Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 95 от 20.03.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 1624/2025
Вид
Решение № 95
Подписан
20.03.2026
В сила
07.04.2026
Състав
Камен Георгиев Гатев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 257, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.290 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. ..., 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ..., XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Р. Караджова като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20255220201624 по описа за 2025 година за да се произнесе,взе предвид следното:

С жалбата си срещу Наказателно постановление №2025-1818-01276/25.09.2025г. на Началник сектор в РУ ... при ОДМВР ...,жалбоподателят Е. Д. Д.,ЕГН ********** от ... твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, както и оспорва изложената фактическа обстановка. Сочи доказателства и не претендира разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и чрез адв.Н.Б..

За наказващия орган не се явява процесуален представител.Постъпило е становище за неоснователност на жалбата. Моли да бъде присъдено юрисконсулстко възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Районният съд, като се запозна с оплакванията,изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, взе предвид следното:

На жалбоподателя Е. Д. е съставен от актосъставителя Й. И.,на длъжност „ст.полицай“ при ОДМВР ...,РУ ... АУАН №276/17.08.2025г. и въз основа на него е издадено обжалваното постановление за това, че на 17.08.2025г. около 19.20ч. в гр...., ул.“...“ , след като му е било разпоредено устно по надлежния 1 ред да не се саморазправя с П.К.У. Е. Д. не е спазил разпореждането, като е продължил с пререканията и е влязъл във физическа саморазправа с У..

Наложена на жалбоподателя Д. глоба в размер на 200лв., за нарушение на чл.64, ал.4 във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от ЗМВР и на основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР.

Съдът, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, от фактическа страна прие за установено следното:

Отношенията между свидетеля Р. Д.а, дъщеря на жалбоподателя Е. Д. и лицето П. У./ бивш съпруг на св.Д.а/ ,както и между отделни членове на техните семейства били силно влошени , по повод упражняване на родителските права спрямо детето М. У., родено от брака между Р. Д.а и П.

У.,прекратен със съдебно решение от 21024г.

На 17.08.2025г. детето М. У. се намирало при баща си – П. У. в гр.... ул.“...“№19,като на тази дата детето имало и рожден ден.Същият ден св.Р. Д.а многократно комуникирала с П. У., като считала, че П. У. трябва да и предаде детето по силата на съдебно уреден режим на лични контакти между детето и бащата. Последният обаче имал друго мнение, а именно считал, че имам законно основание този ден да не връща детето на св.Д.а.Поради това св.Д.а подала сигнал за съдействие на тел. 112, в резултат на което на нейният адрес – гр...., ул.... пристигнали полицейските служители – свидетелите Й. И. и Л.

П..След това свидетелите Й. И. и Л. П. отшили с полицейски автомобил ул.“...“№19, където с отделен автомобил пристигнали св.Д.а и нейния баща – жалбоподателят Е. Д..

Полицейските служители извикали П. У. ,но последният обяснил, че няма да даде детето на св.Д.а,като представил декларация , настоявайки, че на това основание има право да не връща детето на майката.След това П. У. казал, че трябва да се прибере в дома си, за да продължи с организацията по рождения ден на детето,като св.Д.а от своя страна също била подготвила празненство.П. У. се прибрал в имота, но след малко излязъл от друга странична врата, заедно с още една жена –М. У.а, водейки със себе си детето,което се качило в автомобил „Тойота“, виждайки преди това майка си.Детето М. У. седнало на задната седалка,но в момента, в който автомобила потеглил, св.Д.а отворила задната дясна врата.Веднага напрежението се повишило, като на място имало и други лица – Елисавета Костадинова У.а 2

/Ламбрева/ , сестра на П. У., Е. Ламбрев и Костадин У. – баща на П. У..

Ситуацията бързо ескалирала, като се достигнало и до физическо спречкване между П. У. и жалбоподателя Е. Д..Веднага се намесили полицейските служители - свидетелите Й. И. и Л. П.,които разделили враждуващите лица - П. У. и Е. Д., като ги предупредили и им разпоредили да не се саморазправят.След малко обаче П. У. и Е. Д. отново се спречкали физически, при което полицейските служители отново се намесили и разтървали враждуващите, като св.И. задържал П. У. и му поставил белезници, а св. П. задържал жалбоподателя Д..Съответно, на двамата - П. У. и Е. Д.,били съставени и актове за неизпълнение на полицейско разпореждане да не се саморазправят и бият.По повод на този инцидент ,на следващия ден св.Р. Д.а се снабдила със Заповед за незабавна защита рег.№34/18.08.2025г. на РС ... по гр.д.№3099/2025г. , с която били постановени мерки за закрила по ЗЗДН спрямо лицата П. У., М. У.а, Костадин У. и Елисавета У.а.

Тази фактическа обстановка Съдът възприе при съвкупна преценка показанията на свидетелите Й. И., Л. П. и Р. Д.а, както и приетите Заповед за незабавна защита рег.№34/18.08.2025г. и Определение рег.№2482/18.08.2025г. на РС ... по гр.д.№3099/2025г.

Съдът кредитира показанията на полицейските служители - свидетелите Й. И. и Л. П.,тъй като няма причина за съмнение в тяхната безпристрастност – двамата в случая са изпълнявали служебните си задължения. Освен това, почти изцяло техните показания кореспондират и с тези на св.Р. Д.а.

Спорният момент от фактическа страна, във връзка и с вмененото му нарушение – неизпълнение на полицейско разпореждане, е твърдението на жалбоподателя, че в случая е действал при самозащита .

В този аспект, в НП е отбелязано, че Е. Д. е влязъл във физическа саморазправа с У. ,т.е. в смисъл , че е предприел активни действия, вместо да се съобрази с дадено разпореждане да не се саморазправя. Това обстоятелство според Съда остана недоказано от наказващия орган, който носи доказателствената тежест да установи по несъмнен начин фактите по обвинението.

Св.И. каза – „махнахме го от него“, имайки предвид да отстранят П. У. от Е. Д..Това означава, че именно П. У. е бил инициатор на сбиването и поактивният от двамата.Св.Д.а, макар и дъщеря на жалбоподателя, предупредена 3 за отговорността по чл.290 НК заяви, че „П., затичвайки се директно връхлетя баща ми с юмрук по главата“. Точно това показание, не се подкрепя от показанията на полицейските служители, но пък кореспондира индиректно с показанието на св.И. „махнахме го от него“, имайки предвид отстраняването физически на П. У. от Е. Д..

Ето защо от фактическа страна Съдът намери за недоказано от наказващия орган обстоятелството, че жалбоподателят Д. е влязъл във физическа саморазправа с У., нарушавайки по този начин полицейско разпореждане, издадено от полицейски орган при изпълнение на функциите му. Наистина, по делото не се установи категорично, че жалбоподателят Д. е действал при самозащита, съответно в условията на неизбежна отбрана, нито се установиха твърдени получени от него телесни увреждания, но това не е и необходимо,с оглед разпределението на доказателствената тежест в настоящия процес.

При така възприетите фактически обстоятелства, от правна стана Съдът намира следното:

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН .Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59ал.2 ЗАНН .По същество Съдът намира жалбата за основателна.

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия , съдържат изискуемите реквизити по ЗАНН,спазени са и сроковете по ч.34 ЗАНН.При служебна проверка обаче Съдът констатира наличието на следното съществено процесуално нарушение:

Разпоредбата на чл.257ал.1 ЗМВР предвижда глоба за нарушителя –в размер от 100лв. до 500лв. На Е. Д. е наложена глоба в размер на 200лв. , като наказващият орган не е изложил каквито и да е мотиви защо е приел, че следва да се определи наказание над минимума от 100лв.

С последните изменения в ЗАНН, в сила от 23.12.2021г. , както в теорията – „Новите положения в административното наказване“, Р.И., П.Т., а и в съдебната практика е възприето, че наказващият орган дължи мотиви по отношение на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при определяне на размер на санкция над минимума, за да може тази преценка да бъде анализирана от контролиращата съдебна инстанция, а и жалбоподателят да се защити. В настоящия случай това не е сторено,поради което 4 постановлението подлежи на отмяна на това самостоятелно основание.

На второ място, нарушен е и материалния закон, доколкото от фактическа страна Съдът намери за недоказано обстоятелството, че жалбоподателят Д. е влязъл във физическа саморазправа с У., в нарушение на изрично полицейско разпореждане.

С оглед изхода от делото, право на разноски има жалбоподателя Д., но такива не се претендират.

Воден от горното и на основание чл.63ал.2т.1 ЗАНН Пазарджишкият районен съд

РЕШИ:

О т м е н я Наказателно постановление №2025-1818-01-276/25.09.2025г. на Началник сектор в РУ ... при ОДМВР ... , с което на Е. Д. Д., ЕГН ********** от ... е наложена глоба в размер на 200лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – ...: _______________________ 5