Решение № 266992 от 16.12.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……..................... гр. София, 16.12.2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, IV - Б състав в публичното заседание на втори декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И.

ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА мл.с.

ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА при секретаря М Димитрова , като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 14057 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение № 20235319/26.10.2020г. по гр.д. № 20400 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 128-ми състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК, че В.Г.Г., ЕГН ********** с адрес:

*** дължи на Изпълнителна агенция „В.К.и

В.П.Д.Булстат*********със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*********сумата от 296,92лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението– 23.10.2018г., до изплащането й, представляваща обезщетение за ползване за периода от

01.02.2018г. до 01.07.2018г. на имот, представляващ апартамент № 28 в гр.

София, ж.к. „*********след прекратяване на наемното правоотношение, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 68014/2018г. по описа на СРС, като В.Г.Г., ЕГН ********** е осъден да заплати на Изпълнителна агенция „В.К.и В.П.Д.Булстат*********съдебни разноски от 700лв. по исковото и по заповедното дело.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25169104/18.11.2020г. по регистъра на СРС от ответника по исковете - В.Г.Г., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени.

Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че по делото не било установено наемното правоотношение между страните да е било валидно прекратено на посочената от ищеца дата.

Установено било по делото, че предизвестието за прекратяване на договора не било връчено нито на въззивника, нито на член на домакинството му. Не били установени и предпоставките на чл. 47 от ГПК в редакцията преди измененията от 31.10.2017г. за залепване на уведомление за това предизвестие. Протоколът за залепване на уведомлението бил съставен от служители на ищеца, а не на такива на съда, куриерска служба или кметство. Отделно не било установено, че бил търсен три пъти в рамките на 30 дни, както и че не е намерено друго лице, което да е съгласно да приеме книжата. По делото не било установено и че са налице предпоставките за прекратяване на договора, посочени в предизвестието на ищеца – прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба. Това правоотношение било прекратено още на 05.03.2007г., тоест преди да се сключи наемния договор. Основанието за сключване на договора за наем било обстоятелството, че след прекратяване на правоотношението за военна служба въззивникът живее в имота и няма друго жилище. Второто посочено от ищеца основание за прекратяване на наемното правоотношение било още по-неясно – изтичане на срока на настаняването. В случая това настаняване било безсрочно. По делото било установено, че въззивникът плащал наема за жилището съобразно утвърдената между страните практика – в края на годината за изтеклата година. За претендирания период платил по банков път на МО дължимия наем. Това плащане било коректно, защото договорът бил сключен с МО, а не с ищеца, едва с писмото от 14.09.2017г. ищецът бил посочил, че наемодател вече бил той, а не МО, но това писмо не било доведено до знанието на въззивника. Нямало твърдение в исковата молба, че с посещението от 12.10.2017г. било връчено предизвестието. Претендирал е разноски.

Въззиваемият-ищец Изпълнителна агенция „В.К.и В.П.Д.Булстат *********, е оспорил жалбата. Посочил е, че решението на СРС в обжалваната част е правилно. Навел е твърдения, че договорът за наем бил сключен с Министерство на отбраната, но на основание на § 6 от ПМС № 123/15.05.2015г. на МС въззиваемият бил встъпил в наемното правоотношение на мястото на наемодателя. Приложима в случая била разпоредбата на чл. 23 и чл. 24 от Наредба № Н-22/16.07.2010г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на МО, като прекратяването на наемното правоотношение ставало по реда на ЗЗД- с едномесечно предизвестие. Установено било прекратяването на договора за наем на посочените в писмото от 14.09.2017г. три отделни основания – поради прекратяване на договора за военна служба; поради изтичане на срока на настаняването; поради неплащане на наемна цена за повече от един месец или системното и неплащане в срок. Приета декларация от ответника установявал, че не е служител на МО. Не били налице предпоставките на §4 от ПЗР на Наредба № Н-22-наемателят да е над 65г. Договорът за наем сочел, че имот се отдава под наем временно за периода на действие на § 165 от ПЗР на ЗОВС на РБ.

Тази разпоредба не била запазена в следващите редакции на закона, поради което договора и на това основание следвало да се счита за прекратен. Въззивникът не бил плащал наема за периода от 01.07.2016г. до 01.102017г. и установено било и третото основание по писмото от 14.09.2017г. Отделно разпоредбите на чл. 16, ал.2 и на чл. 19, ал. 4 не позволявали срок на наемен договор да е повече от 10 години, което било допълнително основание да се приеме, че договорът за наем бил прекратен на 28.12.2017г. Правилно било прието от СРС че предизвестието от 14.09.2017г- било редовно връчено на въззивника по реда на чл. 47 от ГПК. Приетият протокол от 04.10.2017г. установявал предпоставките за приложението на тази разпоредба. Нямало изискване към тази дата брой на посещения да е повече от веднъж. Връчването на това предизвестите било съобразено с чл.

24 от Наредба № Н-22 и чл. 47 от ГПК в редакцията й към 04.10.2017г. Размер на обезщетението бил установен по делото от приетите по делото договор за наем и заключение съдебно-счетоводната експертиза. Установено било че въззивникът ползвал имота за процесния период без основание. Плащанията на суми по изпълнителното дело не следвало да се съобразяват при преценката за основателност на иска. Представените от въззивника документи за плащания били от 2018г., но експертизата не установила постъпили суми на посочени в тях дати, а и тези документи не сочели титуляри на банкова сметка, ***. Претендирал е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2009171/08.04.2019г. по регистъра на СРС на Изпълнителна агенция „В.К.и В.П.Д.Булстат*********срещу В.Г.Г., ЕГН **********, с която е поискал от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 236, ал.2 от ЗЗД да признае за установено, че В.Г.Г., ЕГН ********** дължи на Изпълнителна агенция „В.К.и В.П.Д.Булстат*********заплащане на сумата от 296,92лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението– 23.10.2018г., до изплащането й, представляваща обезщетение за ползване за периода от 01.02.2018г. до 01.07.2018г. на имот, представляващ апартамент № 28 в гр. София, ж.к. „*********след прекратяване на наемното правоотношение, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 68014/2018г. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навел е твърдения, че със Заповед № 971/05.09.1991г. В.Г. бил настанен в апартамент № 28 в гр. София, ж.к. „*********от ведомствения жилищен фонд на МО, на 05.03.2007г. бил сключен договор за наем на имота, изменен със споразумение от 27.12.2007г., съгласно което обезщетението било уговорено да е 4-кратен размер на наем. Посочил е, че на 28.03.2013г. ответникът подписал декларация по чл. 17 от наредба № Н – 22/16.07.2010г., на 14.09.2017г. ищецът съставил предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение поради прекратяване на договора за военна служба и същото било залепено на вратата на жилището съобразно чл. 47 от ГПК, а лично му било връчено при повторното посещение на жилището на 23.10.2017г. Така договорът за наем бил прекратен, но ответникът продължил да ползва имота , на 23.11.2017г. била издадена заповед за принудително изземване на имота. За процесния период ответникът нямал законово основание за ползването на имота и дължал обезщетение за ползването му без основание. Посочил е, че е правоприемник на МО по отношение на правата и на задълженията по договора за наем на основание на § 6 от ПМС № 123/15.05.2015г. на МС обн. в ДВ бр.

37/22.05.2015г. Максималния срок на договора за наем бил 10 години и той бил изтекъл.

Ответникът В.Г.Г., ЕГН ********** в предоставения му срок е оспорил исковете.

Навел е твърдения, че действително бил настанен в имота със заповед от 1991г. и сключил договора от 2007г. и допълнителното споразумение към него. Не му било връчено валидно предизвестието за прекратяване на договора от 14.09.2017г. – подпис за получено на

23.10.2017г. не бил негов. Не били налице предпоставки на чл. 47 от ГПК за залепване на уведомление, защото не бил търсен три пъти за един месец и да не е намерено лице, което да е съгласно за приеме книжа, не било установено, че не живее там. Тази разпоредба не била приложима. Не били осъществени основанията за прекратяване на договора, посочени в писмото от 14.09.2017г. Договорът бил безсрочен, договорът за военна служба бил прекратен още преди сключване на договора наем. Основанието на последният било обстоятелството, че след прекратяване на правоотношението за военна служба живеел в имота и нямал друго жилище. Плащал наема за жилището съобразно утвърдената между страните практика – в края на годината за изтеклата година. За претендирания период платил по банков път на МО дължимия наем. Към 23.10.2017г. живял в имота заедно със съпругата си С.Д.Г.. Претендирал е разноски.

По делото е приложено заповедно дело № 68014/2018г-. по описа на СРС съгласно което по заявление вх. № 3082553/23.10.2018г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено В.Г.Г., ЕГН ********** да заплати на Изпълнителна агенция „В.К.и В.П.Д.Булстат*********заплащане на сумата от 296,92лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението– 23.10.2018г., до изплащането й, представляваща обезщетение за ползване за периода от 01.02.2018г. до 01.07.2018г. на имот, представляващ апартамент № 28 в гр. София, ж.к. „*********след прекратяване на наемното правоотношение, както и съдебни разноски от 175лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен на 27.12.2018г, депозирал е възражение вх. № 3003333/16.01.2019г. по регистъра на СРС, изпратено по пощата, на 22.03.2019г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 08.04.2019г.

Приета е неоспорена от страните

Заповед № 971/05.09.1991г. на Началник на Гарнизонна жилищна част –София, съгласно която В.Г.Г. от поделение 22870 и семейството му са настанени в апартамент № 28 в гр. София, ж.к. „*********на основание на чл. 13 от Закона за наемите и чл. 1-3 от Указ за създаване на жилищен фонд при МО, считано от сключване на договора за предаване на имота.

Приети са неоспорени от страните договор за отдаване под наем, допълнително споразумение от 27.12.2007г., носещ подпис на страните по тях, съгласно които на 05.03.2007г. Изпълнителна агенция „Държавна собственост на Министерство на отбраната” е сключило договор с В. Г.Г. за наем на апартамент № 28 в гр. София, ж.к. „*********при месечен наем от по 28,45лв., която следва да се актуализира по основна наемна цена на чл. 33 от ППЗДС, платима до 5-то число на текущия месец по банков път по сметка на наемодателя B**********4 или в брой в касата на наемодателя.

Основанието за сключване на договора е посочено като чл. 23 от Наредба № 3/19.08.1998г. за настаняване в жилища , ателиета и гаражи от ведомствен фонд на МО и Заповед № 971/05.09.1991г . , като е посочено, че В.Г. е с-на от резерва. Съгласно чл. 3 от договора срок на същия е период на действието на § 165 от ПЗР на ЗОВС на РБ. Съгласно чл. 8 от договора, изменен със споразумението от 27.12.2007г. при задържане на имота след прекратяване на договора наемателят дължи обезщетение в размер на четирикратния размер на наема, който наем считано от 30.06.2007г. е 14,22лв. месечно. Съгласно чл. 31 от договора основание за прекратяване на договора е неплащане на наемна цена или съответна част от консумативите за повече от 1 месец или системно неплащане на същите в срок; прекратяване на договора за кадрова военна служба или служебно правоотношение; поради изтичане на срока за настаняване.