Решение № 1072 от 08.04.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 1072 гр. Пловдив, 08.04.2020 година

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав, в публично заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА при секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докл**аното от съдията гражданско дело № 13638 по описа за 2019 година на ПРС, ІІ – ри граждански състав, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 и чл. 79 от ЗЗД, предявен от А.Г.Г. с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му- **. К.Г.,***, **против П.С.М. с ЕГН: **********,*** за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 1000 лева, представляваща даден от ищеца аванс за извършване на СМР по едностранно развален договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 10583/2019г. по описа на ПРС,19-ти гр. състав.

В исковата молба се твърди, че на

25.06.2019г. ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което в негова полза съдът издал заповед за изпълнение за сумата от 1000 лева, представляваща даден от ищеца аванс за изпълнение на СМР, които не били извършени от ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, като в негова полза били присъдени и направените в заповедното производство разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и в изпълнение на указанията на заповедния съд, ищецът депозирал настоящата искова молба.

Ищецът твърди, че на 01.07.2017г. и на 07.07.2017г. предал на ответника общо 1000 лева, съответно на всяка от посочените дати - по 500 лева. Сумата предал на ответника, като аванс за извършване на СМР в имота на ищеца. Въпреки изрично постигнатите между страните договорености, ответника не извършил каквито и да е СМР, поради което ищецът едностранно развалил договора с предизвестие, посредством което отправил на ответника покана в подходящ срок да изпълни задължението си. Последния дължал връщане на сумата, получена, като аванс по разваления договор.

Въз основа на гореизложените твърдения ищецът е сезирал съдът с искане да постанови Решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от 1000 лева ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане, както и да му присъди направените в настоящото и в заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от назначения на ответната страна особен представител- **. Н.Т. е постъпил писмен отговор, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Твърди се, че липсват надлежни писмени доказателства за сключен между страните договор, както и не били установени постигнатите между страните договорености, нито правата и задълженията на всеки от тях. Въз основа на гореизложените твърдения моли за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. №

10583/2019г. по описа на ПРС, 19-ти граждански състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6068/03.07.2019г., в полза на ищеца А.Г.Г., с която е разпоредено длъжникът П.С.М. да му заплати сумата от общо 1000 лева, представляваща главница, дължима на отпаднало основание-развален договор за извършване на СМР, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда- 25.06.2019г. до окончателното изплащане, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 25 лева-заплатена държавна такса.

Като писмени доказателства по делото са приобщени два броя разписки, от които се установява, че на 01.06.2017г. и на 07.07.2017г. ответникът е получил суми от по 500 лева аванс /същите са приложени на л.6 и л.7 от заповедното производство/.

За установяване на фактическите си твърдения ищецът ангажира и гласни доказателства посредством показанията на Г.А.Г. /обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 20.02.2020г./

От показанията на св. Г. се установява, че познава ответника П.М..

Последният бил ***и имал уговорка със ***да ремонтира собственото му помещение, находящо се в гр. П, на ***през месец юли 2017г. Двамата постигнали уговорка ремонта да се извърши за 20 дни. В присъствие на***Г. ищецът предал на М. срещу разписка аванс за започване на ремонта и закупуване на материали в размер на 500 лева. После се наложило ищецът да замине на почивка и свидетелят се съгласил да отваря и затваря помещението, тъй като имал обект в непосредствена близост, както и да наглежда как върви ремонта. *** му го помолил да предаде и остатъка от аванса, също в размер на 500 лева, което свидетелят установява, че направил лично и за това М. съставил разписка. Сутрин ответника идвал, но изобщо не започнал ремонта, правил някакви чертежи и пушил цигари, но така и не ремонтирал помещението. В последствие ремонта бил завършен от наета от ** му фирма.

Свидетелят твърди, че присъствал на разговор между страните, като ***му поканил М. да започне ремонта или да върне парите, но той отказал, с мотива, че си има достатъчно работа. Така и не върнал аванса, нито започнал работа.

Съдът кредитира показанията на св. Г., тъй като същите са обективни, намират опора в приетите по делото писмени доказателства и показанията му съставляват първичен източник на доказателства, тъй като свидетелят има непосредствени възприятия относно установените от него факти.

Въз основа на така събраните по делото доказателства, съдът формира следните фактически и правни изводи:

От събраните в хода на настоящото производство писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност се установява, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения, въз основа на устен договор за извършване на СМР на помещение, находящо се в гр. П, ****. В изпълнение на указаната му от съда доказателствена тежест, посредством ангажираните по делото доказателства, обсъдени по – горе, ищецът установи и твърдението си, че е предал на ответника в аванс сумата от 1000 лева, както и че е отправил на последния покана да извърши възложените му СМР или да върне получената сума, като едностранно е прекрати договора поради неизпълнение от страна на ответника. Последния от своя страна не ангажира доказателства да е изпълнил възложената му работа, поради което и дължи връщане на получената на отпаднала основание сума.

С оглед горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува вземане в общ размер на 1000 лева, представляващо заплатен аванс въз основа на устен договор за СМР, който е развален с едностранно волеизявление на ищеца поради неизпълнение от страна на ответника.

Предвид изхода от спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, доколкото исковете са уважени изцяло. В тях се включва внесената държавна такса за настоящото производство в размер на 25 лева, както и депозит за особен представител в размер на 300 лева.

Ответната страна следва да заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски, по отношение на които следва да се произнесе исковия съд, съобразно ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС на Р. България и същите възлизат на сумата от 25 лева-заплатена държавна такса.

По изложените съображения, съдът

Р Е

Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответника П.С.М. с ЕГН: **********,*** дължи на ищеца А.Г.Г. с ЕГН: **********,***, представляван от пълномощника си - **. К.Г.,***, **сумата от общо 1000 лева

/хиляда лева/, представляваща даден от ищеца аванс за извършване на СМР по едностранно развален договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 25.06.2019г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 10583/2019г. по описа на ПРС,19-ти гр. състав.

ОСЪЖДА П.С.М. с ЕГН: **********,*** да заплати на ищеца А.Г.Г. с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му- **.

К.Г.,***, **сумата от общо 325 лева /триста двадесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски, от които- заплатена държавна такса в размер на 25 лева и внесен депозит за възнаграждение за особен представител в размер на 300 лева, както и сумата от 25 лева /двадесет и пет лева/, представляваща направени в заповедното производство разноски.

Решението подлежи на обжалване пред

Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: /п/

Вярно с оригинала! ПК