Решение № 20833 от 16.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20833 гр. С, 16.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110100287 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, предявен о т Г. С. Й. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж. к. „ЛЗВ“ 1 против „ЕМ“ ЕООД, ЕИК ******, с адрес: гр. С, ж.к. М 4, бул./ул. ул.БП С № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 498,74 лева, представляваща вземане произтичащо от Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта „Виза Класик“ от 16.11.2007 г. и Анекс № 1 към договора от 24.03.2010 г., сключени с „Райфайзенбанк България“ ЕАД.

Твърди се, че вземането се претендира от ответното дружество като се отразява информацията, подавана в ЦКР, воден при БНБ. С исковата молба ищецът оспорва ответникът да е кредитор на вземането, тъй като не е уведомен за цедирането му от страна на цедента. Претендира и че вземането е погасено по давност. Обосновава правния си интерес от предявения иск с обстоятелството, че ответното дружество отказва да отпише вземанията по направено извънсъдено възражение за погасяване по давност и подава информация за тях в ЦКР при БНБ, като по този начин създава лиша кредитна история за ищеца и затруднява кандидатстването му за кредитиране.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва по допустимост предявения иск по аргумент, че за ищеца липсва правен интерес от водене на настоящото производство, доколкото фигурирането на задължението на ищеца в ЦКР не представлява осъществяване на принуда по отношение на плащане на задължения, които са погасени по давност. На следващо място посочва, че за процесната сума не е налице изпълнителен лист и висящо изпълнително производство, нито са били предприемани 1 спрямо ищеца действия, които да накърнят неговата правна сфера, респ. да обосноват правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Съдът, като съобрази събраните доказателства и становищата на страните намира следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответника исковата сума. Предявеният иск е допустим с оглед наличието между страните на спор относно дължимостта на процесното вземане.

Ищецът поддържа, че не дължи претендираната от ответника сума, тъй като не е кредитор на вземането за същата с оглед липсата на надлежно цедиране предвид липсата на уведомление. Поддържа и че вземането е погасено по давност.

По предявения иск правно основание чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да установи, че в негова полза съществува оспореното вземане като с оглед твърдението, че го е придобил чрез цесия следва установи както валидното му възникване за първоначалния кредитор, така и надлежното прехвърляне в негова полза, което да е породило действие спрямо длъжника

На първо място от събраните по делото доказателства не се установява възникването на задължение на ищеца по Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта „Виза Класик“ от 16.11.2007 г. и Анекс № 1 към договора от 24.03.2010 г., сключени с „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Доказателствената тежест за установяване възникването в полза на ответника на вземане срещу ищеца е на ответника, като в този смисъл изрично на осн. чл. 146,ал. 1, т. 5 на ответника са дадени указания. Поради това и само на това основание предявеният иск се явява основателен.

Дори да се приеме, че e налице валидно възникнало вземане в полза на първоначалния кредитор „Райфайзенбанк България“ ЕАД, то не се установява вземането да е надлежно прехвърлено на ответника и за това прехвърляне ищецът да е уведомен, вкл. и в хода на производството. В този смисъл представеното към отговора на исковата молба Приложение №1А съдържа имена и ЕГН на ищеца, както и суми за главница и лихва, но липсва индивидуализацията на основанието – конкретно какъв е договорът /освен датата на която е сключен/, като с оглед разминаването в посочената в приложение № 1 главница – 1000 лева и процесната сума, не може да се приеме, че се касае за едно и също вземане.

На следващо място приложеното към отговора на исковата молба Уведомление за извършено прехвърляне изхожда от ответното дружество, като макар да е посочено, че същото действа като пълномощник на Райфайзенбанк (България) ЕАД, то по делото не са ангажирани доказателства за упълномощаването му от цедента за съобщаване съгласно чл.

99, ал. 3 ЗЗД на длъжника за цесията.

Следователно дори и действително вземане да е възникнало в полза на Райфайзенбанк (България) ЕАД и то да е прехвърлено на ответника, цесията не е породила действие спрямо длъжника съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Поради това и възраженията му в тази насока са 2 основателни.

По изложените съображения предявения иск се явява основателен и следва да бъде уважен, без съдът да разглежда евентуално наведеното основание – погасяване по давност.

По отговорността на страните за разноски:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи да заплати на ищцата разноските за производството в размер на 50 лева.

На адвоката, предоставил на ищцата безплатна адвокатска помощ, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, определено на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАдв. съобразно фактическата и правна сложност на делото и действително реализираната от адвоката работа, без съдът да дължи определянето му при съблюдаване минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС. С посоченото решение е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се отчете като ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. Следователно размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда, като уговореното възнаграждение подлежи на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, с каквато настоящото не се отличава, а и предвид служебно известното на съда обстоятелство, че адвокатът реализира представителство по множество еднотипни дела като настоящото Така мотивиран, съдът на основание чл. 237, ал. 1 ГПК

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, че Г. С. Й. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж. к. „ЛЗВ“ 1 не дължи на „ЕМ“ ЕООД, ЕИК ******, с адрес гр. С, ж.к. М 4, бул./ул. ул.БП С № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, сумата от 498,74 лева, представляваща вземане по Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта „Виза Класик“ от 16.11.2007 г. и Анекс № 1 към договора от 24.03.2010 г., сключени с „Райфайзенбанк България“ ЕАД.

3

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК "ЕМ" ЕООД, ЕИК: ******, адрес и седалище на управление: гр. С, ж.к. М 4, бул./ул. ул.БП С № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4 да заплати на Г. С. Й. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж. к. „ЛЗВ“ 1 сумата 50 лева – разноски за държавна такса за производството.

ОСЪЖДА на основание на основание чл. 38, ал.2 Закон за адвокатурата "ЕМ" ЕООД, ЕИК: ******, адрес и седалище на управление: гр. С, ж.к. М 4, бул./ул. ул.БП С № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4 да заплати на адвокат И. Г. Д с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул. „П. П“ 14 партер сумата 300 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на Г. С. Й. в производството по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4