Решение № 85 от 24.02.2022, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Благоевград, 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Вера Г. Коева при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20211210102263 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Т. К. ХР., ЕГН **********; Адрес: гр. Б. Е.

****, с която против „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК ****, с адрес на управление: гр. С.**, район В. кв. М. Д. Р. П. К. ** 6, сграда М. Т. **, представлявано от Р. И. М. Т. Т. И. В. управители, е предявен отрицателен установителен иск - за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ****, с адрес на управление: гр. С.**, район В. М. Д. Р. П. К. ***, сграда М. Т. **, представлявано от Р. И. М.

Т. Т. И. В. - управители, следните суми, обективирани в издаденият изпълнителен листо по ч.гр. дело 651 по описа на Районен съд Благоевград за 2010г., а именно: 9707, 18 лв., главница по договор за потребителски кредит № LD*** от 18.02.2009г.; сумата от 829,06лв. - договорна лихва за периода от 25.09.2009г. до 08.03.2010г.; сумата от 4.64 лв. наказателна лихва за периода от 25.09.2009г. до 08.03.2010г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и сумите от 210, 82лв. - внесена държавна такса и 552,98 лв., адвокатски хонорар, за които суми са образувани изп. дела 380/2010г. и 398/2017г. по описа на ЧСИ Г. С., като погасени по давност - правно основание чл.439, ал.1 ГПК.

Твърди се от ищеца, че на 18.02.2009г. е сключил договор за потребителски кредит №LD*** с „ОББ” АД, София, ЕИК ***, като дълго време е изпълнявал договорените условия по кредита, но впоследствие изпаднал в невъзможност за изпълнение. Поради неплащане на дължимите към съответните падежни дати суми за погасяване на кредита, „ОББ” АД е депозирало Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.

417 ГПК, по което е образувано частно гражданско дело 651 по описа на Районен съд Благоевград за 2010г.

1

Твърди се от ищеца, че срещу издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.дело 651/2010г. на Районен съд Благоевград не е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, тъй като не е бил уведомена за производството, като по частното гражданско дело е издаден Изпълнителен лист за сумите от: 9707, 18 лв., главница по договор за потребителски кредит № LD*** от 18.02.2009г. 829,06лв. - договорна лихва за периода от 25.09.2009г. до 08.03.2010г.; 4.64 лв. - наказателна лихва за периода от 25.09.2009г. до 08.03.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и сумите от 210, 82лв. - внесена държавна такса и 552,98 лв., адвокатски хонорар.

Сочи се, че въз основа на издаденият изпълнителния лист “ОББ” АД, като взискател, е образувало изпълнително дело № 380/2010 при ЧСИ Г.

С., гр. Б., като същото на основание чл. 433,ал.1, т.8 ГПК е прекратено на 13.01.2017г.Твърди се, че е образувано ново изпълнително дело с № 398/2017 по описа на ЧСИ Г. С. на 15.06.2017г., като взискателят е поискал да се извършат определени изпълнителни действия. Твърди се, че покана за доброволно изпълнение не е връчвана на ищеца.

Сочи се, че след образуване на второто изпълнително производство, и на основание на молбата на взискателя, ЧСИ Г. С. е извършила справки, касаещи имущественото състояние на ищеца, като в течение на изпълнителното производство по сметката на съдебния изпълнител е внасяла различни суми, съобразно възможностите.

Сочи се, че на 23.08.2018г. като взискател в изпълнителното производство е конституиран ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ****, с адрес на управление: гр. С.**, район В. М. Д. Р. П. К.

***, сграда М. Т. **, представлявано от Р. И. М. Т. Т. И. В. - управители, като Договорът за цесия между „ОББ“ АД и ЕОС МАТРИКС” ЕООД е сключен на 31.02.2018г. Сочи се, че на 11.09.2018г. от взискателя е поискано извършване на справки, касаещи имуществото ми, но не е поискано извършване на изпълнителни действия, на 21.06.2019г. е подадена молба от взискателя за извършване на запор на банковите ми сметки в банка ДСК, на 13.05.2021г. взискателят е депозирал молба за проучване и налагане на запор върху трудовото ми възнаграждение, на 22.06.2021г. ЧСИ . С. е запорирала притежавани от ищеца банкови сметки в Алианц Банка България АД, Първа Инвестиционна банка АД и Уникредит Булбанк АД, както и е наложила запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Твърди се от ищеца, че за образуването на първото изпълнително дело № 380/2010 при ЧСИ Г. С. не е уведомявана, а при опит да се запознае с него, й било отказано, но същото е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, поради настъпване на перемпция на производството на 08.10.2012г. Поради това се сочи от ищеца, че от „ОББ” АД последно най-късно на 07.10.2010г. е поискал извършване на изпълнителни действия от ЧСИ Г. С. и тъй като съдебният изпълнител е преценил, че е изтекъл срокът по чл. 433, ал.1, т.8, той е прекратил изпълнителното дело.

Твърди се, че в петгодишният срок, взискателят е поискал образуване на ново изпълнително дело.

2

На основание гореизложеното, ищецът обосновава правен интерес от депозиране на иска, тъй като се оспорва от ищеца, че дължи претендираните суми, предмет на издадените по ч.гр. дело 651/2010 на Районен съд Благоевград изпълнителни листове, поради настъпила погасителна давност за задължението.

Сочи се, че на 08.10.2012г. ЧСИ Г. С. е прекратила изпълнителното производство, а на 15.06.2017г. е образувано ново изпълнително дело. Посочва се, че на 15.06.2017г. е депозирана молба /освен за образуване на изпълнително дело/ за насочване на принудително изпълнение срещу движими вещи и насрочване на опис, на 21.06.2019г. е депозирана молба за налагане на запор върху банковите сметки на ищеца в банка ДСК ЕАД, на 13.05.2021г. отново е депозирана молба за предприемане на действия по налагане на запор на банковите ми сметки и трудовото възнаграждение, като на 22.06.2021г., ЧСИ Г. С. е запорирала притежавана от ищеца банкови сметки и трудовото възнаграждение.

Поддържа се твърдението, че по изпълнително дело 380 от 2010 г. на ЧСИ Г. С. е настъпила перемпция по смисъла на чл. 433 ал.1 т.8 ГПК и делото е прекратено на това основание.

Твърди се, че настъпилата перемпция на изпълнителното дело има отношение към настоящия иск дотолкова, доколкото има отношение към изтичането на давността за принудително събиране на сумите, предмет на издаденият изпълнителен лист по ч.гр. дело 651/2010г. на PC Благоевград.

При това положение,с оглед,че по изпълнително дело № 398/2017 год. по описа на ЧСИ Г.

С. не са извършвани валидни изпълнителни действия след 07.10.2010г. /като конкретната дата ще бъде уточнена/,то се твърди, че давността не е прекъсвана, изтекъл е петгодишния давностен срок, и към 07.10.2015 год. е погасено правото на ответника да търси принудително изпълнение на присъденото му вземане по издаденият изпълнителен лист.

При поддържане на фактически твърдения в горната насока се обосновава правен интерес от предявяване и поддържане на отрицателния установителен иск срещу ответника, като взискател по изпълнително производство, чието вземане ищецът твърди, че е погасено по давност.

Доказателствените искания на ищеца са за изискване и прилагане на ч.гр.д.№ 651/2010г. по описа на Районен съд Благоевград, както и за изискване от ЧСИ Г. С. копия от Изпълнително дело №380/2010г. и от Изпълнително дело №398/2017г.

ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:

Предявеният иск се оспорва изцяло като неоснователен. Твърди се, че на 23.08.2018г., като взискател по делото е конституирано дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като по делото периодично са извършвани изпълнителни действия. Сочи се, че в случая вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение /приравнена по своя ефект на съдебно решение/, поради което според чл. 117, ал. 2 от ЗЗД давностният срок е петгодишен. След като издадената заповед за изпълнение е влязла в сила, е започнала да тече нова погасителна давност, тъй като новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който 3 се установява, че вземането съществува - в случая Заповедта за изпълнение. Твърди се, че няма данни ищецът да е упражнил правата си на възражения по изискуемостта и ликвидността на вземането в заповедното производство.

Оспорва се твърдението на ищеца, че вземането е погасено по давност, като подробно се излагат доводи в тази насока.

Сочи се, че давността се прекъсва с извършването на всеки следващ изпълнителен способ.

Посочва се още, че към момента на образуване на изпълнително и.д. № 380/2010г. по описа на ЧСИ Г. С. е било в сила ПП на ВС на НРБ № 3 от 18.11.1980г., според което „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.“ Изтъква се, че се прилага от датата на постановяването му занапред, като Решението е обявено на 26.06.2015г. Твърди се, че в случая, докато е траел изпълнителния процес, давността е спряла да тече по изпълнително дело № 380/2010г. Нов давностен срок е започнал да тече след прекратяване на изпълнителното дело, считано от 08.10.2012г. От този момент за напред е започнала да тече нова пет годишна погасителна давност, като в този срок е образувано и.д. № 398/2017г. по описа на ЧСИ Г. С., а именно на 15.06.2017г. С образуване на новото изпълнително дело, давността периодично е прекъсвана с предприемане на изпълнителни действия. В тази връзка в исковата молба е посочено, че след образуване на новото изпълнително дело, взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия на 21.06.2019г. и 13.05.21г.

Съгласно трайната практика на ВКС, с постановяване на решение № 37/24.02.2021г. на ВКС, VI ГО по гр.д. № 1747/2020г., се дава отговор на повдигнати въпроси поради факта, че в т.

10 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК не е разгледан въпроса, при какви условия и кога настъпва перемпцията. Видно от същото решение: „Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. Твърди се, че дори изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на новото искане в отделно дело няма значение за прекъсването на давността.“

По изложеното искът се оспорва като неоснователен.Сочи се, че от образуването на изпълнителното дело до сега, са извършвани изпълнителни действия прекъсващи давността.

И ответната страна е поискала от ЧСИ С. да се изискат цитираните две изпълнителни дела.

Правно основание на предявения иск - отрицателен установителен иск с пр.основание чл.439, ал.1 ГПК вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

4

По делото са приети писмени доказателства. Приобщени са писмените материали по изисканото от служба Архив при БРС ч.гр.д.№ 651/20201г. по описа на БРС и от ЧСИ С. преписи от и.д. № 380/2010г. по описа на ЧСИ Г. С. и от и.д. № 398/2017г. по описа на ЧСИ Г. С..

Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:

Видно от приобщените материали по заповедното производство по ч.гр.д.№ 651/2010г. по описа на БРС е че производството е образувано по заявление от ОББ АД, с искане за издаване на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и ИЛ срещу Т. К. ХР.. Заявлението е уважено и в полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 1779 от 10.03.2010г., с която е разпоредено на длъжника Т. К. ХР., ЕГН: **********, адрес: гр.Б. Б. Б. Ч. ***** да заплати на кредитора Обединена Българска Банка АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С. С. С. ***, законен представител С. П. В. – Главен изпълнителен директор и Р. Ив. Т. – изпълнителен директор, с пълномощник К. Н. Г.а, с адрес Б. Т. А. ***, сумата сумата 10 540,88 лв. (десет хиляди петстотин и четиридесет лева и осемдесет и осем стотинки) – общ дълг, от които: