Решение № 53 от 18.01.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Бургас, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Д. П. Стоянов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100501095 по описа за 2022 година

С Решение № 22 от 12.04.2022г., постановено по гр. дело № 418/2021г. по описа на Районен съд – Царево е допусната съдебна делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1 246 кв.м., находящ се в гр. Царево, м. „СК Фонд Боруна“, при квоти ½ ид.ч. за Х. Г. С. и ½ ид.ч. за С. Г. С..

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от С. Г. С. чрез неговия процесуален представител адвокат Галин Кутиев, в която се изразява недоволство от постановеното решение и се претендира то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което делото да бъде върнато за ново разглеждане.

В депозираната пред съда жалба се посочва, че първоинстанционният съд не е съобразил направеното от ответната страна възражение за прикрита сделка на процесното дарение. Посочва се, че съдът неправилно е приел, че от събраните по делото доказателства и представеното нотариално дело се доказва, че сделката е действителна. Твърди се, че 1

Районен съд – Царево не е съобразил, че по нотариалното дело не се съдържат доказателства за реално изплатена продажна цена на продавача, нито в акта за сделката се сочи изрично, че цената е платена. Посочва се, че при заявен от ответника отрицателен факт, процесуално задължение е на ищцовата страна да докаже положителния факт на заплащане на цената по сделката.

Не се отправя искане за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивникът лично и чрез своя процесуален представител поддържа въззивната жалба и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от Районен съд – Царево.

Ответната страна по въззивната жалба – Х. Г. С. депозира по делото писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба и счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. В писмения отговор се посочва, че по същество обжалваното решение е правилно, обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства, Районен съд – Царево е приел, че между страните е налице съсобственост на процесния имот при равни квоти и е допуснал делба на имота. Посочва се, че в тежест на въззивника е да обори процесния нотариален акт, въз основа на който ищцата се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба – Х.

Г. С. чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба и счита, че следва първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от Х. Г. С. против С. Г. С., с който се претендира да бъде допусната съдебна делба по отношение на следния недвижим – 2 поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1 246 кв.м., находящ се в гр. Царево, м. „СК Фонд Боруна“, при квоти от по ½ ид.ч. за всеки един от съделителите. В исковата молба се посочва, че страните са брат и сестра и те са съсобственици при равни квоти на посочения поземлен имот, която произтича от наследяване на тяхната майка – М. Г. С., б.ж. на гр. Б., починала на *** 2021г.

По делото пред първоинстанционния съд е депозиран писмен отговор от страна на С. Г. С., с който се оспорва придобиването на правото на собственост върху процесния делбен имот от страна на ищцата, обективиран в представения по делото Нотариален акт № *, том *, рег. № *, нот. дело № */2017г. по описа на Нотариус Ч. с твърдение, че е налице продажба, която прикрива дарение, тъй като е налице симулативна сделка и в този смисъл се оспорва правото на собственост по отношение на имота от страна на ищцата и заявеното от нея в исковата молба разпределение на квотите в съсобствеността.

За да допусне съдебната делба, при равни квоти между страните, първоинстанционният съд е приел, че твърденията на ответника, че сделката, сключена между неговата майка и ищцовата страна е симулативна са останали недоказани. Съдът изрично е посочил в своите мотиви, че страните по двете сделки – включително и ответника са заявили пред Нотариус Ч., че цената за имота е заплатена изцяло от купувачите на продавача и по делото не са ангажирани доказателства, които да оборят посоченото в нотариалните актове, поради което е и приел, че в случая не се касае за симулативна сделка.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до 3 правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

По направените възражения във въззивната жалба, съдът намира следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че по силата на сключен с Нотариален акт № *, том *, нот. дело № */2018г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Царево, Договор за покупкопродажба на недвижим имот, ищцата по делото – Х. Г. С. е закупила от своята майка – М. Г. С. следния недвижим имот – ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Царево, област Бургаска с площ от 1 246 кв.м. с начин на трайно ползване – незастроен имот за курортно-рекреационен обект.

Установява се по делото и обстоятелството, че по силата на сключен Договор за покупко-продажба на недвижим имот с Нотариален акт № * от ** 2018г., том *, нот. дело № */2018г. по описа на Нотариус с район на действие ответната страна по делото – С. Г. С. е закупил от своята майка - М. Г. С. следния недвижим имот – ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Царево, област Бургаска с площ от 1 246 кв.м. с начин на трайно ползване – незастроен имот за курортно-рекреационен обект.

На основание чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.

По делото не се спори, а и от представения Нотариален акт № * от *** 2006т., том *, нот. дело № */2006г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Царево се установява, че М. Г. С. е призната за собственик на следния недвижим имот – урегулиран поземлен имот VІІІ-668, отреден за ваканционно селище по плана на гр. Царево, м. „СК Фонд – Боруна“ с площ на имота 1 245 кв.м.

4

По делото не се спори, а и от представената Скица на поземлен имот № 15-823214 от 26.07.2021г., изд. от СГКК – гр. Бургас се установява по безспорен начин, че урегулиран поземлен имот VІІІ-668, отреден за ваканционно селище по плана на гр. Царево, м. „СК Фонд – Боруна“ с площ на имота 1 245 кв.м. понастоящем е с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Царево.

От събраните по делото доказателства се установява и обстоятелството, че (както бе посочено по-горе) през 2018г. М. Г. С. се е разпоредила със собствения си имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Царево, област Бургаска с площ от 1 246 кв.м. с начин на трайно ползване – незастроен имот за курортно-рекреационен обект в полза на своите две деца – Х. Г. С. (ищец в първоинстанционното производство) и С. Г. С. (ответник в първоинстанционното производство), като е сключила Договор за покупко-продажба с нотариален акт с всеки един от тях и по силата на вещно-прехвърлителния ефект на сключените договори им е прехвърлила правото на собственост по отношение на ½ ид. ч. от недвижимия имот на всеки един от тях. При това положение, настоящата инстанция намира, че правото на собственост по отношение на описания недвижим имот е преминало в патримониума на съделителите по делото въз основа на сключените договори за покупко-продажба – съответно от 24.08.2018г. с Нотариален акт № *, том *, нот. дело № */2018г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Царево и от 03.09.2018г., сключен с Нотариален акт № *, том І, нот. дело № */2018г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Царево и между тях двамата е възникнала съсобственост при равни квоти – тоест от по ½ ид.ч. за всеки един от тях.

По отношение на направеното възражение в отговора на исковата молба от страна на С. Г. С., че сделката, сключена с Нотариален акт № * от *** .2018г., том *, нот. дело № */2018г. по описа на Нотариус с район на действие Районен съд – Царево е симулативна и всъщност прикрива дарение, тъй като Х. С. не е заплатила договорената цена, настоящата инстанция намира, че по делото не е представено нито едно доказателство в подкрепа на това твърдение. В тежест на страната, която претендира разкриване на симулацията е да установи по пътя на главното и пълно доказване, че 5 страните са нямали воля за сключване на договора, евентуално, че действителната им воля по сделката към момента на сключването й не е такава, каквато е отразена в нея. В този случай, следва да се установи каква точно е била действителната воля на страните, като в случая следва да се докаже, че страните по сделката са постигнали съгласие да не настъпят правните последици, произтичащи от атакуваната сделка – покупко-продажба на недвижим имот, като се е целяло извършване на дарение на имота. В този смисъл, съдът намира, че следва да се приеме, че направеното възражение остава недоказано. Това е и единственото и основно възражение, изложено във въззивната жалба, с което се обосновава и неправилност на постановеното първоинстанционно решение, но доказателства в подкрепа на това възражение не са представени и пред настоящата инстанция. За пълнота следва да бъде отбелязано, че дори и да се приеме, че това възражение е доказано и дори и да се приеме, че сделката прикрива дарение, то от този извод не следва обстоятелството, че имотът остава (или се връща както се твърди от ответника С. Г. С.) в патримониума на прехвърлителя по сделката – М. Г. С., б.ж. на гр. Б. и от това не следва, че този имот се включва впоследствие в наследствената маса на покойната майка на страните – М. Г.

С.. Следва изрично да се отбележи, че дори и да се приеме, че сключеният между М. Г. С. и Х. Г. С. договор за покупко-продажба прикрива дарение, то предвид обстоятелството, че договорът е сключен с нотариален акт следва да намери приложение правилото на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД – ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност, а е безспорно, че договорът за дарение (какъвто именно договор се твърди, че е сключен) също има вещно-прехвърлителен ефект и при сключването му правото на собственост преминава в приобретателя по сделката – в конкретния случай Х. Г. С., а не се връща в патримониума на прехвърлителя.