Решение № 225 от 29.07.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. София , 29.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З в закрито заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вергиния Мичева

Александър Ангелов

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно гражданско дело № 20211100509101 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена от А.Д. „Т.И П.“, длъжник по изпълнението по изпълнително дело № 20219240400403, н а ЧСИ Г.К., рег. № 924 при КЧСИ, с район на действие СГС частна жалба срещу разпореждане на ЧСИ от 09.03.2021 г., с което е оставена без уважение молбата на длъжника по чл. 248 ГПК. В жалбата се твърди, че размерът на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя е прекомерен и се иска същият да бъде намален до минималния по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнителното производство.

Взискателят В.Б.К., оспорва жалбата. Твърди, че в изпълнителното производство не е налице плащане, като от страна на длъжника са депозирани няколко молби и становища, изискващи съответни действия на представителя на длъжника.

В мотиви си ЧСИ Г.К. сочи, че вземането предмет на изпълнителното производство не е погасено от длъжника в срок, като същевременно от него са депозирани жалби и възражения от него, което изисквало представителство на взискателя по изпълнителното производство, както и извършване на действия с цел удовлетворяване на вземанията.

Съдът, след като взе предвид до водите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, 1 отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски.

Настоящата жалба, като подадена срещу постановление срещу разноските по изпълнението, подадена е в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От представените материали по изп.д. 20219240400403, на ЧСИ Г.К., рег. № 924 при КЧСИ, е видно, че е образувано по молба от 17.05.2021 г. на взискателя В.Б.К., чрез адв.

Д.С.Д. срещу длъжника А.Д. „Т.И П.“ за събиране на вземания по изпълнителен лист от 18.03.2021 г., издаден по гр.д.№ 1183/2018 г. по описа на ОС – гр. Пловдив, ХХІІ състав в размер на 6210,00 лева и разноските в изпълнителното производство, като в молбата е направено искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника. Към молбата е представен Договор за правни услуги с предмет за образуване и процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнителното и възнаграждение в размер на 200,00 лева за образуване и 325,00 лева – за водене, платено в брой при подписване на договора.

С постановление от 20.05.2021 г. на ЧСИ са приети разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 525,00 лева. Видно от извършената справка в регистъра на БНБ, длъжникът в изпълнителното производство има само една сметка в „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД, като в отговор на изпратеното до банката запорно съобщение е отговорено, че поддържаната единствена банкова сметка на А.Д. „Т.И П.“ е открита като специална и не подлежи на запориране. Поканата за доброволно изпълнение до длъжника е връчена на 27.05.2021 г.

На 03.06.2021 г. длъжникът по изпълнението е подал възражение срещу постановлението в частта на разноските, като в същото е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от взискателя.

С разпореждане от 09.06.2021 г. на ЧСИ Г.К. е отказано да се намали адвокатския хонорар на взискателя, поради наличие на фактическа сложност на делото.

На 18.06.2021 г. длъжникът в изпълнителното производство А.Д. „Т.И П.“ е депозирал молба – изявление за прихващане с негово активно, ликвидно вземане, за събиране на което е образуване изпълнително дело № 20168190400224 на ЧСИ Л.М., рег. № 819 при ОС гр.

Пловдив. В срока за становище по молбата, взискателят В.К. е представил пред ЧСИ Г.К. копие от обезпечителна заповед, издадена на 20.11.2019 г. по гр.д. № 2564/2019 г. по описа на ОС гр. Пловдив, с която е допуснато обезпечение на предявения от Я.Я.Т. срещу А.Д.

„Т.И П.“ и В.Б.К. на предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 вр. с чл. 464 ГПК с цена на иска 59 104,13 лева, като е допусната обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.дело № 224/2016 г. на ЧСИ Л. М., рег. № 819 на КЧСИ. На същата дата – 18.06.2021 г. е подадена и настоящата частна жалба.

При така установените действия по изпълнителното дело съдът намира частната жалба за неоснователна.

Намаляването на адвокатското възнаграждение се извършва при фактическа и правна сложност на делото. В настоящия случай е уговорено адвокатско възнаграждение както за образуване, така и за водене на изпълнителното дело. Според чл. 10, т. 1 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на делото е в размер на 200 лв., а минималният размер на адвокатския хонорар за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел 2 удовлетворяване на вземането с оглед разпоредбата на чл. чл. 10, т. 2, вр. с чл. 7, ал.2, т. 3 от Наредбата възлиза в размер на 320,25 лева.

Процесуалният представител на взискателя е извършил, както действия по образуване, така и по защита и съдействие по изпълнителното дело. В срока за доброволно изпълнение от страна на длъжника не е налице плащане на дълга, както и не е получено плащане в следствие на посочения от взискателя първи изпълнителен способ, поради липса вземания от банкови сметки на длъжника. Ето защо в изпълнителното производство ще следва да бъдат предприети и други действия с цел удовлетворяване на вземането. Същевременно след произнасяне на ЧСИ по молбата на длъжника по чл. 248 ГПК и едновременно с настоящата частна жалба длъжникът А.Д. „Т.И П.“ е подал молба, съдържаща изявление за прихващане, която в срок взискателят я оспорва, като представя доказателства в тази връзка.

Настоящият съдебен състав намира, че изявлението за прихващане, дори и с ликвидно вземане е основание за погасяване на вземането, предмет на принудително събиране и от там за прекратяване на изпълнителното производство по арг. от чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК само тогава, когато взискателят не е оспорил настъпването на ефекта на прихващането. В настоящия случай такова оспорване е налице, доколкото взискателят представя доказателства за оспорване на вземането на А.Д. „Т.И П.“ към него от трето лице.

Предвид изложеното съдът намира, че на взискателя в изпълнителното производство са дължими и разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ за защита и съдействие в изпълнителното производство, като фактическата и правна сложност на последното по изложените по-горе съображения не води до извод за прекомерна завишеност на уговореното възнаграждение.

Предвид изложеното, подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А.Д. „Т.И П.“, длъжник по изпълнението по изпълнително дело № 20219240400403, на ЧСИ Г.К., рег. № 924 при КЧСИ, с район на действие СГС срещу разпореждане на ЧСИ от 09.03.2021 г., с което е оставена без уважение молбата на длъжника по чл. 248 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3