Решение № 724 от 09.06.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 724 гр. Пазарджик, 09.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от А. Ташев Гражданско дело №

20235220103712 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод искова молба от „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес: гр. С., п.к. 1404, р-н Т., бул. „Б.” № 81 В, представлявано от управителите Х. М. и П. В., чрез юрк. Е. Л., против И. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

П., ул. „Ц. А.“ № 31, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сума в общ размер от 1661,82 лева, формирана както следва: главница по договор за потребителски кредит в размер на 1000 лева, договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 200,12 лева за периода от 08.09.2017 г. до 20.09.2018 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 461,70 лева за периода от началото на договор 08.09.2017 г. до 30.06.2023 г., както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в районен съд – 04.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2460/2023 г. по описа на РС Пазарджик.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 02.03.2021 г. „К.“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към ответника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А. Б. Б.“ ЕООД. Сочи, че вземането е индивидуализирано в Приложение № 1 към дата 18.02.2021 г., неразделна част от договора. Посочва, че длъжникът е уведомен за цесията на посочената в договора ел. поща. В условията на евентуалност моли съда, ако приеме, че цесията не е надлежно съобщена на ответника, то да се приеме, че с получаването на исковата молба е надлежно уведомен.

Сочи, че на 08.09.2017 г. между „К.“ ЕАД /кредитодател/ и И. К. К.

1

/кредитополучагел/ е сключен договор за потребителски кредит с № 935587, по електронен път по силата на ЗПФУР. Посочва, че договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. В условията на евентуалност иска от съда в случай, че приеме, че договорите не са сключени по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, да приеме, че договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Смята, че договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

Твърди, че процесният договор е сключен при съобразяване разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗПК.

По силата на процесния договор, ответникът получил сумата от 1000 лева, срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски по 100,01 лева в срок до 20.09.2018 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно приложение № 1 към договор за потребителски кредит, съдържащ погасителен план, неразделна част от договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. Задължението по договора се погасявало на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл.66 ЗЗД.

Посочва, че на 08.09.2017, ответникът сключил и договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А. Т.“. По силата на този договор, дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице – „К.“ и да отговаря пред него солидарно с ответника за всички задължения по договора за кредит с „К.“ така, както те са установени. Съгласно чл.3 от договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от „К.“. На 08.09.2017 г.

„А. Т.“ и „К.“ са сключили договор за поръчителство, по силата на който „А. Т.“ се е задължило спрямо „К.“ за всички задължения на ответника договора за кредит.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договор за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита., поради което претендира и обезщетение за забава. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.

Поради бездействието на ответника депозирал заявлението по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №2460/2023 г. по описа на РС Пазарджик. Съдът издал заповед за процесните суми, която била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което били 2 уведомени, че следва да предявят настоящите установителни искове.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява закон или процесуален представител за ищцовото дружество. Депозирало е молба, с която моли съда да уважи предявената искова претенция.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез адвокат А. Г. от АК Пазарджик, назначен в качеството му на особен представител.

Излага доводи за допустимост и неоснователност на претенцията.

Прави възражение за липса на предсрочна изискуемост на вземането, тъй като не била обявена надлежно от кредитора.

Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането.

Оспорва, че между страните е сключен процесния договор за заем, тъй като нямало насрещни и съвпадащи волеизявления на страните за сключването на заемно правоотношение.

Твърди, че липсва форма на договора за кредит, тъй като не бил приложен процесния договор нито на хартия, нито на друг носител, поради което се явява нищожен.

Смята, че нямало доказателства за реално предаване на заемната сума.

Твърди, че липсвало одобрение за искания кредит, поради което следва да се приеме, че договорът не е породил действие, съобразно чл.4, ал.3 от процесния договор.

Смята, че ГПР на процесния договор е над 50 %, поради което процесният договор е недействителен. В този смисъл посочва, че в ГПР следва да се включи и възнаграждението по договора за поръчителство. Иска от съда да обяви т.II.1 от Приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство, с която на поръчителя се определя възнаграждение от 73,75 лв. месечно, за нищожна клауза (чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради протИ.речието им с добрите нрави, ЗПК и ЗЗП).

Посочва, че не бил получен СЕФ, както и че исковата претенция за договорна лихва се явява неоснователна, с оглед недействителността на процесния договор.

Прави възражение по чл.99, ал.4 ЗЗД, тъй като цесията нямала действие спрямо ответника поради несъобщаването й.

Прави доказателствени искания.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването ответникът се представлява от адвокат А. Г. от АК Пазарджик, назначен в качеството му на особен представител, който моли съда да отхвърли исковата претенция. Депозира писмена защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложените материалите, ч.гр.д. № 2460/2023 г. по описа на РС Пазарджик е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител „АПС Бета“ и длъжник И. К. К., за издаване на заповед за изпълнение за сумите от сумата 1000 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период 3 от 04.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 200,12 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за период от 08.09.2017 г. до 20.09.2018 г., сумата 588,27 лева, представляваща законна лихва за забава по договора за кредит за период от 08.09.2017 г. до 30.06.2023 г., както и държавна такса в размер на 35,77 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 57,05 лева. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, като в законоустановения срок е депозирана настоящата искова молба.

По делото е приложен Договор за потребителски кредит № 935587/08.09.2017 г., в който е посочено, че същият е сключен межди „К.“ АД и ответника. Посочено е в чл.2, че договорът ведно с приложенията към него, Общите условия за предоставяне на кредити и заявлението представляват цялостно и единно споразумение между страните. В чл.4 ал.1 от договора е предвидено, че в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението/банкова гаранция при ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице, в срок до 48 часа от подаване на заявлението, в който случай одобряването на кредита става в срок от 24 часа от представянето на обезпечението. В ал.2 на чл.4 от договора е предвидена санкция за потребителя ако не представи обезпечение, която се изразява в неодобряване на заявлението от „К.“ АД и непораждане на действие на договора между „К.“ и кредитополучателя. В ал.3 на чл.4 е предвидено още, че когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие. В чл.17, изр. последно е записано, че неразделна част от договора е приложение № 1-Условия на кредита. В условията на кредита, посочени в Приложение №1 е посочено, че се отпуска потребителски кредит с условие с погасителен план, представляващ кредитен продукт “Credissimo плюс“; общ размер на кредита 1000 лева; срок на кредита 12 месеца, брой погасителни вноски 12, размер на погасителната вноска 100,01 лева, лихвен процент по кредита от 35.09%; годишен процент на разходите /ГПР/ от 50% и общ размер на плащанията от 1200,12 лева. В т.10 от Приложение №1 е инкорпориран погасителния план.

Датата на първата вноска е 20.10.2017 г., последната вноска 20.09.2018 г..

На същата дата е сключен и договор за предоставяне на поръчителство, в който е посочено, че е сключен между „А. Т.“ ЕООД и И. К., в който е посочено, че потребителят К. е подал заявление за потребителски кредит до „К.“ АД като е подписал договора за потребителски кредит /ДПК/ и ОУ при условията, посочени в договора при предоставяне на обезпечение на задълженията си под формата на поръчителство. В предмета на договора за предоставяне на поръчителство поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „К.“ АД, за да отговаря пред дружеството солидарно с потребителя за изпълнение на всички негови задължения /чл.1 ал.1/ по ДПК, а именно-връщане на предоставената сума по кредита от 1000 лева плюс възнаградителна лихва, плюс всички дължими разноски по сключването и изпълнението на договора, задължение за плащане на 4 забава при просрочие на плащанията по договора. В чл.3 ал.1 е предвидено, че поръчителят е длъжен при писмено поискване от „К.“АД да плати всички изискуеми задължени на потребителя, като поръчителят е длъжен да уведоми потребителя за размера на задължението и за искането за плащане, както и за извършеното плащане от поръчителя, вместо потребителя. Изрично в чл.4 ал.1 от договора е предвидено право на възнаграждение за изпълнение на задълженията по договора плюс възстановяване на сумата на платените от поръчителя задължения за потребителя по ДПК и законна лихва върху платената от поръчителя сума за периода от деня на плащането на задължението на потребителя към Кредитора до възстановяване на сумата, както и разноските, направени от поръчителя след уведомяването на потребителя за искането на кредитора. Съгласно чл.8 ал.1 от договора потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията на потребителя по ДПК съгласно Приложение №1, предвиждащо размер на възнаграждението на поръчителя в размер на 73,75 лева на месец за периода на договора, с първи падеж на 20.09.2018 г.. Съгласно чл.8 ал.5 от раздел IV “Възнаграждение“ е предвидено „К.“АД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на Потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички вземания на поръчителя по този договор, както и че в случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „К.“АД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя, тоест най-обременителното и найтежко задължение на потребителя, явяващо се това по ДПК се определя като вторично и погасявано последно по време за сметка на възнаграждението на поръчителя като всички плащания се извършват в полза кредитодателя „К.“ АД.