Решение № 51 от 04.03.2025, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. гр.Велинград, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20245210100628 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен иск от ищеца Б. И. М., ЕГН **********, адрес: с. Дорково 4641, общ. Ракитово, обл. Пазарджик, ул.

Матей Преображенски № 16, чрез адв. Б. Г. Й.- САК, против Г. С. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: област Бургас, общ. Несебър, село Равда, ул.

"Несебър" № 51; Й. С. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл.

Пазарджик, общ. Пазарджик, село Синитово, ул. “Единадесета’’ № 2 и И. Л.

М., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, село Паталеница, ул. “Тридесет и втора" № 2.

Ищецът твърди, че с Нотариален акт № 103, том 2, дело № 713/26.12.1984 г., вписан в службата по вписване е вх.рег. № 618, том 53, стр.

618, И.Л М. от село Дорково е продал парцел IX планоснимачен № 397, в квартал № 29 по плана на село Дорково, целия състоящ се от 323 кв.м., ведно с построената върху същия едноетажна къща с 40 кв.м.. при съседи: от две страни улици и Троцки Л. М., на сина си Л. И. М., срещу задължението за гледане лично на него и на съпругата му Кръстана Г.а М., като им предоставил пожизнено ползване на една стая. Този нотариален акт бил сключен от Л. И.

М. по време, когато същият е бил в брак с Й.ка Й.а М., ЕГН **********. Сочи, че последната е починала на 17.01.2010 г., като оставила наследници: 1. Л. И.

М.- съпруг; 2. Г. С. Ш. - син; 3. Й. С. Ш. - син; 4. И. Л. М. - дъщеря и 5. В. Л.

М. - син. Всеки един от тях е получил от процесния имот следните идеални части: Л. И. М.-6/10; Г. С. Ш.- 1/10; Й. С. Ш.- 1/10; И. Л. М.- 1/10 и В. Л. М.1/10.

Твърди се, че на 10.12.2012 г. е сключен договор за дарение на 1 недвижим имот, по силата на който: Л. И. М., ЕГН ********** и В. Л. М., ЕГН ********** даряват на Б. И. М., ЕГН ********** следния недвижим имот, а именно: 7/10 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***. съгласно издадена скица № 843/14.02.2012 г., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-17/25.03.2010 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: село Дорково. ул. “Матей Преображенски” № 14, общ. Ракитово, обл.

Пазарджишка, целият имот с площ от 335 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), с номер на предходен план: 397, квартал № 29, парцел IX- 397, при съседи: ***; ***; ***: *** и ***,

ВЕДНО със 7/10 идеални части от сграда с идентификатор ***, съгласно издадена скица № 2247/05.04.2012 г., презаверена на 20.11.2012 г., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД18-17/25.03.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: село Дорково. ***. общ. Ракитово, обл.

Пазарджишка, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 49 кв.м., с брой етажи: два и с предназначение: Жилищна сграда, еднофамилна.

Ищецът излага, че е владял изцяло за себе си процесните имоти като свои, считано от 10.12.2012 г. до настоящия момент, владението му има траен характер, непрекъснато е, спокойно, явно, несъмнено, необезпокоявано и това обстоятелство е известно на ответниците. Сочи още, че ответниците никога не са живели в процесния имот.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът Б. И. М., ЕГН ********** е собственик на основание чл. 79, ал.1 от ЗС - давностно владение за период от 10.12.2012 г. до деня на подаване на исковата молба в съда.

В определения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с вх. № 6839/07.10.2024 г., с който ответниците твърдят, следното:

Ищецът е придобил по силата на дарение правото на собственост върху 7/10 идеални части единствено и само върху поземления имот и върху изградената в поземления имот СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ 49 кв.м., с брой етажи: 2 и с предназначение: жилищна сграда.

Заявяват правото си на собственост върху същите имоти в размер на по 1/10 идеална част, за всеки един от тях, като наследници на Й.ка Й.а Милева, ЕГН ********** починала 17.01.2010г. По отношение, на другите процесни обекти - СГРАДА с идентификатор ***, СГРАДА с идентификатор *** и СГРАДА с идентификатор ***, твърдят, че ищецът не притежава каквито и да било права и, че те са съсобствени между тях и Л.

И. М. и В. Л. М.. Оспорват обстоятелството ищецът да е установявал 2 самостоятелна фактическа власт върху всички процесии обекти, като твърдят, че винаги са имали достъп до процесните имоти, посещавани са от тях, като дори са водели близки приятели там.

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

На 26.12.1984 г. е сключен договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, по силата на който И.Л М. продава на сина си Л. И. М. срещу задължение за гледане на него и съпругата му Кръстана М., парцел IX – имот пл. № 397, в кв. 29 по плана на с. Дорково, състоящ се от 323 кв. м., ведно с построената върху имота едноетажна къща на 40 кв. м., като на прехвърлителите е запазено правото на ползване върху имота.

Видно от приложената по делото скица на поземлен имот с № 15-26780514.03.2022 г. на ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Дорково, се установява, че имотът има номер по предходен план, идентичен с този, който е бил предмет на договора за продажба срещу задължение за издръжка и гледане, т. е. парцел IX – имот пл. № 397, в кв. 29 по плана на с. Дорково, състоящ се от 323 кв. м е идентичен с ПИ с идентификатор *** по плана на с. Дорково.

Ищецът твърди, че към 26.12.1984 г. купувачът Л. М. е бил в граждански брак с майката на ответниците, а именно Й.ка Й.а М.. Макар да не се събраха доказателства в този смисъл, съдът намира, че това обстоятелство не се оспорва от ответниците, поради което съдът прие този факт за безспорен и като такъв за осъществен.

Видно от приетото по делото Удостоверение за наследници от 25.03.2024 г.

Й.ка М. е починала на 17.01.2010 г., като е оставила за свои наследници по закон преживял съпруг – Л. И. М. и децата й – ответниците Г. С. Ш., Й. С. Ш., И. Л. М., както и В. Л. М..

С нотариален акт № 123, том 2, рег. № 1884, нот. дело № 319/10.12.2012 г. по описа на нотариус Г. Халачев Л. И. М. и В. Л. М. даряват на ищеца Б. И. М. своите 7/10 ид. ч. от процесния поземлен имот, ведно със същите идеални части от жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на с.

Дорково.

За времето след дарението, а именно 2012 г. ищецът Б. М. е живял преимуществено в бащината му къща, която е къща-близнак с процесната.

След 10.12.2012 г., когато е придобил правото на собственост върху 7/10 ид. ч. от къщата, предмет на настоящото дело, е започнал да упражнява фактическа власт и върху нея. Имал е ключ, приспивал е там заедно с негови гости. Той и цялото му семейство поддържали и ползвали селскостопанските постройки, което се установи от показанията на свидетелите К.П.Л.П и Пандева. Но в същото време ключ от къщата са имали и ответниците. От показанията на свидетеля Димитров се установява, че по време на събора в с. Дорково през 3

2018 г. свидетелят се видял с ответника И. М. на центъра, а последната го поканила на гости в наследствената й къща в селото. Завела ги именно в процесната къща, където в двора имало разпъната маса. Там били и Й. и Г.

Ш.и. По време на пандемията 2020 г. – 2021 г., Димитров трябвало да отиде до гр. Костандово да вземе поръчани от него врати. Споделил с ответницата М., че ще ходи в района и я поканил да отиде с тях. След като свършили работата си минали през с. Дорково, за да види имота си. Когато пристигнали М. отключила вратата на къщата, влязла вътре, огледала и си тръгнала.

От показанията на свидетеля Кехайов се установява пък, че ответникът Й.

Ш. също имал ключ от къщата. Около 2019 г. двамата ходили заедно за дърва от този район, след което минали през имота. Ш. отключил с негов ключ, огледал и си тръгнал. И друг път свидетелят ги е виждал в двора, като помни, че това се е случвало през времето на събора на селото.

Съдът намира, че следва да даде вяра на показанията на всички разпитани свидетели, които са обективни, незаинтересовани и последователни. Съдът намира същите и за непротиворечиви. Това, че свидетелите Кр. Попова, Л.

Попова и Пандева не са виждали ответниците в имота, не може да се приеме с категоричност, че този факт не е осъществен. Свидетелите не биха могли да имат наблюдения във всеки един момент кой влиза в съседната къща. От друга страна свидетелите Д. К. са присъствали в моменти, в които ответниците са преминавали през имота и са влизали в него.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1, вр. с чл. 79, ал. . 1 ЗС За да бъде уважен този иск е необходимо ищецът да докаже, с оглед соченото основание, на което твърди да почива правото на собственост (придобивна давност), че е упражнявал фактическа власт върху всички имоти явно, необезпокоявано и непрекъснато, с намерение за своене, за твърдения в исковата молба конкретен период – след 10.12.2012 г.

Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Правото на собственост ще бъде придобито от владеещия за себе си, когато владението на имота не е получено от друго лице, стига постоянно владеещият да упражнява фактическа власт върху имота при бездействието на предишния собственик на вещта в предвидения от закона срок.

Намерението на владелеца да държи вещта като своя може да се изяви по различни начини – пряко отричане на съсобствеността, недопускане на външни лица до имота, но това намерение следва да бъде категорично демонстрирано и обективирано, чрез позитивно извършени в тази насока действия. Като елемент на придобивната давност, владението трябва да бъде явно и несъмнено, т.е. владелецът да манифестира поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си. Тук е важно да се отбележи, че демонстрираното собственическо намерение 4 следва да бъде насочено спрямо собственика на имота, като е ирелевантно обективирането му пред трети лица, каквито са съседите.

В процесния случай се установи, че ищецът Б. М. е упражнявал фактическа власт върху имотите, но го е правел в качеството му на собственик на 7/10 ид. ч., придобити на деривативно правно основание. Съгласно ТР № 1 от 6.08.2012 г. на ОСГК на ВКС по приложението на чл. 69 ЗС се прие, че "Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. ВКС е създал трайна практика по въпроса на какви изисквания следва да отговаря едно владение, за да може владелецът да стане собственик. В редица свои съдебни актове ВКС приема, че владението следва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително. В случая установената в закона презумпция действа, тъй като съсобствеността не е възникнала от наследяване, а има смесен произход – договор за дарение за ищеца и наследяване от страна на ответниците. Но съдът намира, че тази презумпция е оборена, тъй като не е налице последният признак на владението – същото не е било несъмнено. Съображенията са следните:

Както вече се отбеляза, необходимо е владелецът да демонстрира владението си не пред трети лица, а пред собственика. Собственическото отношение към вещта владелецът следва да демонстрира спрямо действителния собственик, тоест владелецът следва да осъществява физическо въздействие върху недвижимия имот чрез явни действия по отношение на собственика, когото желае да отстрани от вещта. Той трябва ясно и недвусмислено със своите действия да отблъсне предишните собственици. В случая този елемент липсва, от показанията на свидетелите Д.