Определение № 447 от 26.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 447 гр. Пазарджик, 26.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

И.ина Игн. И.а като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20255200500370 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 248 ал.3 от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се определение на Велинградски районен съд №121 от 11.02.2025г. постановено по гр.д.№202252100343 по описа на РС-Велинград за 2022г. с което се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна жалба вх. № 8294 от 04.12.2024г., подадена от Н. И. Д., И. Н. Д. и А. Н. Д., против решение № 421/22.11. 2024 г., по гражд.дело № 343/2022, с искане за изменението му в частта по разноските.

В частната си жалба с вх.№1323 от 25.02.2025г. подадена от ищците в производството пред първата инстанция Н. И. Д. с ЕГН-******, лично и с правната помощ и съдействие на адв.П. Х., в качеството му на пълномощник и на останалите двама ищци -И. Н. Д. с ЕГН-******* и А. Н. Д. с ЕГН ********** -всички с адрес за призоваване и съобщаване в гр.********, се поддържа, че обжалваното Определение е недопустимо и същото следва да бъде обезсилено от въззивния съд, като се твърди, че въззивният съд следва да се произнесе по него едновременно с произнасянето по Въззивната ни жалба, подадена до компетентния Пазарджишки окръжен съд чрез Велинградския районен съд с вх.№8294 от 04.12.2024г. Частните жалбоподатели поддържат, че в случая не е налице производство по чл.248 от ГПК, а въззивно 1 производство по чл.258 и следващите от ГПК, образувано по Въззивната им жалба против всички части на Решение №421 от 22.11.2024г., постановено по гр.дело №202252100343 по описа на Районен съд-Велинград, която въззивна жалба следвало единствено да се администрира от Районния съд до въззивния съд. Считат жалбоподателите, че въззивното производство по чл.258 и следващите от ГПК, е от компетенциите единствено на Пазарджишкия окръжен съд и че липсва искане от ищците до Районния съд, „на основание чл.

248 от ГПК”, с което да са поискали от Районния съд да измени решението си в частта за разноските. Акцентира се на липса на такова искане и от ответниците. Твърди се, че подадената от ищците въззивна жалба, в която освен множеството свои оплаквания против първоинстанционното решение, последните са изложили в пункт В.3. и оплаквания за неправилност на решението в частта му за разноските, по които оплаквания компетентен да се произнесе е единствено въззивният съд, и не е основание Районният съд да преразгледа Решението си в частта за разноските.

Поддържа се и довод за съществено нарушена от Районния съд императивната процесуална норма на чл.246 от ГПК за „Неоттегляемост на Решението”, в която законодателят е забранил на Съда, който вече е обявил Решението си по делото, сам да си го отменя или изменя.

Затова, частните жалбоподатели молят да се обезсили това определение като недопустимо, като допълват още, че са поискали с Въззивната си жалба да се отмени изцяло като неправилно Решението на Районния съд по настоящото дело и ако жалбата им бъде уважена от въззивния съд, въпросът за неправилно присъдените деловодни разноски ще е без значение, тъй като с въззивното си Решение, с което Окръжният съд ще се произнесе по същество на иска и следва да го уважи като основателен и доказан, следва да им се присъдят деловодните разноски и за двете съдебни инстанции. Акцентират, че въпросът за деловодните разноски би бил съществен при хипотезата, при която въззивната им жалба не бъде уважена изцяло, но би била частично уважена в частта за разноските. Частните жалбоподатели поддържат оплакването, че с непредставянето на списък на разноските по чл.80 от ГПК на единият от ответниците, който претендира разноски, съществено са били накърнени процесуалните права на ищците да се запознаят своевременно, преди приключване на устните състезания по делото, какви разноски се претендират, относими ли са всички претендирани разноски, както и дали са 2 прекомерни. В този смисъл жалбоподателите препращат към задължителни за съдилищата указания дадени в ТР №6 от 06.11.2013г. по тълк. дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Считат частните жалбоподатели, че при своевременно представен Списък на разноските по чл.80 от ГПК, с който противната страна би могла да се запознае и да направи възражение за прекомерност преди приключване на устните състезания, решаващият съд е длъжен да се съобрази с цената на иска, както и със съответната специална норма от Наредба №l за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като ищците били лишени от такава процесуална възможност. Допълват, че районният съд, след като е отхвърлил иска им и е преценил, неправилно според тях, в нарушение на задължителната съдебна практика на ВКС, присъждайки разноски на ответника, е бил длъжен да се съобрази с минималния размер на разноските по чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба №1, „при интерес до лв. -400 лв.”, като присъди на ответника само 400 лв. разноски, а не 2000лв и че в случая се касае за петкратно по-висок размер, и че размерът на разноските е почти седемкратно по-голям от цената на иска, която е само 305.76 лв. Частните жалбоподатели молят , да се обезсили като недопустимо обжалваното Определение, като се разгледа настоящата им въззивна частна жалба едновременно с произнасянето по въззивната им жалба.

Няма постъпил отговор на въззивната частна жалба от насрещната по спора страна в срока по чл.248 ал.2 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

С решение на Велинградски районен съд №421 от 22.11.2024г. постановено по гр.д.№20225210100343 по описа на същия съд за 2022г., СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените от Н. И. Д., с ЕГН: **********, И. Н. Д., с ЕГН:

********** и А. Н. Д. с ЕГН: **********, всички с постоянен адрес: гр.**************, против Т. Х. Н. с ЕГН-**********, с постоянен адрес: гр.**************, искове с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, с които се иска съдът да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ищците, че ответникът не е собственик на реална част с площ от 49 кв.м, разположена в западната част на имота с идентификатор ******, по КККР на гр.Р., която част е при граници: от запад и юг имот с идентификатор *****, от север имот с идентификатор *******, а от изток имот с 3 идентификатор ******. СЪС СЪЩОТО РЕШЕНИЕ СА ОСЪДЕНИ Н. И.

Д., с ЕГН: **********, И. Н. Д., с ЕГН: ********** и А. Н. Д. с ЕГН:

**********, всички с постоянен адрес: гр.**************, ДА ЗАПЛАТЯТ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Т. Х. Н., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.**************, сума в размер на 2000лв., представляваща разноски в производството.

ПРЕКРАТЕНО Е на основание чл. 130 ГПК производството по гр.д. № 343/2022 г., по описа на Районен съд Велинград, в частта с която са предявени от Н. И. Д., с ЕГН: **********, И. Н. Д., с ЕГН: ********** и А. Н. Д. с ЕГН:

**********, всички с постоянен адрес: гр.**************, против Л. Х. Н., с постоянен адрес: гр.**************, искове правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, с които се иска съдът да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ищците, че ответникът не е собственик на реална част с площ от 49 кв.м, разположена в западната част на имота с идентификатор ******, по КККР на гр.Р., която част е при граници: от запад и юг- имот с идентификатор *****, от север имот с идентификатор *******, а от изток - имот с идентификатор ******.

В срока по чл.259 от ГПК е подадена въззивна жалба, с вх.№8284 от 04.12.2024г. от ищците производството пред първата инстанция Н. И. Д. с ЕГН-******, лично и с правната помощ и съдействие на адв.П. Х., в качеството му на пълномощник и на останалите двама ищци -И. Н. Д. с ЕГН******* и А. Н. Д. с ЕГН********** -всички с адрес за призоваване и съобщаване чрез адвокат П. Х. Х., гр.**************, като е заявено обжалване на първоинстанционното решение във всичките му части, като се иска да бъде отменено изцяло като неправилно и с въззизвното решение по съществото на спора да се уважи като основателен предявения от ищците иск ,с присъждане на всички съдебно-деловодни разноски.

Освен доводи по съществото на спора, в точка В.3 от в.ж. с вх.№ 8294 от 04.12.2024г. / т.В- Решението на РС е постановено и при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила/-т.В.3, са въведени доводи , които дословно имат следното съдържание: “ Съдът не следваше да уважава претенцията за разноски и да присъжда разноски в размер на 2000 лева в полза на ответника Т. Н., тъй като до приключване на устните състезания по делото не бе представен Списък на разноските по чл.80 от ГПК, каквито са изискванията на закона и на задължителната съдебна практика. Ние бяхме лишени и от правото ни да възразим против прекомерността на разноските, тъй като с оглед на минималният правен интерес-под 1000 лева, се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер само на 400 лева , съгласно чл.7, ал.2,т.1 -ва от Наредба №1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Затова, Ви молим уважаеми окръжни съдии , да уважите настоящата Въззивна жалба и да отмените изцяло неправилното Решение на Районния съд, като се произнесете с Ваше въззивно Решение по същество на спора, с което уважите основателният иск на ищците и осъдите ответниците 4 да им заплатят всички съдебно-деловодни разноски и за двете съдебни инстанции.“

Предвид известна неяснота на искането , но по пътя на тълкуването и съобразно начина на излагане на доводите от жалбоподателите ищци в първоинстанционното производство, несъмнено се налага извода, че п о с л е д н и т е искат цялостна ревизия и на присъдените от първоинстанционния съд разноски в полза на ответниците по иска. Доводите касаят не произнасянето на въззивната инстанция по съществото на спора и разпределяне наново на разноските за производството в зависимост от изхода на спора пред въззивната инстанция /такова ясно и недвусмислено искане няма формулирано във въззивната жалба на ищците/, а касаят по същество изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, с което не се нарушава разпоредбата на чл.246 от ГПК доколкото забраната за изменение на решението от постановилия го съд не се разпростира по отношение на разноските /чл.248 ал.1 от ГПК-изрично допуска такава възможност/, защото при определянето им именно районният съд според жалбоподателите ищци не е съобразил излаганите във въззивната жалба доводи в тази връзка. Доводите във въззивната жалба относно разноските не могат да бъдат разглеждани от въззивния съд, който на този етап не се е произнесъл по съществото на спора респективно и по размера на разноските общо за двете инстанции в зависимост от изхода на спора пред въззивната инстанция защото същите касаят вече определените такива от първата инстанция като изложените съображения са по съществото на размера им, а не за първи път да бъдат определяни и то във въззивната инстанция.

Тълкуването на мотивите на жалбата на ищците срещу постановеното от първоинстационния съд решение в частта за разноските касае само и единствено вече присъдените такива с оглед изхода на спора пред първата инстанция и този спор се разрешава по реда на чл.248 ал.1 от ГПК от съда който ги е постановил и който е компетентен евентуално да ги ревизира или измени. Във въззивното производство и едва с оглед изхода на спора пред този съд, въззивната инстанция има правомощия в зависимост от изхода на спора пред себе си да редуцира или да увеличи вече присъдените разноските за първата инстанция, респективно да присъди или да не присъди разноски и за въззивната инстанция с оглед крайния изход на спора пред въззивния съд.

В този смисъл настоящата въззивна инстанция приема, че в случая и с оглед така заявеното искане от жалбоподателите за редуциране размера на разноските за първата инстанция, компетентен по реда на чл.248 ал.1 от ГПК е съдътq който ги е присъдил, затова и срокът в който може да се направи такова искане пред този съд от всяка от страните съвпада със срока за обжалване на постановения съдебния акт по съществото на спора и да иска неговото изменение в частта за разноските. В този смисъл не е налице недопустимо определение защото в случая първоинстанционния съд е този, който е компетентен да постанови изменение на вече постановения от него акт в частта за разноските при наличие на основания за това. Освен това страната която иска изменение на решението в частта за разноските не е длъжна да знае кой е компетентния съд, който е длъжен по закон да се произнесе по искането й, като всеки съд сам определя и решава за себе си дали е компетентен да се произнесе по искането и ако установи, че не е, следва да го изпрати на съответния компетентен за това съд-чл.118 ал.1и ал.2 от ГПК. В процедура по оспорване размера на присъдените разноски по приключило в съответната инстанция съдебно производство с доводи за непредставен изискуем се списък 5 по чл.80 от ГПК до приключването на устните състезания и лишаване на страната да възрази по прекомерността на разноските с оглед на защитавания минимален правен интерес, единствено компетентния съд който може да се произнесе по тези възражения е съдът, който вече е присъдил разноските, защото се касае за инициирана процедура по изменение на постановеното решение в частта за разноските-чл.248 ал.1 от ГПК.