Решение № 131 от 16.10.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. В., 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ГПЙ при участието на секретаря НЦК като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело № 20261300500306 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от Община Б., представлявана от БМКмет , чрез адв. С. И. СРЕЩУ: Решение № 144 от 04.12.2025г. постановено по гр. дело № 391/2025г. по описа на БРС.

Обжалват гореописаното решение частично като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и в противоречие със събраните по делото доказателства, в частите с които е уважен предявения установителен иск за сумите :

-по договор за правна защита и съдействие № 0000013207 за сумата 650 лева , за процесуално представителство по гр.д. № 95/2020г. на РС- К.;

-по договор за правна защита и съдействие № 0000013221 за сумата 650.00лв. за процесуално представителство по в.гр.д. № 606/2020г. на ОС- В.;

-по договор за правна защита и съдействие № 0000013212 за сумата 300.00лв. за процесуално представителство по адм.д. № 176/2020г. на Административен съд- В.;

1

-по договор за правна защита и съдействие № ********** за сумата 300.00лв. за процесуално представителство по адм.д. № 11490/2020г. на Административен съд- С. град.

Твърдят, че Община Б. не разполага с досиетата на делата по които се претендира плащане, както и в счетоводството на ответника не са заявявани за плащане суми по тези договори и самите договори не са налични. В тази връзка още през м. декември 2023г., Кметът на Община Б. с нарочна молба изискал от съдилищата в областта, в това число и от ВОС да му бъде предоставена информация за всички водени дела в съответния съд, по които страна е Община Б. за периода 2018-2023г.

След изготвяне на съдебното решение по настоящото дело, в общината била входена нова искова молба , с която адв. Р. Д. е предявила нов установителен иск срещу общината, в която ИМ се претендира повторно договорен хонорар по в.гр.д. № 606/2020г. на ВОС, след като с обжалваното решение, БРС вече се е произнесъл по този договорен хонорар. Твърди се, че по вгрд № 606/2020г преди предявяване на съдебната й претенция, частично е платен хонорара.

Относно Гражданско дело № 95/2020г. на КРС, сочат, че е трудов спор, между служител на общината, чието правоотношение е прекратено и Община Б..

Въззивно гражданско дело № 606/2020г. на ВОС е образувано по повод депозирана въззивна жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд решение по гр.д. № 95/2020г. на КРС. Решението на ВОС е обжалвано пред ВКС. След произнасянето на ВКС, в полза на Община Б. е издаден изпълнителен лист за събиране на присъдените със същото разноски. По такаиздаденият изпълнителен лист Община Б., чрез адв. пълн. Р. Д. е поискала образувала изпълнително дело № 45/2023г. при ЧСИ СН с район на действие ОС- В.. Въз основа на предприетите действия по това дело, длъжникът е направил две вноски и погасил част от дължимата сума в размер около 350,00 евро, които суми са преведени по сметка на адв. пълн. Р. Д., видно от издаденото от ЧСИ удостовеР.е. Сочи се, че още преди предявяване на исковата молба на ищеца вече е бил изплатен поне единият от договоР.те хонорари, както и част от втория. Твърди се, че като е признал за установено, че на ищцата се дължи плащане от страна на ответника и по тези договори, Съдът без да е установил в пълнота фактите по делото и без анализ на същите 2 е постановил един неправилен акт, водещ до двойно плащане за едно и също нещо, без това да е договаряно между страните.

Твърди се, че с уважаването на иска за сумата от 300,00 лв. по договор за правна защита и съдействие № 0000013212 за процесуално представителство по адм.д. № 176/2020г. на Административен съд- В., БРС е постановил един незаконосъобразен акт в тази му част, тъй като: видно от ангажираните от ищеца доказателства по делото, страни по АНД № 176/2020г. на АС- В. са физическото лице БСН- Кмет на Община Б. и от друга страна АДФИ. Делото е образувано по подадена от Агенция за държавна финансова инспекция С., чрез процесуален представител, против решение № 83/13.07.2020 г. по АНД № 13/2020 г. по описа на Районен съд Б., с което е отменено наказателно постановление (НП) № 11-01-402/10.12.2019 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, гр. С. (АДФИ), с което на БН, в качеството му на кмет на община Б., за нарушение на чл.128, ал.2 от ЗПФ, във връзка с чл.94, ал.З, т.1, във връзка с чл.7, ал.5, във връзка с §.2 от ДР на ЗПФ, му е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева, на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ. Следователно предмет на същото е бил постановен от БРС съдебен акт по административно наказателно дело разглеждано от БРС, към настоящия момент архивно в същия съд. БРС при постановяване на обжалваното в настоящото съдебно производство акт не е разгледал и обсъдил доказателствата по същото, в противен случай би установил, че договореното с този договор за правна защита процесуално представителство не е станало от страна на общината, за да и се вменява в задължение да плаща по него, а от страна на физическо лице- БН и по този договор общината няма задължение да плаща. Следователно, решението в тази му част се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По отношение на сумата от 300,00 лв. по договор за правна защита и съдействие № ********** за процесуално представителство по адм.д. № 1149/2020г. на Административен съд- С. град, твърдят, че при направена справка в сайта на АС- С. град се установява, че Община Б. изобщо не е била страна по същото, следователно не й е осъществявано процесуално представителство по това дело, респективно решението в тази му част се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед гореизложеното молят съда

3 да отмени решението на първоинстационния съд в обжалваната му част и да уважите настоящата въззивна жалба.

Молят да им се присъдят и стоР.те в двете съдебни инстанции разноски.

Постъпил е писмен отговор от Р. Х. Д. чрез адвокат и пълномощник П.

С. Б. гр.В., ул.6 септември № 5 по въззивна жалба против Решение №144 от 04.12.2025 година по гр.дело №391/2025 година по описа на Районен съд -Б.

Твърди се , че изпълнителното дело при ЧСИ СН е образувано през 2023 година изп.дело № 45 от 2023 година и към датата на подаване на въззивната жалба е било налично и към датата на делото.

Твърдението, че по договора за правна помощ №0000013207 за процесуално представителство по гр.дело №95/2020 година по описа на Кулски районен съд за сумата от 650 лева, че е платено е неоснователно и недоказано. Договорът за правна помощ №0000013221 за процесуално представителство по въз. гр.дело №606/2020година по описа на В.ски окръжен съд за сумата от 650 лева, че е платено е неоснователно.

Прилагат към въззивната жалба удостовеР.е от ЧСИ СН с изх.№2558 от 12.02.2026 година в което се посочва само, че е изплатена сумата от 689,65 лева , която сума включва разходите по самото изпълнително дело ( такси за образуване и принудителни действия и адвокатско възнаграждение частично, но не й по гражданските дела. )

Като доказателство, че не са изплатени посочените във въззивната жалба суми по двете дела е неоснователно, представят заверен препис от удостовеР.е №4682 от 19.03.2026 година от ЧСИ СН в което се прави подробно посочване на вида и начина на платените суми,от което се прави обоснован извод, че по двете дела (на РС-К. и ОС-В. ) дължимите суми не са платени, въпреки, че е образувано изпълнително дело.

Твърдението, че това са новооткрити обстоятелства е неоснователни. Пред първата инстанция са представени всички протоколи от съдебните заседания, както и писмените отговори, въззивната жалба и касационната жалба.

Процесуалният представител на жалбоподателят ги е получил и е могъл да се запознае с тях.

По отношение на възражението по договор за правна помощ №0000013212 за процесуално представителство по адм.дело№ 176/2020 година по описа на Административен съд В. за сумата от 300 лева молят съда да съобрази 4 обстоятелството, че процесуалното представителство на ищцата не е било на физическото лице БН, а на юридическото лице кмета на Община Б. и то в качеството му на кмет на общината, а не като физическо лице. Актът от АДФИ не е съставен на физическото лице БН, а на кмета БН в качеството му на кмет на общината и представляваш и акта е на юридическото лице, което той представлява.

По договор за правна помощ и съдействие №********** за процесуално представителство по адм.дело №11490/2020 година по описа на Административен съд С. град е допусната явна фактическа явна грешка и е посочено адм.дело №1149/2020 година по описа на Административен съд С. град, като е налице решение за допускане на поправка в тази си част на обжалването решение от БРС.

Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената въззивна жалба, като неоснователна и присъди на ищцата направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба и данните по делото прие за установено следното :

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитумите на исканията за съдебна защита.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбите пороци.

Предмет на въззивна проверка е постановеното от БРС Решение № 144 от 04.12.2025г. постановено по гр. дело № 391/2025г. по описа на БРС, в частите с които е уважен предявения установителен иск за сумите :

5

-по договор за правна защита и съдействие № 0000013207 за сумата 650 лева , за процесуално представителство по гр.д. № 95/2020г. на РС- К.;

-по договор за правна защита и съдействие № 0000013221 за сумата 650.00лв. за процесуално представителство по в.гр.д. № 606/2020г. на ОС- В.;

-по договор за правна защита и съдействие № 0000013212 за сумата 300.00 лв. за процесуално представителство по адм.д. № 176/2020г. на Административен съд- В.;

-по договор за правна защита и съдействие № ********** за сумата 300.00лв. за процесуално представителство по адм.д. № 11490/2020г. на Административен съд- С. град.

В останалата част като необжалваемо е влязло в законна сила.

В.ският окръжен съд, приема следното от фактическа и правна страна :

Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 286 ЗЗД – положителен установителен иск - за установяване съществуване на вземане по договори за поръчка в размер на 13 420 лв. - неизплатени адвокатски възнаграждения и по чл. 86 ЗЗД законни лихви забава .

Ищцата излага в Исковата молба, че въпреки, че от своя страна е осъществила процесуално представителство по делата и е изпълнила задълженията си по Договорите за правна защита и съдействие, ответника не й е изплатил договоР.те адвокатски възнаграждение по всички Договори за правна защита и съдействие, които са в общ размер на 13 420 лв.

Поради неизпълнението на ответника за заплащане на адвокатските възнаграждения, ищцата е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 322/ 2025 г. по описа на РС - Б. и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 159 от 06.06.2025 г.

В срока по чл. 414 ГПК ответника е подал възражение, че не дължи претендираната от ищцата сума. Поради това, на ищцата е указано и същата е предявила положителен установителен иск.