Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 52 от 30.01.2025, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно частно наказателно дело 51/2025
Вид
Определение № 52
Подписан
30.01.2025
В сила
30.01.2025
Състав
Светослава Костова, Пламен Димитров Стефанов, Петя Христова Манова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52 гр. Сливен, 30.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослава Костова

Членове:

Пламен Д. Стефанов

Петя Хр. Манова като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно частно наказателно дело № 20252200600051 по описа за 2025 година Настоящето производство е по реда на чл. 243, ал.7 и следващите от НПК и е образувано е по частна жалба на Г. Ж. Ч..

Атакува се Определение № 2/05.01.2025 г. на РС – Нова Загора, постановено по ЧНД № 498/2024 г. по описа на същият съд , с което е било потвърдено Постановление на РП Сливен от 20.11.2024 г. за прекратяването и спирането на наказателното производство по ДП № 94/24 година по описа на РУП на МВР Нова Загора.

В частната жалба се навеждат доводи и съображения за необоснованост и незаконосъобразност на акта на РС Нова Загора. В частната жалба се твърди, че на жалбоподателя е с нарушени правата, тъй като не е конституиран като пострадало лице, че от прокуратурата не са изпълнени задължителните указания дадени от съдебните инстанции при предходното обжалване от негова страна. Твърди, че упорито наблюдаващия прокурор се позовава и дава вяра единствено на показанията на св. А.Ц..

Прави се искане съдебния акт да бъде отменен, както и Постановлението на РП Нова Загора от от 20.11.2024 г. и делото върнато на прокуратурата за продължаване на разследването.

Настоящия състав на Окръжен съд – Сливен като се запозна с доводите и съображенията изложени в частната жалба, с материалите по приложеното досъдебно производство, както и с атакуваното определение на РС Нова Загора, приема за установено следното:

Жалбата, депозирана от Г. Ж. Ч. срещу Определението на Районен съд Нова Загора, е допустима – подадена е в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване, като за жалбоподателя съществува правен интерес да атакува определението на съда.

Досъдебното производство е започнало по реда на чл.212 ал.2 от НПК на 19.02.2024г. за деяние по чл.325 от НК, за това че нва 17.02.2024г. в землището на с. Съдийско поле , общ. Нова Загора, са извършени непристойни действия/чрез отправяне на обиди и закани/ - държейки телескопична палка и псувайки Г. Ж. Ч., грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. По делото няма привлечено обвиняемо лице.

С постановление от 20.11.2024 г. РП Сливен е прекратила воденото 1 наказателно производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т.

1 и спряла производството на чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл.25 ал.1 т.6 от НПК .

Нормата на чл. 243, ал. 4 от НПК лимитира кръга от лицата, оправомощени да жалят постановлението на прокурора, с което се прекратява наказателното производство – това са обвиняемият, пострадалият или неговите наследници и ощетеното юридическо лице.

При това производството по посочения ред обезпечава интересите само на тези пострадали лица, които при предпоставките на чл. 76 и чл. 84, ал.

1 от НПК могат да встъпят като частни обвинители и граждански ищци в наказателния процес. Жалбоподателят Г. Ж. Ч. не попада в нито една от визираните по-горе категории участници в процеса, тъй като се касае до престъпление "хулиганство" по НК, което според тезата в акта за започване на разследването, на прокурора при произнасянето си, а и застъпена от жалбоподателя в показанията му като свидетел, се изразява в обидни думи отправени и закана, чрез държане на телескопична палка и псувни от А.Д.Ц.

Престъплението "хулиганство" е поместено в раздел "Престъпления против реда и общественото спокойствие". Няма спор, че хулиганските действия може да се извършват в най-разнообразни форми, като от значение са мотивът за извършване на действието и целите, които преследва извършителят. Безспорно всяко престъпление "хулиганство" може да предизвика недоволство, възмущение у неограничен кръг лица, на които е станало достояние противообществената проява, дори да не са преки очевидци на стореното. Това обаче не означава, че тези граждани придобиват качеството на "пострадал" по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК.

Нормата на чл. 74, ал. 1 от НПК е в съответствие и с тази по чл. 2 от Директива 2012/29/ЕС на ЕП и СЕ за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, където е дадено определение на понятието "жертва" на престъпление и в която изрично се предвижда, че претърпените от това лице вреди следва да са пряка последица от престъплението. В конкретния случай тези вреди /например обичайно причинени от възмущение, безпокойство, негодувание от непристойните прояви и т. н. / са опосредени, а не преки.

Следва да се подчертае и че в разпоредбата на чл. 11 от същата Директива изрично се предвижда, че процесуалното право на страните в наказателното производство да искат преразглеждане на актове, с които се препятства провеждането на наказателно преследване, се определят от националното законодателство на държавата-членка, което отново препраща към процесуалните правила на НПК.

Правото на достъп до съд следва да се разгледа и от гледна точка на върховния закон на Държавата – Конституцията. Правото на защита по чл. 56 от Конституцията е основно, всеобхватно и в същото време лично право, което има и процесуален характер, защото е предвидено като средство за защита на друго право /накърнено или застрашено/, с него разполага всеки гражданин за защита на нарушени права или законни интереси. При упражняване на правото по чл. 56 от Конституцията обаче трябва да е налице не само застрашено конституционно право или конституционно признат интерес, но и право, което е признато в друг законов източник /виж Решение № 3/17.05.1994 г. на КС на РБ по к. д. № 1/94 г. /. С такова право жалбоподателят разполага и то е законовоуредено в чл. 243, ал. 10 от НПК - вътрешноинстанционният ред за проверка на постановлението на прокурора от горестоящата прокуратура /в случая Окръжна прокуратура Сливен/, която има правомощия включително 2 служебно да се самосезира за проверка на правилността му. Легитимацията на лицата, които имат право да възбудят съдебно обжалване /изчерпателно очертан в чл. 243, ал. 4 от НПК/, не е идентична с тази на лицата, които могат да поискат инстанционен прокурорски контрол по реда на чл. 243, ал. 10 от НПК. Т. е. жалбоподателят има право да е запознат с развитието на воденото наказателно производство, започнало по негов сигнал, както и не е лишен от възможност да потърси и получи правна защита, но не по реда на съдебния контрол върху постановлението на РП Сливен за прекратяване на воденото досъдебно производство, а като сезира Окръжна прокуратура Сливен.

Предвид изложеното, следва първоинстанционният акт да се отмени, като жалбата на Г. Ж. Ч. против постановлението на РП Сливен се остави без разглеждане.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2/05.01.2025 г. по ЧНД № 498/2024 г. по описа на Районен съд Нова Загора, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна жалба от Г.

Ж. Ч. срещу Постановление на Районна прокуратура Сливен от 20.11.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 94/2024 г. по описа на РУ Нова Загора при ОДМВР Сливен.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя на посочения съдебен адрес.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3