Определение № 575 от 15.04.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 575 гр. Шумен, 15.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500207 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279, вр. чл. 274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 1480/24.02.2025 г. при НПРС, депозирана от „ЕОС матрикс“ ЕООД гр. София, представлявано от Р. И. М.-Т., действащо чрез пълномощника си – адв. П. В. от САК, против разпореждане № 228/30.01.2025 г. по ч.гр.д. № 9/2025 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника П. Г. П. за следните суми: в размер на 4000,00 лв., представляваща главница; в размер на 1000,00 лв., представляваща договорна лихва, както и за направените разноски. Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно. Излага, че въз основа на указанията на съда, в молба от 30.91.2025 г. пояснил, че претендираните суми представляват падежиралите вноски по договора за потребителски кредит, сключен между страните. Изрично посочил и извършените плащания от страна на длъжника, като по този начин изпълнил дадените му указания.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени разпореждането като неправилно, като съдът се произнесе по същество на спора.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Производството пред Районен съд – Нови пазар по ч.гр.д. № 9/2025 г. е образувано след изпращане по подсъдност на ч.гр.д. № 3108/2024 г. по описа на ШРС. Съдът бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, подадено от „ЕОС матрикс“ ЕООД гр. София, представлявано от Р. И. М.-Т., 1 действащо чрез пълномощниците си юрисконсулт М. М. и адв. П. В. от САК срещу П. Г. П. с ЕГН **********. Претендират се следните вземания: за сума в размер на 4000,00 лв. – частично от общо 12531,48 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 02.12.2024 г. до изплащане на задължението; за сума в размер на 1000,00 лв., частично от общо 4860,76 лв., представляваща договорна лихва от 01.12.2024 г., за сумата 300,00 лв., представляваща разноски по заповедното производство, от които платена държавна такса в размер на 100,00 лв. и 200,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е, че вземанията произтичат от неизпълнение на договорни задължения от страна на длъжника, явяващ се заемател по сключен между него и „Ти Би Ай банк“ ЕАД договор за потребителски кредит за общо ползване № ...../16.09.2022 г., като същите били прехвърлени на заявителя по силата на сключен между двете дружества договор за цесия от 25.04.2024 г.

Към заявлението са приложени цитирания договор за потребителски кредит, договор за цесия. Видно от приложения договор за потребителски кредит за общо ползване № 7053345362/16.09.2022 г. е, че „Ти Би Ай банк“ ЕАД предоставило на П. Г. П. сума в размер на 10000,00 лева. Предвидено е, че срокът на договора е до 25.09.2025 г., като общият размер на дължимата застрахователна премия е 2987,62 лв., като общият размер на плащанията възлиза на 12987,62 лв.

С разпореждане № 47/07.01.2025 г. съдът оставил заявлението без движение, като дал указания на заявителя да посочи по основание и размер претендираните от него суми за всяко отделно вземане – за главница, застраховка, лихви, такси, неустойки и др. Относно претендираната договорна лихва – да посочи ясно периода, за който се отнася, както и дата, на която е обявил предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит. Да посочи по размер и основание извършените от длъжника плащания по договора за кредит, като разграничи отделните вземания. В дадения му и продължен срок, заявителят е депозирал молба, в която описал извършените плащания от страна на длъжника и какво е погасил според заявителя. Заявил, също така, че претендирания размер на договорната лихва обхващал периода от шестата погасителна вноска, падежирала на 25.03.2023 г. до падежиралата на 25.04.2024 г. 19-та погасителна вноска.

С разпореждане № 228/30.01.2025 г. по ч.гр.д. № 9/2025 г., НПРС отхвърлил изцяло заявлението срещу длъжника. Заповедният съд приел, че заявителят не е изпълнил указанията му, като по този начин е невъзможно да извърши преценка за съответствието на сключения договор с разпоредбите на ЗПК.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а според т. 3 на същия текст (заповед не се издава и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това). Заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато 2 искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. В конкретната хипотеза, искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен между праводателя на заявителя и длъжника договор за потребителски кредит и той има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Тоест, налице е договор с потребител и заповедният съд следва да изпълни вмененото му задължение. По отношение на същия са приложими нормите на Закона за потребителския кредит.

Като е счел, че са налице неясноти относно претендираните със заявлението парични суми с разпореждане № 47/07.01.2025 г. НПРС е дал подробни указания на заявителя да уточни претенциите си като изрично му е указал, че при неизпълнение на така дадените указания искането за издаване на заповед за изпълнение ще бъде оставено без уважение, тъй като съдът не може да се произнесе по нередовно заявление, каквото е процесното.

Редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се 3 основава искът (арг. чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 от ГПК), каквито в случая не са налице.

Депозирана е молба, с която заявителят изпълнил част дадените от съда указания (по отношение на извършени плащания и периода на претендираната договорна лихва). Не е изпълнено едно от най-важните указания на съда – не са индивидуализирани претендираните вземания, тъй като от приложения договор се установява, че страните са уговорили плащане на застрахователна премия, чийто размер явно е включен в погасителния план като част от главницата. Дадените указания не са самоцелни или безпредметни, а са съобразени със задължението на заповедния съд да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор (арг. чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК). Целта на цитираната императивна норма е да се предостави възможност на съда още на фаза заповедно производство да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение, поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави гарантира в пълна степен правата на потребителя, като прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство. С неизпълнение на дадените указания, заповедният съд е лишен от възможността да извърши преценка за съответствието на сключения договор за потребителски кредит с нормите на ЗПК.

Предвид гореизложеното, въззивният съд счита, че заявителят не е отстранил нередовностите на заявлението и правилно искането му за издаване на заповед за изпълнение е било оставено без уважение от НПРС, поради което и обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частна жалба вх. № 1480/24.02.2025 г. при НПРС, депозирана от „Еос матрикс“ ЕООД с ЕИК 131001375, със седалище гр. София, адрес на управление гр.

3

София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Лачо Петков-Казанджията“ № 4-6, представлявано по закон от Р. И. М.-Т., представлявано по пълномощие от адв. П. В. от САК, срещу разпореждане № 228/30.01.2025 г. по ч.гр.д.№ 9/2025 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу длъжника П. Г. П. с ЕГН **********.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4