Решение № 3094 от 16.07.2026, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- Административно дело 635/2026
- Вид
- Решение № 3094
- Подписан
- 16.07.2026
- В сила
- 16.07.2026
- Състав
- Цветомира Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.171 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал.1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 3094
Хасково, 16.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - IV състав, в съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА административно дело № 20267260700635 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Г. Н. Х. от [населено място], депозирана чрез пълномощник и насочена против Заповед № GРAM-2268655 от 13.05.2026г. издадена от младши автоконтрольор към РУ – *****при ОДМВР-[област](Ж. П. Ж.).
В жалбата се твърди, че издадената заповед е нищожна, незаконосъобразна, необоснована и постановена при наличие на съществени процесуални нарушения, като акта не съответства на целта на закона.
Твърди се, че оспорената заповед, няма предписаните от закона реквизити и съдържание, липсва точно и ясно посочване на фактическите и правни основания за нейното издаване и разпоредените последици, като е издадена и от некомпетентен орган. Наред с това се твърди, че изложената в ЗППАМ фактическа обстановка била непълна, невярна и неточна, като не били отразени всички обстоятелства от значение за правилното и обосновано издаване на акта и приложение на закона. Не били налице фактическите и правни основания за издаване на акта, поради което същия бил незаконосъобразен.
По изложените съображения се моли за обявяване нищожността на ЗППАМ, алтернативно отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна. Претендират се разноски.
Ответникът - Младши автоконтрольор към РУ – ***** при ОДМВР-[област] (Ж. П. Ж.) редовно призован, не се явява и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.05.2026г. младши автоконтрольор при РУ [община], ОДМВР-[област] съставил спрямо оспорващия Г. Н. Х., Акт за установяване на административно нарушение сер. GА, с бл. №5275018. В акта било посочено, че на 05.12.2025г. около 16.15ч., в [населено място], ул.Районна до разклон за [населено място], в посока движение към [населено място], управлява лек автомобил Фиат Пунто с ***** регистрационен номер [Наименование], собственост на Ж. И. Ж., с установена скорост от 96 км. в час/ превишена скорост 46 км./час, при ограничение на скоростта за населено място до 50 км./час и приспаднат толеранс от -3 км/час в полза на водача. Отразено е, че нарушението е установено фиксирано и заснето с АТСС [Наименование], 120cd43 на 05.12.2025г. в 16.15ч. и е попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП. Прието е, че с описаното в АУАН деяние водачът е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП.
АУАН бил предявен и връчен на адресата си на 13.05.2026г., като не са обективирани възражения.
На база съставения АУАН, на същата дата – 13.05.2026г. ответникът приложил с оспорената заповед спрямо жалбоподателя принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т.1, б.”З” АА) от ЗДвП .
Видно от разписката в обжалваната заповед, последната била връчена на адресата си на датата на издаване. Жалбата срещу административния акт била подадена в АдмС-[област] на 26.05.2026г., като е регистрирана с вх.№ 3868 от същата дата.
По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, вкл. доказателства за компетентността на издателя на акта, справка за нарушител. При така установената неспорна между страните фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Оспорването е депозирано в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, разполагащ с правомощия да постановява актове от оспорения вид съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, с оглед представената по делото Заповед № 272з-877 от 26.03.2026г. на Директора на ОДМВР- [област] за оправомощаване на определена категория длъжностни лица, за издаване на принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП и предвид заеманата от ответника длъжност удостоверена посочена в приобщената Заповед № 272з-619 от 02.03.2023г. на ВПД Директор на ОДМВР-[област].
Заповедта е издадена в писмена форма, подписана е от издателя си и съдържа правни и фактически съображения за издаването си, които не си противоречат. Следователно оспорения акт отговаря на изискванията за форма по чл. 149, т.2 от АПК. Действително, в заповедта не са отразени дата и час на осъществяване на описаното в нея нарушение, но същата препраща към издадения спрямо жалбоподателя АУАН, който за целите на настоящото производство се явява подготвителен документ и то официален свидетелстващ такъв и в който посочените реквизити са вписани. Съгласно посоченото в ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Такъв се явява процесния АУАН. Ето защо според настоящия съдебен състав изискването за мотивировка е спазено.
Обжалвания акт е издаден на основание нормата на чл.171, т.1, б.”З” АА) от ЗДвП, предвиждаща в приложимата й към датата на издаване на заповедта редакция, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка:1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от един месец – за нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 5, ал. 2, т. 6 и чл. 183, ал. 6 и 7.
Нормата следователно съдържа няколко основания за прилагане на ПАМ от посочения вид – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, като в конкретния случай в процесната заповед, е отразено осъществяване на административно нарушение по чл. 182, ал.1, т. 5 от ЗДвП. Последната норма от своя страна предвижда наказуемост на за водач на м.п.с., който е превишил разрешената максимална скорост в населено място с над 40 км. в час.
Не спорно между страните по делото, а и е видно от приетия по делото без оспорване от страните АУАН, че на посочената в него дата и място оспорващия е управлявал описаното в него моторно превозно средство. Следователно същия е имал и качеството на „водач” на моторно превозно средство.
Безспорно, от същото писмено доказателство, се установява и че на посочената в него дата, жалбоподателят е превишил разрешената за населено място скорост с 46 км/час.
В настоящото производство актовете за установяване на административно нарушение имат характер на официален свидетелстващ документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила, касателно лично възприетите и установени от съставителя му факти и обстоятелства се установява. Съдържанието на представения по делото АУАН не е било оспорено от жалбоподателя по реда на чл.193 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК. Съответно същият обвързва съда да приеме, за установени обективираните в него обстоятелства. Следователно следва да се приеме, че по делото несъмнено е доказано, че на посочените в ЗППАМ дата и място жалбоподателят е управлявал автомобил, като е управлявал същия със скорост над разрешената за населено място и то с повече от 40 км/час.
Ето защо фактите и обстоятелствата посочени в обжалваната ЗППАМ и даващи възможност спрямо водач на м.п.с. да се приложи ПАМ о твида на процесната.
Независимо от това оспорената заповед е незаконосъобразна и подлежи на отмяна.
Принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б.“З“ АА) от ЗДвП може да бъде приложена за срок до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 1 месец. В конкретния случай, административният орган в заповедта си е посочил, че прилага мярката за срок до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 2 месеца. Определяйки продължителността на прилагане на ПАМ спрямо жалбоподателя за срок по-дълъг от законовоопределения максимален такъв от 1 месец, органът е приложил мярката извън нормативноустановените граници, каквато възможност обаче законът не му е предоставил. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че органът е определил срока за приложение на ПАМ в противоречие с разпоредбата на чл. 171,т. .1, б.“З“ АА) от ЗДвП.
Ето защо, оспорената заповед, като издадена в несъответствие с материалния закон следва да бъде отменена.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски общо в размер на 840.45 евро, от които: заплатена ДТ в размер на 5.11 евро по сметка на АдмС-[област], 15.34 евро внесена ДТ по сметка на ВАС за производство по частна жалба, 520 евро възнаграждение за производството пред административния съд и 300 евро за производството пред ВАС по частна жалба .
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № GРAM-2268655 от 13.05.2026г. издадена от младши автоконтрольор към РУ – ****** при ОДМВР-[област](Ж. П. Ж.).
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР [област] да заплати на Г. Н. Х. от [населено място] сторените в производството разноски в размер на 840.45 евро.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�