172/2022г. на С.ския районен съд, с което на основание чл. 420, ал. 1, изр. последно от ГПК е постановено спиране на незабавното изпълнение на издадена по реда на чл. 417, т. 3 от ГПК заповед за незабавно изпълнение, ако длъжниците внесат гаранция в размер на 900.00лв.

Частният жалбоподател счита, че сделката е сключена между търговци, поради което основанието за спиране на изпълнението - чл. 420, ал. 1, изр. последно от ГПК не намирало приложение. Основанието за издаване на заповедта за незабавно изпълнение бил сключеният договор за заем бизнес кредит № 6651/13.02.2020г., сключен между „Лено“ АД - заемодател и ЕТ „КА-К. К.“- заемополучател, Я. К. - солидарен и ипотекарен длъжник, М. К.а солидарен и ипотекарен длъжник и К. К. - солидарен и ипотекарен длъжник.

Твърди още, че договорът е сключен с длъжника в качеството му на търговец и представлявал търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ, тъй като 1 е свързано с упражняваното занятие - за оборотни средства. При определяне на сделката като търговска законодателят предвидил оборимата презумпция по чл. 286, ал. 3 от ТЗ, поради което следвал извода, че ЕТ „КА-К. К.“ не е потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП.

Жалбоподателят сочи, че действително солидарните длъжници могат да бъдат разгледани като потребители, но при внимателна преценка на обстоятелствата по делото, вкл. клаузите на договора, естеството на предмета на договора - стока или услуга, за да се установи целта на придобиването или получаването на съответната престация и с оглед установяване на качеството потребител. Твърди, че К. К. е функционално обвързан от извършваната търговска дейност, тъй като сделката е сключена от него в търговското му качество като ЕТ, но и в лично качество като солидарен длъжник. Поради това заемът е предоставен за подпомагане на търговската дейност на ЕТ.

Съгласно практиката физическо лице, което имало тесни професионални връзки с дружеството, не може да се счита за потребител. Качеството му на потребител счита, че следвало да се установи в исковото производство и към настоящия момент не може да се ползва от потребителска защита, тъй като е търговец съгласно ТЗ и по отношение на него се прилагат правилата от ТЗ и презумпцията на чл. 286, ал. 3 от ТЗ.

Иска се от настоящата съдебна инстанция да отмени обжалваното определение.

В срока за отговор е постъпил такъв от адв.Х., пълномощник на ЕТ „КАК. К.“, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „ К.“ № **, с който същата е оспорена като неоснователна. Иска се същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено. Изложените аргументи не почивали на нормативните разпоредби. Кредитът не бил отпуснат на ответника в качеството му на едноличен търговец, упражняващ търговска дейност, поради което сключеният договор бил за потребителски кредит и заемополучателят следвало да се ползва от защитата на разпоредбите на ЗЗП.

Ч. гр. д. № 2459/2022 г. е образувано по заявление от 20.06.2022 г. на „Лено“ АД, срещу длъжник ЕТ „КА-К. К.“, К. Я. К., за парично вземане в размер на 43.25 евро и лихва в размер на 1,366.29 евро, което произтича от 2 договор за заем бизнес кредит №6651/17.07.2021 г., сключен между „Лено“ АД като заемодател и ЕТ „КА-К. К.“ като заемополучател, К. Я. К. като солидарен длъжник.

От представения договор за заем, наречен бизнес кредит, с клиентски № 6651 от 13.02.2020 г., се установява, че е сключен между горните страни в посоченото им качество, като заемодателят се задължава да предостави на заемополучателя лихвоносен обезпечен заем в размер до7200 евро - главница, а заемополучателят да го върне с натрупаните лихви. Заемополучателят се е задължил да ползва заема за оборотни средства ( чл.2.1.(iii), вр. с чл.4.2 от договора). Той се е задължил да извърши дейността си с грижата на добър търговец.

Издадена е заповед № 3024 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено горните длъжници да заплатят на „Лено“ АД сумата от 7066.29 евро - главница по договор за заем № 6651/13.02.2020г., с нотариална заверка на подписите, сумата от 39.220евро – договорна лихва и сумата от 427.94евро – разноски, от които 277.94лв. – държавна такса и 150.00лв. юрисконсултско възнаграждение.

На 16.05.2023г. постъпили възражение по чл. 414 от ГПК и молба за спиране на изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение, поради това, че договорът съдържал неравноправни клаузи или алтернативно при предоставяне на определено от съда обезпечение.

За да постанови обжалваното определение заповедният съд приел, че спирането поради наличие на неравноправни клаузи, които не са конкретизирани, не следва да бъде допуснато. Заповедният съд достигнал до извода, че алтернативното искане е основателно при условията на чл.420, ал.

1, изр. последно от ГПК и определил обезпечение в размер на 900.00лв., а след това е издал и обезпечителна заповед.

Въз основа на обжалваното определение длъжниците са внесли определеното обезпечение.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е частично основателна, а обжалваното определение частично неправилно по отношение на определения размер на гаранцията.

Понятието „потребител“ има обективен характер, който не зависи от 3 субективното отношение и възприятия на насрещната страна / Дело С-110/14 на СЕС/. Заемополучателят по сключения договор за заем е ЕТ по смисъла на ТЗ, а получената заемна сума е насочена към финансиране на търговеца и погасяване на предишните му задължения със заемодателя, поради което се касае за услуга свързана с обичайната му занятие, а не за удовлетворение на лични нужди или до незначителна степен на удовлетворение на търговските, и професионални нужди / Дело C-464/01 J. G. v Bay Wa AG на СЕС/. При изследване на конкретно установените по горе факти не може да бъде направен извод, че дружеството или солидарният длъжник, който безспорно има тясна професионална връзка с ЕТ „КА-К. К.“, е действало в качеството си на потребител при подписването на договора. / Дело С- 419/11 TiaXEC на СЕС/. Поради това настоящият съдебен състав намира, че неправилно е допуснато спиране при определяне на гаранция в условията на чл. 420, ал. 1, изр. последно от ГПК, тъй като длъжниците не са потребители или поне такъв извод не може да бъде направен на база представените със заявлението и възражението доказателства.

Съдът обаче е сезиран от длъжниците с искане за спиране при представяне на надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД, което следва да бъде допуснато. По смисъла на чл. 180 от ЗЗД когато законът постановява да се представи обезпечение пред съд, то може да бъде залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека. Според чл.

181 от ЗЗД залогът се учредява чрез влагане на сумата или на ценните книжа в банка, ипотеката се учредява чрез вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот за учредяването й. Гаранцията по чл. 180 от ЗЗД трябва да е в размер на дължимата сума. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено и да бъде допуснато спиране при условията на чл. 420, ал. 1, изр. 1 от ГПК, като бъде определена гаранция в размер на 14325.07лв., която длъжниците да представят или да довнесат по сметка на РС С. сумата от 13425.07лв. ( изчислени с ел.калкулатор към 30.11.2023г.).

В производството по чл. 420, ал. 1 от ГПК не се издава обезпечителна заповед, тъй като основанието за спиране на изпълнителното производство е съдебния акт, с който съдът е постановил спиране, като съдебният изпълнител е длъжен да спре изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1, т.

4

7 от ГПК. Предвид това, издадена обезпечителна заповед следва да бъде обезсилена.

Претендираните от частния жалбоподател разноски освен, че не са доказани по основание и размер с представеното пълномощно, не се присъждат по този вид производство, а с окончателния съдебен акт, с който е решен материалноправния спор по същество.

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1719/02.06.2023г. по ч. гр.д. № 5172/2022г. на С.ския районен съд.

СПИРА изпълнението, на основание чл. 420, ал. 1, изр. 1 от ГПК, на заповед за незабавно изпълнение № 3024/24.11.2022 г., при условието, че длъжниците представят гаранция в размер на 14325.07лв. или довнесат сумата от 13425.07лв. към вече внесената по сметката на РС - С. сума.

ОБЕЗСИЛВА Обезпечителна заповед №9/27.06.2023г., по ч. гр. д. № 5172/2022 г. на РС - С..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5