Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 647 от 10.07.2024, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 1943/2024
Вид
Решение № 647
Подписан
10.07.2024
В сила
23.08.2024
Състав
Петя Венциславова Петрова - Светиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. Сливен, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя В. П.а - Светиева при участието на секретаря Пенка М. Стоянова като разгледа докладваното от Петя В. П.а - Светиева Гражданско дело № 20242230101943 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът дължи на ищеца сумата 425,45 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за текущата календарна година, както и законна лихва върху сумата от 425,45 лева от 23.01.2024 година до окончателното им изплащане.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, съгласно който се признава факта на дължимостта на сума в размер на 425,45 лева и се представя платежно нареждане от 30.04.2024 година, с което на ищеца е преведена сума в размер на 425,25 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Липсващите 20 стотинки са преведени на 07.05.2024 година заедно с преведената законна лихва, касаеща периода от 23.01.2024 година до 30.04.2024 година, възлизаща в размер на 16.14 лева, която сума с платежно нареждане от 07.05.2024 година е преведена сума 10,64 лева и на 08.05.2024 година е преведена сума 5,70 лева.

В съдебно заседание ищецът не се явява, но се представлява от пълномощник. Признава се извършеното в хода на процеса плащане, 1 покриващо претендираната главница и лихва. Претендират се разноски, като в пледоарията по същество се излагат съображения за дължимостта им.

В заседанието по същество ответната страна не се представлява.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят относно факта, че ищецът И. Д. е работил по трудово правоотношение в „Народно читалище Христо Смирненски – 1944“ с ЕК:

000582999, гр. Сливен, кв. ***, представлявано от Н. И. И.а до 22.01.2024 година, когато трудовият му договор е прекратен на основание чл. 71, ал. 1 от КТ със Заповед № 001. В заповед № 001/22.01.2024 година е посочено, че следва да му бъде изплатено обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на 425,45 лева.

Обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ не било изплатено преди завеждането на делото, станало на 23.04.2024 година.

По време на настоящия съдебен процес с три превода, извършени с платежно нареждане от 30.04.2024 година, с платежно нареждане от 07.05.2024 година и с платежно нареждане от 08.05.2024 година са погасени задълженията на ответника към ищеца за главница и лихви, изтекли до датата на плащането на главницата в общ размер на 441,59 лева.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

Въз основа на установеното от фактическа, съдът направи следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ е допустим. Разгледан по същество следва да се отхвърли като неоснователен, поради извършено плащане в хода на процеса, с което претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск като главница и следващата се законна лихва за забава, изтекла до датата на плащането е удовлетворена изцяло. В случая е основателно искането на ищцовата страна за присъждане на разноските, тъй като с поведението си ответникът е станал причина за завеждането на делото и признанието му на иска за главницата не го освобождава от отговорността да възстанови разноските, които ищецът е направил за адвокатско възнаграждение. По тези съображения съдът приема, че на ищеца следва да се 2 присъдят претендираните разноски в пълния размер от 400,00 лева.

По правилата на процеса ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт държавна такса в размер на 50 лева.

Ръководен от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявената от И. И. Д. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *** ПРОТИВ „Народно читалище Христо Смирненски – 1944“ с ЕИК: 000582999, гр. ***, представлявано от Н. И. И.а искова претенция за заплащане на сумата 425,45 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и законната лихва върху главницата, изтекла до датата на плащане като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА „Народно читалище Христо Смирненски – 1944“ с ЕИК:

000582999, гр. ***, представлявано от Н. И. И.а ДА ЗАПЛАТИ на И. И. Д. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, сумата 400 лева /четиристотин лева/, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „Народно читалище Христо Смирненски – 1944“ с ЕИК:

000582999, гр. ***, представлявано от Н. И. И.а ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на РС-Сливен държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 3