Решение № 16804 от 13.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16804 гр. София, 13.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от М. В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20231110119708 по описа за 2023 година

Ищцата С. А. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., със съдебен адрес: гр. С..., чрез адв.

В. В. – САК е предявила срещу „С“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за сума в размер на 785 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди за заплатени от ищцата медицински прегледи, изследвания и консумативи, ведно с мораторната лихва върху всяка от заплатените суми, от датата на плащанията на всяка една от тях до датата на завеждане на исковата молба, в общ размер на мораторната лихва от 100, 95 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им заплащане, както и за сума в размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляващи болка и страдание от настъпило на 31.08.2020г. ПТП, ведно с мораторна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 31.08.2020г. до датата на предявяване на исковата молба в размер на 5311, 11 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до изплащане на сумата.

Ответникът е получил препис от исковата молба, ведно с приложените към нея документи и е депозирал отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Претендира съпричиняване от страна на пострадалата.

Като трето лице – помагач на страната на ответника е конституирано ЗАД „Б“ с ЕИК ********* – гр. София.

Ищцата основава претендираните от нея имуществени и неимуществени вреди с настъпило на 31.08.2020г. ПТП, което е реализирано от автобус на Софийския градски транспорт, пътуващ по линия № 76, около 07:50 ч. в гр. София, в близост до автобусна 1 спирка № 271, бл. 43, ж.к. Младост 1, намираща се на бул. А.М. срещу блок № 43. Ищцата станала от мястото, на което седяла в автобуса, преди той да спре, за да има достатъчно време да се придвижи до вратата му, за да слезе. Стъпвайки обаче с единият крак на пътеката, още преди да стъпи с другия крак, автобусът рязко спрял, при което тя загубила равновесие и паднала. При падането се претърколила няколко пъти, стигайки до шофьорската кабина, като се удряла на различни места по тялото, а накрая и по главата в следствие на което загубила съзнание. Във връзка с инцидента, шофьорът на автобуса извикал Бърза помощ, а след това ищцата била транспортирана за лечение в болница „Света Анна“. В исковата молба ищцата е описала както болничното си лечение, така и извънболничното такова, претърпените неимуществени вреди в следствие на изживените болки и страдания, както и имуществените вреди, изразяващи се в разходи за: шийна яка – 70 лв.; първичен преглед в ортопедичен кабинет – 75 лв.; компютърна томография – 200 лв.; за удостоверение от съдебна медицина – 40 лв.; за физиотерапия в УМБАЛ Св. София – 400 лв.

Ответникът чрез пълномощника си е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер като излага подробни съображения в тази насока.

Счита, че не е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане, че не е налице противоправно деяние на водача на процесния автобус, тъй като неговите действия са били предизвикани от неправилно движение на лек автомобил, че не е налице вина, обсъдени са данни за липса на оплаквания от страна на ищцата при изписването й от болницата, твърди се, че ищцата не представя доказателства за всички сторени от нея разходи, във връзка с лечението. От името на ответника се твърди съпричиняване от страна на ищцата, както и прекомерност на претендираното обезщетение.

Правната квалификация на предявените главни искове е чл. 49 от ЗЗД, а на акцесорните искове за заплащане на мораторна лихва за забава е чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

От събраните по делото писмени, гласни доказателства и изпълнените експертизи се установи следното във фактическо отношение:

На 31.08.2020г. е настъпило пътно-транспортно произшествие. Свидетелят А. К. Х. – шофьор на автобуса, с който е реализирано ПТП си спомня случая и за това, че на 31.08.2020г. ищцата е пътувала в процесния автобус. Той дава показания за механизма на ПТП, за поведението и нараняванията на ищцата. Твърди, че спирането на автобуса не е било рязко, а причината е поведението на друг водач на МПС, който го засекъл и спрял в управлявания от него автобус, т.е. не той е било лицето, което не е спазило правила за движение по пътищата, а водачът на другия автомобил. Свидетелят дава показания за това, че свидетелката станала права в коридора на автобуса на около 150 м. преди спирката, при падането си според свидетелят тя е ударила само главата си, текло кръв, той не е видял други наранявания по тялото, а след инцидента ищцата е говорела по телефона с приятелка.

Преди инцидента, според свидетелят ищцата с едната си ръка е държала количка, а с другата бастун и торби с покупки. Свидетелят Х. се е обадил на тел. 112, както и на внукът й, с цел да уведоми нейн близък за инцидента. Ищцата е транспортирана с линейка до болница 2

„Света Анна“, където й е указана медицинска помощ.

От показанията на свидетеля С.С., който е внук на ищцата, се черпят данни както за механизма на ПТП, за който е разбрал от баба си – рязко спиране на автобуса, което е предизвикало падането й, така и за нараняванията й, и процеса на лечение. Според този свидетел при падането ищцата е ударила главата си и е изпаднала в безсъзнание. След инцидента ищцата била с болки по цялото тяло – ръцете, плешките, кръста и краката, говорела трудно и бавно, носела яка. Известно време ищцата не можела да ходи и да се обслужва сама. Според свидетелят ищцата е много жизнен и деен човек, с богат социален живот. Към момента продължава да изпитва страх от придвижване с градския транспорт, както и да излиза самостоятелно, не е този жизнен човек, който е бил преди това. Физически постоянно се оплаква от болки. Преди инцидента тя винаги е ходела сама да си пазарува, на лекари. Преди инцидента не е имала болки в кръста, не се е оплаквала от здравословни проблеми, освен от астма и високо кръвно.

Свидетелят Ч Т познава С. С. от 1995 г., тъй като е баба на негов приятел – първият свидетел, затова е запознат с начина й на живот. Той е виждал ищцата много пъти. Описва я като много жизнена възрастна жена, доста активна преди инцидента, която готвела, шетала в дома си в кв. Дружба. След процесното ПТП, за което е подробно запознат от приятелят си, е предоставил инвалидна количка за придвижването на ищцата при изписването й от болницата. След това била преместена в семейството на дъщеря си, защото не можела да се обслужва сама. Свидетелят знае, че ищцата имала уплах от пътуване и се е случвало той да й помага, да я закара до някъде. Много пъти се е налагало да я возят до болница или за изследвания. Преди инцидента ищцата била жизнена, а след това била много уплашена от пътуване, оплаквала се от болки в тялото. След ПТП тя била с бастун и с проходилка и не можела да се обслужва сама. Преди инцидента не е имала проблем с придвижването и не е използвала каквито и да е помощни средства.

От изпълнената и приета като доказателство по делото съдебно-медицинска експертиза се установи, че процесното ПТП е причинило следните наранявания на ищцата: малка разкъсано-контузна рана с дължина 1,5 см. с продължително кървене (до момента на оперецията в неврохирургичната клиника); контузия с подкожно кръвонасядане на площ 17/11 см. в шийната област отзад в дясно от вертебралната линия; контузия в областта на лакътя и по протежение на лявата предмишница с кръвонасядания с размери 1/1 см., 3,2/2,5 см., 1,5/1,5 и 2,1 см.; кръвонасядане по предно-вътрешната повърхност над дясното бедро към коляното с кръвонасядане на площ 8/6 см.; кръвонасядане на площ 13/8 см. по задновъншно- страничната повърхност на дясната подбедрица; кръвонасядане на площ 3.5/2.5 см. по външно-страничната повърхност на лявото бедро към долната му трета; сътресение (комоцио) на мозъка със загуба на съзнание.

Относно характера и степента на телесните увреждания на С. С. вещото лице е дало следното заключение: 1. Налице е била черепномозъчна травма с продължително кървяща рана в окосмената част на главата (мозъчния череп) със загуба на съзнание и продължително кървене, което не е било преустановено преди хирургичната операция; 2. Установено е 3 продължително оставане на легло в дома повече от 3 мес. с невъзможност за ставане от леглото и напускане на стаята, което се дължи на дифузни болки в котузионите области по краката и тялото; 3. Налице са били постоянни и продължителни болки в главата след претърпяното ПТП на 31.08.2020г. - в контузените области на гръбначния стълб в кръстната област и в долните крайници, заради които ищцата е ползвала 3-кратки болнични хоспитализации през 2023г.; 4. Невроастеничен синдром с болки и замаяност в главата със световъртеж, притъмняване пред очите, разстройство на съзнанието, промяна в настроението и висшата нервна дейност в редуване на съня и бодърстване, продължаващ и до изготвяне на експертизата.

В изпълнената по делото съдебно-медицинска експертиза вещото лице обобщава нараняванията на ищцата, лечението й и възстановителния период по следния начин:

Освидетелствената в момента на произшествието е имала силни болки в главата и лявата плешка (шийно-раменна-гръдна област), лявата ръка, в кръста и в десния крак, страх от безнадежност, обляна в кръв от раната на главата, загуба на съзнание за неопределено време в автобуса, чувствала световъртеж и гадене, не можела да се движи и „помръдне” главата си.

Пострадалата е била хоспитализирана по спешност в Неврохирургична клиника на МБАЛ „Св. АННА” - ж.к. Младост и оперирана неотложно - веднага преди да бъде настанена в болничната стая. Хирургичната обработка на раната представлява хирургична операция, която е извършена под местна инфилтрационна анестезия, което означава, че под визуален контрол се почиства ранената повърхност и се достига до кървящия кръвоносен съд или съдове. С лигатура /връзване с конец- ако е по-голям/ или с електокоагулация се затваря кървящия отвор. След това послойно се възстановяват разкъсаните тъкани. Оставяне на дренажна тръбичка или плосък дренаж, зашиване на подкожните тъкани и накрая - шев на кожата и превръзка.

Относно отражението върху жизненоважни функции на организма на пострадалата в резултат на ПТП, вещото лице дава заключение, че на първо място на ищцата е причинен травматичен шок с настъпване на стресово състояние в съзнанието, поради което тя не е била в състояние да извърши никакво защитно спасително движение. Според вещото лице, ищцата е изпаднала в безсъзнание за неопределено време. Двигателната й дейност е била блокирана от остро настъпилите болеви усещания по цялото тяло и крайниците. В основата на подтиснатата двигателна дейност на крайниците първоначално след травмата е болката от директната контузия на мускули и стави, но след период от няколко месеци, прекарани на легло у дома, локалните болки са редуцирани с възстановяване на механичните травматични увреждания, но са останали неврологичните болки от травматично увредените структури на периферната нервна система: плексуси, периферни нерви и ганглии - структури от соматичната и от вегетативната нервна система. Множествената травма е засегнала всички периферни нервни структури: периферни нерви, плексуси и гангли (възли), които също са травмирани. Поради това, след травматичните болки по цялото тяло и крайници, вещото 4 лице счита, че те продължават дълго след претърпяната политравма, а понякога до края на живота на пострадалия. Вещото лице счита, че ищцата е останала с тежки функционални нарушения, най-вече дифузни болеви усещания, блокиращи движенията в големите стави и мускулни групи и нервнопсихологично състояние с подтиснато настроение от непрекъснати болки и замаяност в главата с нарушена координация и затруднени волеви движения найвече в краката с нарушена сетивност за допир и болка в долните крайници.