Решение № 45 от 14.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Пловдив, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Андрея А. Атанасов като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600577 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на глава 21 НПК.

С присъда № 76/28. 10. 2024 г., постановена по НОХД 944/2024 г.

Пловдивският окръжен съд е ПРИЗНАЛ подс. А. Г. Г., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че в периода м. юни 2016 г. - 31. 03. 2017 г. в гр. Х. и гр. П., при условията на продължавано престъпление, за пет данъчни периода и при условията на посредствено извършителство - чрез Г. Н. П.

/лице, извършвало счетоводно обслужване на търговско дружество В.****/, явяваща се наказателноотговорно лице, което не е знаело фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението по чл. 255 ал. 1 т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, в качеството му на лице, което фактически е ръководело дейността на търговско дружество В.****, макар формално да нямал юридическо отношение към това дружество, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за В.**** в големи размери - 7 047. 22 лв., като при водене на счетоводството и при упражняване 1 на стопанска дейност, е съставил и използвал документи с невярно съдържание /подробно посочени в диспозитива на присъдата/ - отчетни регистри - дневници за покупките на В.****, съгласно чл. 124 ал. 1 т.1 ЗДДС и чл. 113 ал.3 вр. ал.1 ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 и чл. 9 ЗДДС, фактури, по които вече е бил ползван данъчен кредит /една и съща фактура № 2000000045/01.07.2016 г. с посочен издател Д.**** е била включена два пъти - веднъж в дневниците за покупки за м. юли 2016 и веднъж за м. август 2016 г./ и фактури, по които данъчен кредит не се е следвал, тъй като дружеството все още не е било регистрирано по ЗДДС /регистрацията по ЗДДС е извършена на 10. 06. 2016 г., а фактура № 2000000042/24.05.2016 г. е била включена в дневниците за покупки за м. август 2016 г./, потвърдил е неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на ЗДДС и правилника за приложението му и по силата на ЗКПО /чл. 125 ал. 1 ЗДДС и чл.

116 ал. 1 ППЗДДС и чл. 92 ЗКПО/ пред ТД НАП - П., приспаднал е неследващ се данъчен кредит и е потвърдил неистина, като е декларирал печалба в размер на 36 982.60 лв., вместо да отрази печалба в размер на 68 599.55 лв., поради което и на основание чл. 255 ал. 1 т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл.

54 НК го е ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева.

На основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното на подсъдимия А. Г. наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът се е произнесъл и за направените по делото разноски.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият А. Г., който чрез защитника си, е обжалвал същата в срок. Считат присъдата за неправилна. Молят да бъде отменена изцяло, а подсъдимият - оправдан по така повдигнатото обвинение.

Алтернативно се иска делото да се върне на друг състав от първоинстанционния съд за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

В съдебно заседание представителят на апелативна прокуратура даде заключение, че присъдата следва да бъде потвърдена, а подадената въззивна 2 жалба следва да бъде оставена без уважение.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваната присъда, Пловдивският окръжен съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че свид. Т. И. имал опит в търговия с горива. През 2016 г. решил да развива такъв бизнес в с. Ч., където имало бензиностанция, неработеща от дълго време. Считал, че не може да регистрира фирма на свое име, поради наличието на ипотечен кредит, който бил станал изискуем и съдебен изпълнител издирвал негово имущество, чрез което да удовлетвори вземанията по този кредит. Това била причината да разговаря със свид. В. У. от с. У., обл. Х., с когото се познавали отдавна.

Попитал го дали е съгласен да регистрират фирма на негово име, която да стопанисва бензиностанцията в с. Ч., с уговорката, че основната дейност ще се ръководи от свид. Т. И.. Свидетелят В. У. се съгласил. Регистрирано било В.****, със седалище и адрес на управление с. Ч., обл. Х., чийто собственик бил свид. В. У. с предмет на дейност основно търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали. Свидетелят В. У. издал пълномощно на св. Т. И. да извършва дейност от името на В.****.

През май 2016 г. бензиностанцията започнала работа, като се стопанисвала от регистрираното на името на свид. В. У. дружество.

Първоначално на бензиностанцията свид. Т. И. работел сам. Няколко дни след като бензиностанцията започнала работа й били извършени проверки от НАП, Агенция Митници и Държавна агенция метрология и технически надзор /ДАМТН/. При първоначалната проверка не били констатирани нарушения, но по-късно от ДАМТН уведомили свид. Т. И., че са установили, че дизелът, който се продава на бензиностанцията, не отговаря на необходимите показатели. Освен това, бензиностанцията нямала и очаквания брой клиенти.

Това мотивирало свид. Т. И. да се откаже от начинанието си, докато не е натрупал задължения.

В мотивите към атакуваната присъда е прието, че свид. Т. И. познавал подс. А. Г. от 2015 г., за когото знаел, че има няколко бензиностанции в района 3 на гр. П. и околни села, както и газстанция в гр. А.. Знаел, че фирмата, чрез която подсъдимият стопанисва тези обекти е Б.********. След като взел решение да се откаже от бензиностанцията в с. Ч., свид. Т. И. се свързал с подс. А. Г. и му предложил да му продаде оборудването, което бил закупил за нея - нивомерни системи и фискално устройство. След като разбрал, че бензиностанцията в с. Ч. е действаща, подсъдимият предложил на свид. Т. И. да закупи В.**** заедно с оборудването и да продължи да стопанисва бензиностанцията. Свидетелят Т. И. се съгласил. Тази договорка помежду им била постигната в началото на м. юни 2016 г., като дружеството следвало да се прехвърли на подсъдимия до няколко дни.

Свидетелят В. У., който се водел собственик на В.****, също бил съгласен. Подсъдимият А. Г. наел двама души, които да обслужват бензиностанцията, за да не се спира работата й. Тъй като свид. Т. И. нямал счетоводител, който да извършва счетоводното обслужване на В.****, подсъдимият го запознал със свид. Г. П., на която свид. Т. И. изготвил пълномощно да представлява В.****, като й предал и наличните счетоводни документи на дружеството.

От началото на м. юни 2016 г. подс. А. Г. започнал фактически да ръководи дейността на В.**** и станал негов фактически управител, макар да нямал формално юридическо отношение към дружеството. Той ангажирал работници, които да обслужват бензиностанцията, на които заплащал възнаграждение, наел счетоводител - свид. Г. П., която да обслужва счетоводно дружеството, занимавал се с извършването на доставки от и до В.**** и преимуществено лично носил първичните счетоводни документи за осчетоводяване.

Свидетелят Т. И. неколкократно разговарял с подс. А. Г., тъй като прехвърлянето на дружеството се забавило, като настоявал пред него, колкото може по-бързо това да бъде сторено. Подсъдимият намирал различни поводи да отлага това прехвърляне, тъй като не желаел да бъде свързан формално с дружеството, поради което търсел човек, на чието име В.**** да бъде прехвърлено.

Свидетелят А. М. живеел в гр. П., работел каквото намери, за да се изхранва. Същият познавал подс. А. Г., при когото работел известно време като „товарач на слама“ в бизнес на подсъдимия, свързан с отглеждане на патици. Вършел за него и друга обща работа. За да го убеди да закупи формално дружеството на свид. Т. И. и да подпише документите, посредством които придобива В.****, подсъдимият казал на свид. А. М., че ще му изготви трудов договор и ще му плаща по 350 лв. на месец. Свидетелят М. веднага се съгласил, защото нямал никакви доходи.

По инициатива на подс. А. Г., на 03.08.2016 г., В.**** било прехвърлено пред нотариус в гр. П., от свид. В. У. на свид. А. М., който бил доведен от подсъдимия. Съгласно изготвено пълномощно свид. А. М. упълномощавал свид. Г. П. да представлява дружеството пред ТД на НАП, НОИ, Агенция по вписванията и Инспекция по труда.

На същата дата, с новия учредителен акт, била извършена и смяна на 4 седалището и адреса на управление на В.****, като за такива бил посочен адрес в гр. П., ул. „И.“ *. С това се изчерпила и съпричастността на свид. А. М. към дейността на процесното дружество. Същият не се поинтересувал какви точно документи е подписал и те не останали у него.

През декември 2016 г., по сходен начин, на свид. А. М. било прехвърлено и Б.. Няколко месеца подс. А. Г. плащал на свид. А. М. по 350 лв., както му бил обещал, след което престанал да го прави. След прехвърлянето на дружеството на името на свид. А. М., подс. А. Г. продължил да осъществява изцяло фактическото ръководство на В.****. Той продължил да извършва и контролира изцяло стопанската дейност на дружеството, както и да набавя и предоставя на свид. Г. П. първични счетоводни документи за тази дейност.

След като се договорили за прехвърляне на дружеството между свид. Т.

И. и подс. А. Г., на 10.06.2016 г. В.**** било регистрирано и по ЗДДС, като инициативата за това била на подсъдимия.

Съгласно чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл. 113, ал.1 от ППЗДДС регистрираните лица по този закон водят задължително регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени, според изискванията на закона и правилника.

Съгласно ЗДДС и ППЗДДС, регистрираните лица изготвят регистъра по ал. 1 „Дневник за покупките“ по образец, независимо от вида и формата на водене на счетоводството им. За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.

124, с изключение на случаите по чл. 157. Също така регистриранато лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка - декларация по чл. 125, ал.1 от закона по образец.

Според чл. 92 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък /каквото било В.****/, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.

Веднага след като започнал фактически да работи с В.****, подс. А. Г., започнал да търси механизми за намаляване на дължимия от дружеството ДДС, както и за намаляване на корпоративния данък за същия търговски субект.

Първоинстанционният съд е приел, че за целта през юни 2016 г. той започнал да се снабдява с фактури, сочени за издадени от Б., Б., А., в качеството им на доставчици към В.****, като знаел, че доставки от въпросните дружества към В.**** никога не били извършвани.

Подсъдимият Г. ръководел фактически и дейността на тези дружества, макар формални собственици или управители на част от тях към този момент, да били други лица, а именно Г. Г. за Б. и П. Б. за Б.********.

Тези документи били набавени, а впоследствие и използвани от подс. А.

Г., с цел да попречат за коректното установяване на данъчните задължения за 5

В.**** - първоначално за ДДС, а впоследствие и за корпоративен данък, посредством промяна на резултата при деклариране на дължимия данък добавена стойност, респ. намаляване на печалбата, служеща за данъчна основа при облагане с корпоративен данък.

Свидетелят Г. П., имала счетоводна кантора Г., с офис в гр. П.. Тя обслужвала счетоводно Б.********, Б. и А. в различни периоди от време. Със счетоводното обслужване на тези дружества я ангажирал подс. А. Г., който извършвал фактическа дейност и чрез тях. Свидетелката Г. П. поела и счетоводното обслужване на В.****, отново по молба на подсъдимия.