Акт от 29.06.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 29.06.2017 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА при секретаря Диана Такова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2211 по описа на СГС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от кредитор за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание неплатежоспособност по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ, евентуално на основание свръхзадълженост по чл. 742 ТЗ.

Молителят твърди, че на 10.09.2009 г. между „Х.“ ЕООД, в качеството на собственик и „Р.“ ООД, в качеството на изпълнител бил сключен предварителен договор за учредяване право на строеж, с нотариална заверка на подписите и съдържанието с рег. № 3148/2009 г. и с рег. № 3149/2009 г. от помощник-нотариус С.Л.при нотариус С.Ф.. Посочва, че съгласно чл. 31 от договора, същият влиза в сила, след като „Х.“ ЕООД представи виза за проектиране на имот, находящ се в гр. София, м. „Гевгелийски квартал“, кв. 183, УПИ ІІ-551, като това задължение той изпълнил и е налична виза за проектиране с изх. № РД-09-50-37 от 06.01.2011 г., издадена от Дирекция „Архитектура и градоустройство“ при Столична община на гл. архитект на СО. Твърди, че на 27.05.2011 г. с нотариална покана ответникът бил уведомен и поканен да получи издадената виза и да изпълни свое изискуемо парично задължение за плащане съгласно предварителния договор, като представител на „Р.“ ООД не се явил, за което бил съставен констативен протокол от помощник-нотариус С.Л.при нотариус С.Ф..

Посочва, че ответникът определил нова среща на 20.06.2011 г., на която молителят предал издадената виза за проектиране. Счита, че сключеният между страните предварителен договор е влязъл в сила на 20.06.2011 г. и се счита за окончателен при условията, посочени в него. Твърди, че съгласно чл. 6.2 от договора „Р.“ ООД е задължен да поеме разноските, за които са представени разходно-оправдателни документи, а по чл. 7.2 – да заплати сума в размер на 20 000 евро в тридневен срок от влизането на договора в сила. Посочва, че поради изрични указания на Столична община, че сградата е станала опасна за живота и здравето на гражданите и бездействието на изпълнителя наел фирма, която да премахне сградата, за което заплатил сума в размер на 12 600 лева.

Счита също така, че ответникът дължи неустойка, уговорена в чл. 22.1 от договора. Твърди, че до датата на молбата „Р.“ ООД не е изпълнило нито едно от поетите задължения в договора, поради което е налице цялостно неизпълнение на поетите ангажименти и задължения. Счита, че задълженията на ответника към него са в общ размер на 49 471 353,05 лева, формирано, както следва: 24 610,93 лева по чл. 6.2 от договора, от която 19 400 лева главница и 5 210,93 лева лихви; 49 434,72 лева по чл. 7.2 от договора, от които 39 116,60 лева, равностойността на 20 000 евро, главница и 10 318,12 лева лихви; 12 600 лева по чл. 9 за разходи по подготовка на терена за строителство и 49 384 707,50 лева по чл. 22.1 от договора за неустойка за периода от 05.11.2011 г. до 05.01.2014 г. Твърди, че с нотариална покана от 06.01.2014 г. поканил ответника да заплати своите изискуеми парични задължения към молителя, но „Р.“ ООД, предвид свръхзадлъжнялостта и неплатежоспособността си, не е в състояние да започне изплащане на задълженията си и на поетите ангажименти. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да бъде обявено дружеството „Р.“ ООД в неплатежоспособност, респективно да се установи, че е налице свръхзадълженост, и да се открие производство по несъстоятелност. Претендира разноски.

Ответникът „Р.“ ООД оспорва изцяло молбата на „Х.“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност. Твърди, че не е неплатежоспособен, нито свръхзадължен. Оспорва наличието на паричните задължения, посочени от молителя, респективно произтичащите изискуемост и неизпълнение, както и трайната обективна невъзможност за изпълнение от страна на дружеството. Твърди, че „Р.“ ООД не е спирал плащанията към кредитори и е в състояние да плати изцяло задълженията си към наличните кредитори. Счита, че молителят не е кредитор на дружеството, тъй като сключеният на 10.09.2009 г. договор не е произвел действие, поради несбъдване на предвиденото в него условие в определения за това срок. При условията на евентуалност, ако се приеме, че договорът е произвел действие, твърди, че не са възникнали вземанията, заявени от молителя. Прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка по чл. 22.1 от договора. Ето защо иска да се отхвърли молбата.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, съответно на чл. 742 ТЗ, а именно: 1/ Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника; 2/ Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3/ Да се установи неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4/ Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.

В конкретния случай писмената молба за откриване на производството по несъстоятелност е подадена от търговско дружеството „Х.“ ЕООД, което твърди, че е кредитор с изискуеми парични вземания по търговска сделка от ответника, като е спазено изискването по чл. 78, ал. 1 ДОПК за подаване на уведомление.

Видно е, че ответникът „Р.“

ООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, с оглед на правно организационната си форма като търговско дружество.

За да бъде открито производство по несъстоятелност, молителят следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, че има срещу ответника изискуемо и ликвидно парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка. Търговски са сделките, сключени от търговеца при и по повод извършване на занятието му, а също така и тези, изрично изброени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, независимо от качеството на страните – чл. 286 ТЗ. Страните не спорят, а същото се доказа и от приетия като доказателство договор, че на 10.09.2009 г. са сключили предварителен договор за учредяване право на строеж, с нотариална заверка на подписите и съдържанието. Сделката е търговска, макар да не е от кръга на тези посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, тъй като е свързана с упражняваното от страните занятие.

С процесния договор молителят

„Х.“ ЕООД, като собственик възлага на изпълнителя – „Р.“ ООД да извърши със свои сили и средства всички необходими процедури за комплексно проучване, проектиране и строителство на жилищна сграда с подземни гаражи, магазини и офиси /жилищна, административна, търговска и т.н. сграда/, находяща се в УПИ ІІ, имот пл. № 551 от квартал 183 по плана на град София, местност „Гевгелийски квартал“, без административен адрес /така Раздел І: „Предмет на договора“, чл.

1/. В чл. 3 е предвидено, че собственикът получава като обезщетение срещу учреденото право на строеж в полза на изпълнителя, недвижими имоти, за които си запазва правото на строеж и съответните идеални части от общите части на сградата в размер на 25 % от разгъната и застроена площ /РЗП/ на целия обект /вкл. и подземните нива/, съотнесени пропорционално към всички площи на всяко едно ниво с техните функции и стойност, както и заплащане от страна на изпълнителя на сумата 120 000 евро, съгласно условията на чл. 7.1 от договора, при условие, че според визата за проучване и проектиране за гореописания УПИ, представена от собственика, е възможно да се постигне разгъната застроена надземна площ от 1 500 кв.м. или повече. Етапите на изпълнение на договора са определени в чл. 6.1, като І етап е изготвяне на ПУП /план за регулация и застроителен план/, определяне функционалното назначение на сградата и изваждане на виза за проектиране и строителство, което трябва да бъде направено за срок от 3 месеца; ІІ етап – изготвяне на идеен проект, направен за срок от 1,5 месеца и т.н. Съгласно чл. 6.2, първият етап е задължение на собственика като изпълнение, а изпълнителят се задължава да поеме възникналите в хода на този етап разноски, съгласно представените от собственика разходооправдателни документи. В чл. 31 от договора страните са предвидили, че предварителният договор за учредяване право на строеж влиза в сила след представяне от страна на собственика на виза за проектиране и строителство за гореописаното УПИ, съгласно чл. 3.

Спорен по делото е въпросът дали уговореното в чл. 31 от договора условие се е сбъднало и оттам дали сключеният между страните предварителен договор е произвел действие.

Не се спори, че задължението за представяне на виза за проектиране и строителство не е изпълнено от молителя в уговорения в чл. 6.1 тримесечен срок. Въпреки това обаче ответникът не е направил изявление за разваляне на договора нито преди подаване на молбата от „Х.“ ЕООД, нито в настоящия процес, а единствено твърди, че не се е сбъднало условието за влизане в сила на договора. Установява се, че представената от „Х.“ ЕООД виза за проектиране е с изх. № РД-09-50-37 от 06.01.2011 г., издадена от СО Дирекция „Архитектура и градоустройство“ и от отбелязването върху нея е видно, че същата важи за инвестиционно проучване и проектиране на многофункционална сграда с жилища, офиси, магазини, хотелска част, заведение за хранене и пг. в УПИ ІІ-551, кв. 183, м. „Гевгелийски квартал“ при спазване на параметри за устройствена зона Жк – макс. Кк-26 м за жилищни сгради и макс.

Кк-32 за общ. сгради; плътност на застрояване 40 %; макс. Кинт-3,0, мин. озеленена площ 40 %; при спазване на указаните отстояния и изисквания на закона съгласно ОУП на СО и ПУП одобрен със Заповед № РД-09-50-37/06.01.2011 г. Установява се от представения констативен протокол от 20.06.2011 г., изготвен от Станислав Лукаев, помощник-нотариус по заместване на нотариус С.Ф., че на 20.06.2011 г. молителят е предоставил на ответника горепосочената виза за проектиране, като управителят на „Р.“ ООД е възразил, че същата не отговоря на договореното между страните с предварителния договор за учредяване право на строеж от 10.09.2009 г., тъй като терминът „многофункционална сграда“, цитиран в посочената виза, не съществува в ЗУТ и не е уговарян такъв тип сграда в предварителния договор, поради което и договорът не е влязъл в сила.

Няма спор между страните, че със сключения предварителен договор за учредяване право на строеж е уговорено построяването на жилищна сграда с подземни гаражи, магазини и офиси /жилищна, административна, търговска и т.н. сграда/. Съгласно чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подборния устройствен план и може да бъде в урбанизирани територии или в отдели поземлени имоти извън тях – за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи /каскади, плавателни канали и други/, за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други. В чл. 9, ал. 2 ЗУТ е предвидено, че промяната на предназначението на територии и на поземлени имоти с цел застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план при условията и по реда на този закон.

Застрояването по смисъла на закона е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлени имоти /чл. 12, ал. 1 ЗУТ/, като същото се допуска само, ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон /чл. 12, ал. 2 ЗУТ/. От приетите по делото единична и тройна съдебно-технически експертизи се установи, че със Заповед № РД-09-50-37/06.01.2011 г. е одобрено изменение на плана за регулация като на мястото на УПИ ІІ за „Дом на услуги“ е създадено УПИ ІІ-551 за „ЖС, магазини, офиси, хотел заведение за хранене и п.г.“, както е и изменен планът за застрояване. Видно е, че издадената виза за проектиране е за „многофункционална сграда“ с жилища, офиси, магазини, хотелска част, заведение за хранене и п.г. с посочени параметри. Понятието „жилищна сграда“ по смисъла на устройствения закон е определено в § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ и това е сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ. Според чл. 140, ал. 2 ЗУТ визата за проектиране представлява копие /извадка/ от действащ подробен устройствен план с обхват поземлен имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако имат такива, както и допустимите отклонения по чл. 36 ЗУТ. Съобразно чл. 144 ЗУТ визата за проектиране е елемент от документацията, която е нужна за одобряване на проекта, респективно за неговото изготвяне, но това не означава, че предмет на проекта следва да бъдат всички предвидени за застрояване обекти, посочени в нея. Съдът намира, че реално от съдържанието на визата е видно, че в съответния УПИ ІІ-551, в който според чл.

Разпечатката съдържа 26 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f9fed20b-a128-43bd-a672-c318e6136702