Решение № 153 от 18.12.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Варна, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора В. Ч. С. като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600312 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия, подадена чрез защитника му, и по протест на прокурор от ОП Варна срещу присъда № 40/23.06.2025 г. по НОХД № 1437/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с която подсъдимият Г. С. С., ЕГН ********** – непълнолетен към момента на извършване на деянието, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 340, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. С обжалваната присъда на подсъдимия С. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, като на основание чл.

66 от НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години. С присъдата е прието, че от деянието са причинени имуществени вреди на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД в размер на 7 686 лв.

Със същата присъда подс. С. е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение да е причинил щета на стойност за разликата до 9 500,30 лв., както и извършеното престъпление по чл. 340, ал. 1 НК да е във връзка с чл. 63, ал.

1, т. 2 от НК. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по направените по делото разноски, както и относно веществените доказателства.

В протеста, подаден от Окръжна прокуратура – Варна, се излагат аргументи за неправилно приложение на чл. 63 НК и на чл. 66 НК. Твърди се и че Окръжен съд – Варна неправилно е оправдал подсъдимия по първоначалното обвинение да е причинил щета на стойност за разликата до 9 500,30 лв. Иска се отмяна на първоинстанционния акт и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по възведеното 1 му обвинение по чл. 340, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 2 от НК.

По делото е постъпила и въззивна жалба, подадена от подс. Г. С. чрез защитника му адв. П. В. от АК – Варна. В нея се твърди, че първоинстанционният акт е неправилен и необоснован, постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, както и в противоречие с материалния закон. Моли се за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подс. С. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се иска отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

В открито съдебно заседание пред Апелативен съд – Варна представителят на Апелативна прокуратура – Варна изцяло поддържа протеста, като твърди, че в производството пред окръжния съд щетата е била занижена с 256,68 лв. и че реалната й стойност следва да бъде 7 942,68 лв.

Изтъква, че въззивната жалба на подсъдимия е бланкетна, като моли за оставянето й без уважение, доколкото обвинението е доказано по несъмнен начин.

Подсъдимият лично и чрез защитника си – адв. П. В. – поддържа въззивната жалба. Излагат се твърдения за манипулация на свидетелските показания в рамките на досъдебното производство, доколкото разпитите били проведени без участието на психолог, педагог, инспектор ДПС или родител.

Оспорва се заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза.

Твърди се и че наложеното наказание е завишено.

В последната си дума подс. С. моли за отмяна на атакуваната присъда.

Въззивната жалба и протестът на Окръжна прокуратура – Варна са процесуално допустими, доколкото са подадени в срок и от процесуално легитимирани лица.

Въззивният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и наведените доводи, прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.07.2023 г., следобед, подсъдимият Г. С. С., към този момент ненавършил 16 години, се намирал в гр. Провадия заедно със свои приятели и свидетели по делото – И.А.А., М.О.М. и Б.Т.М.. Четиримата се насочили към новата детска площадка в двора на бившето СПТУ, като маршрутът им преминавал през железопътната линия в града, а на място следвало да се срещнат и със свидетеля Г.Ф.И., известен и като Е.И.И..

На същата дата, около 17:15 часа, по железопътната линия се движел пътнически влак № 2654 по направление Варна – София, с локомотив № 915200–44128–4, с локомотивна бригада – машинист свид. И.Б. И. и помощник-машинист свид. З. И. С.. Композицията включвала пет пътнически вагона, в които пътували общо 145 пътници, както и превозна бригада – началник влак и кондуктор. Влакът спрял по график на спирка „Добрина“ в началото на гр. Провадия и няколко минути по-късно потеглил в посока гарата в гр. Провадия, като приближил района на ж.п. прелеза, към който в този момент се насочвала и групата на подсъдимия.

При приближаването към прелеза свид. М.М. вървял пръв, а 2 подсъдимият – последен. Всички възприели приближаващия влак, като подсъдимият предложил да бъде „уцелен“ с камъни и започнал да нарежда камъни по железопътната линия. Машинистът И. И. и помощник-машинистът З. С. забелязали групата момчета и наличието на предмети върху релсите и всеки от тях поотделно подавал предупредителен сигнал „Внимание“ с локомотивната свирка, като при приближаване на влака на около 300 метра задържали влаковата спирачка и продължили подаването на сигнал. В този момент част от непълнолетните побягнали, а подсъдимият взел камък от земята и го хвърлил към предното ляво панорамно стъкло на локомотива на приближаващия влак. Камъкът пробил отвор с приблизителни размери 17 см на 14 см в стъклото и ударил в дясното рамо на машиниста И. И., като част от разхвърчалите се стъкла попаднали в лявото му око. Поради настъпилата внезапна ситуация и влошените условия за управление помощникмашинистът З. С. задействал екстремно спирачката, а машинистът И. И. успял да подаде сигнал на тел. 112.

Влаковата композиция спряла, а след около 15 минути на място пристигнал екип на спешна помощ с лекар свид. Д.С., който промил очите на пострадалия машинист и го насочил за преглед при очен специалист, без да се налага хоспитализация, като бил попълнен фиш за извършения преглед.

Междувременно подсъдимият и придружаващите го свидетели се срещнали със свидетеля Г.И./Е. И.в и при връщането си отново преминали покрай прелеза, където възприели спрелия влак и счупеното панорамно стъкло. Покъсно на място пристигнал полицейски екип, като бил извършен оглед на местопроизшествието, започнал в 19:40 часа, при който от таблото в кабината на локомотива бил иззет хвърленият камък (варовик с размери 9 см на 7 см) и били документирани уврежданията, включително размерите на отвора в стъклото. Изготвен бил и фотоалбум.

По делото са разпитани и други свидетели, работещи в БДЖ и ангажирани с установяване на фактите по инцидента и неговите последици, включително свидетелите С. С. Г. и А.М. С., чиито показания първата инстанция е кредитирала като последователни и съответстващи на обективните данни.

Въззивният съд, след цялостна и задълбочена проверка на доказателствената съвкупност, приема, че първоинстанционният съд е извършил правилна и законосъобразна оценка на събраните доказателства относно фактическата обстановка, като е спазил изискванията на чл. 13 и чл.

107 НПК за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Фактическите изводи са изградени върху съвкупност от гласни и писмени доказателства, които се намират в логическа и фактическа корелация помежду си.

Особено внимание следва да се обърне на показанията на непълнолетните свидетели М.О.М., И.А.А. и Б.Т.М., които са били непосредствени очевидци на инцидента. Първата инстанция е подходила диференцирано и прецизно към тези доказателствени източници, като е отчела процесуалната годност на всеки отделен разпит с оглед спазването на 3 специалния ред, предвиден в НПК за разпит на непълнолетни лица.

Свидетелят М.М. е бил разпитан два пъти в досъдебната фаза. Първият му разпит, проведен непосредствено след инцидента без присъствието на родител или законен представител и без педагогически специалист, не отговаря на императивните изисквания на чл. 140, ал. 7 и чл. 141 НПК и поради това правилно не е бил приобщен към доказателствения материал и не е послужил за формиране на фактическите изводи на съда. Вторият разпит на същия свидетел, проведен през октомври в присъствието на родител и педагогически специалист, е осъществен при стриктно спазване на процесуалните гаранции, съдържа ясни и последователни сведения относно механизма на деянието и категорично посочване на подсъдимия като лице, хвърлило камъка по приближаващия влак. Именно този втори, процесуално годен разпит е бил кредитиран от първата инстанция.

В този контекст въззивният съд намира за неоснователно възражението на защитата, че първата инстанция е кредитирала показания на непълнолетни свидетели, дадени без присъствието на родител. От мотивите на първоинстанционния съд и от съдържанието на доказателствения материал е видно, че съдът изрично е изключил от доказателствената съвкупност всички разпити, проведени в нарушение на специалния процесуален ред.

Фактическите изводи са основани единствено на показания, събрани при законосъобразни условия – в присъствието на родител или законен представител и педагогически специалист, както и на такива, надлежно приобщени по реда на чл. 281 НПК. Този подход съответства на утвърдените стандарти на съдебната практика, според които процесуално негодните разпити на непълнолетни не могат да бъдат използвани, но последващи или други разпити на същите лица, проведени при спазване на изискванията на закона, имат самостоятелна доказателствена стойност и могат да бъдат кредитирани, ако са логични, последователни и подкрепени от останалите доказателства по делото.

При оценката на показанията на непълнолетните свидетели въззивният съд отчита особеностите на тяхната възраст и необходимостта от засилени процесуални гаранции, като същевременно съобразява и утвърдените стандарти на съдебната практика относно доказателствената им стойност.

Процесуално негодните разпити, проведени в нарушение на специалния ред, предвиден в НПК за разпит на непълнолетни лица, правилно не са били използвани при формиране на фактическите изводи. За сметка на това показанията, дадени от същите свидетели при последващи разпити, осъществени в присъствието на родител или законен представител и педагогически специалист, са самостоятелни доказателствени източници, които подлежат на пълна и самостоятелна преценка от съда.

Въззивният съд приема, че първоначалните по време и процесуално годни показания на непълнолетните свидетели не могат да бъдат дискредитирани единствено поради настъпили по-късно колебания, частично отричане или промяна в изложеното, когато липсват данни за упражнен натиск или неправомерно въздействие и когато тези показания се отличават с 4 логичност, последователност и намират потвърждение в останалия доказателствен материал по делото. Подобни изменения в показанията след значителен период от време са обичайни с оглед възрастовите и психологическите особености на непълнолетните и не водят сами по себе си до загуба на доказателствената стойност на първоначално дадените сведения.

Разширената проверка на доказателствата налага изрично обсъждане и на възражението на защитата за упражнен „натиск“ върху непълнолетните свидетели в досъдебното производство. Това възражение остава недоказано и се опровергава от начина, по който първата инстанция е формирала фактическите си изводи.

На първо място, съдът е изключил от доказателствената съвкупност именно онези първоначални разпити, за които защитата твърди, че са проведени без гаранциите на закона (без родител/законен представител и без педагогически специалист). След като тези процесуално негодни разпити не са приобщени и не са послужили за формиране на фактическите констатации, твърдението за „натиск“ в рамките на тях е ирелевантно за доказателствените изводи по делото: съдът не е основал осъждането на информация, получена при нарушен ред, нито е „пренесъл“ съдържанието на негодните разпити в мотивите си под друга форма.