Решение № 98 от 31.01.2024, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 6568/2023
- Вид
- Решение № 98
- Подписан
- 31.01.2024
- Състав
- Ася Трифонова Ширкова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.30 ал.1 · Закон за пътищата
- чл.30 ал.2 · Закон за пътищата
- чл.3, ал.2 · Закон за пътищата
- чл.410 ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 98 гр. Плевен, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20234430106568 по описа за 2023 година
Пред ПлРС е постъпила искова молба от ЗЕАД ”***” гр.***, ЕИК ********** с адрес на управление гр.***, представлявано от изп.директори Н.Ч. и Т. И., чрез адв.Пл.А. - съдебен адрес - гр.Плевен, *** против “***” ***, в която се твърди, че на **.**.****г. ищецът сключил застраховка “***” с „***“ ЕООД, по силата на която застраховал за всички рискове по раздел „Каско“ клауза „Пълно каско“ л.а. марка Шкода модел Суперб с рег.№ ****** със срок на действие ***г. – ***г, за което на застрахования била издадена застрахователна полица № ******************/**.**.****г. Твърди, че на ***г., на Републикански път III-***, на около 500 м. от гр.***, посока с.***, Б.
А. Н. от с.*** като водач на застрахования автомобил, при разминаване с друг автомобил загубил управление над автомобила и при навлизане в банкета на пътя преминал през необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно, стопанисвано от ответника, при което на застрахования автомобил били причинени материални щети, изразяващи се в увредена предна дясна гума, джанта и броня. Твърди, че за настъпилото ПТП не бил съставен протокол за ПТП. Ищецът твърди, че след реализираното ПТП автомобилът могъл и се придвижил на собствен ход, поради което мястото на ПТП не било посетено от органите на МВР и протокол за ПТП не бил съставен. Твърди, че съгласно чл.6 т.4 от Наредба №I-341/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към ГФ, не се посещават от органите на МВР Пътна полиция и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на ПТП с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. Твърди, че съгласно т.6.2 от Общите условия към сключената застраховка, които са неразделна част от застрахователния договор, при щети настъпили от ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба, компетентните органи не посещават мястото на 1 произшествието, застрахователят обезщетява до две застрахователни събития в срока на действие на застраховката, довели до щети по външните корпусни детайли съгласно т.6.2.1, а съгласно т.6.3 за щети по гуми и джанти и декоративни тасове на автомобила, когато уврежданията са в резултат на преминаване на автомобила през дупки и неравности на пътното платно, застрахователят може да обезщети до две гуми и/или джанти и/или тасове при представени писмени свидетелски показания на лице, различно от застрахования или упълномощения водач. Твърди, че свидетел на настъпилото ПТП е И.Д. от гр.Плевен, чиито показания прилага в писмена декларация. Твърди, че за настъпилото събитие образували щета № ****************** (референтен № **-******-********/**) по описа на ищцовото дружество, която възлязла в размер на 773,43 лева и която заплатил с преводно нареждане на ***г. и на ***г. на собственика на застрахования автомобил. Излагат се доводи, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. Твърди, че съгласно чл.3 ал.1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Твърди, че съгласно чл.30 ал.1 ЗДвП, Агенцията осъществява дейностите по изграждане, ремонта и поддръжката на републиканските пътища. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 616,25 лв., представляваща размер на заплатеното застрахователно обезщетение по щета № ****************** (референтен № **-******-********/**) по описа на ищцовото дружество ЗАД “***”, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и разноските по делото. Към исковата молба са представени доказателства по опис.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск. Навежда доводи, че по делото липсват доказателства за наличие на причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и увреждането на предната броня на автомобила, информация за скоростта, с която се е движил автомобила, каква е причината за излизане на автомобила от платното за движение и навлизането в банкета на пътя.
В съдебно заседание страните се представляват от процесуалните си представител, които поддържат доводите от исковата молба и писмения отговор.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото се установява, видно от представените по делото застрахователна полица № ******************/**.**.****г. и Общите условия към договора, факта на сключването и съществуването на договор за застраховка “***”, със страни: ищецът ЗЕАД „***”, в качеството му на застраховател, и „***“ ЕООД ЕИК *********, като застрахован, въз основа на който е застрахован за всички рискове по раздел „Каско“, клауза „Пълно Каско“ лек автомобил – марка „Шкода“ модел „Суперб“ с рег.№ ****** със срок на действие ***г. – ***г, за което на застрахования била издадена застрахователна полица № ******************/**.**.****г.
2
Установява се също, че от страна на застрахованото лице- „***“ ЕООД, е депозирано до застрахователя заявление (лист 22) за изплащане на застрахователно обезщетение, в което е посочено, че на ***г, в гр.***, посока с.***, автомобилът попаднал в дупка, която срязала гумата , водачът загубил управление на автомобила и ударил циментов стълб на пътния банкет.
Представена е декларация от участника в ПТП- Б. А. Н., в която е посочено, че на ***г., управлявайки процесния автомобил, около 18,30 часа, на около 500 метра от гр.***, посока с.***, при разминаване с друг автомобил, попаднал в дупка, загубил управление от срязаната гума и ударил циментов кол в банкета. Представена е декларация на свидетел на ПТП И. Н. Д., в която същият декларирал, същите обстоятелства. Видно от представената опис на претенция № **-******-********/**/03.01.2023г., от застрахователя е установена щета на предна дясна гума и предна дясна джанта, на застрахования автомобил, като щетата е оценена на стойност 773,43 лв. по представеното опис- заключение. Установява се също, че по представения доклад по щета, размерът на обезщетението е определен на 774,43 лв. и е изплатен на застрахованото лице, с платежно нареждане от ***г за сумата от 157,18 лева и ***г. за сумата от 616,25 лева. По делото се установява също факта на изпращането на регресна покана до *** с Изх.№ ****/25.04.2023г. за сумата от 773,43 лева, получена на 28.04.2023г. След поканата, по сметка на ищцовото дружество, ответникът превел сумата от 157,18 лева на 25.07.2023г. като за разликата до 616,25 лева отказал заплащане на сумата поради констатирана липса на опис заключение по претенция, от които да е видно кои са подменените ремонтирани детайли по автомобила и съответно тяхната цена.
По делото безспорно се установява, че ПТП не е посещавано от органите на КАТ и съответно не е съставен протокол за ПТП, което е в съответствие с нормите на Наредба №Із-41/12.01.2009г.
По делото, като свидетел е разпитан Б. Н., от показанията на когото се установява следното: свидетелят управлявал застрахования лек автомобил.
Преди около година, не си спомня точна дата, пътувал по пътя гр.*** – с.*** и на около 500 метра след гр.***, при разминаване с насрещно движещ се автомобил, попаднал в голяма дупка, която срязала предна дясна гума. При срязване на гумата, свидетелят заяви, че изгубил контрол и навлязъл в банкета, където ударил циментов дирек. Заяви, че дупката била с размери около 50 см и дълбочина около 20 см. с остри ръбове, което довело до срязване на гумата, щета по джантата и драскотини по предната броня вдясно.
Свидетелят твърди, че поради насреща движещ се автомобил не е имал възможност да избегне дупката, въпреки, че се движел с разрешената за мястото скорост от 60 – 70 км./ч. Посочва също, че не е имало знаци за препятствия по пътя.
По делото, е изслушана СТАЕ, от заключението по която се установява, че процесният автомобил, управляван от свидетеля, при разминаване с друг автомобил, преминал през пътна неравност, загубил напречна устойчивост над автомобила и навлязъл в банкета на пътя. Също от заключението се установява, че щетите по увредения автомобил, са възникнали по начина описан в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение от 03.01.2023г. и декларациите за настъпване на застрахователно събитие и са в причинна връзка с реализираното произшествие. Видно от заключението стойността на нова гума и материали е 482,47 лева, а трудът съобразно броя необходими часове е на стойност 153 лева. Разходът за части, труд и 3 материали възлиза в размер на 635,47 лева, като с ДДС е в размер на 762,56 лева.
При така установеното от фактическа страна, и с оглед становището на страните, съдът намира, че няма спор относно въпросите за наличие на валидна застраховка „Каско”, спрямо увреденият лек автомобил, към датата на настъпване на посоченото в исковата молба ПТП - 31.12.2022г., факта на изплащане на застрахователното обезщетение. С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено и мястото на настъпването на ПТП - на републикански път, около 500 метра от изхода на гр.***, стопанисван от ответника. С оглед изплащането на част от щетата, а именно сумата от 157,18 лева за щети в резултат на процесното ПТП, съдът счита, че не е спорно между страните съществуването на твърдяната неравност на пътното платно, при преминаването през която, са възникнали посочените вреди по автомобила. Спорно в случая между страните е, дали при преминаване през тази неравност, по автомобила са възникнали щети в претендирания размер, който спорен въпрос се изясни от приетото по делото заключение и с оглед на което съдът приема, че възникналите по автомобила щети са в резултат от преминаване на автомобила през пътната неравност.
Съгласно разпоредбата на чл.410 ал.1 т.1 от КЗ, с изплащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В този случай в полза на застрахователя възниква едно регресно право да получи платената от него сума, което той може да упражни срещу прекия причинител на вредата (чл.49 от ЗЗД) в случая АПИ, която следва да ги поддържа в изправност, с необходимата маркировка и сигнализация. Както бе посочено по-горе, съдът намира за безспорно установен факта на осъществяване на ПТП на посочената дата, с участието на застрахованият л.а. управляван от Б. Н., разпитан по делото като свидетел. Както бе посочено погоре, съдът намира за безспорно установени, факта на наличие на валидна застраховка „Каско”, спрямо увреденият лек автомобил, към датата на настъпване на посоченото в исковата молба ПТП, факта на изплащане на застрахователното обезщетение, както и мястото на настъпването на ПТП републикански път, стопанисван от ответника. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установен факта на съществуването на неравност на пътното платно- дупка, и съответно реализирането на ПТП- попадането в описаната нервност, на републикански път, стопанисван от ответника. Налице е и причинно- следствена връзка между ПТП и настъпилите щети по автомобила. Установи се, че след получаване на регресната покана, ответникът е заплатил на ищцовото дружество част от сумата, а именно 157,18 лева, като остава дължима сумата от 616,25 лева, колкото е и претенцията.