Решение № 286 от 02.07.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Плевен, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ХРИСТО СТ. ТОМОВ като разгледа докладваното от ХРИСТО СТ. ТОМОВ Въззивно гражданско дело № 20244400500398 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 435 и сл. от ГПК.

Делото е образувано въз основа на жалба от И. А. Р., понастоящем в Затвора Ловеч, против действията на държавния съдебен изпълнител по изп. дело № 226/ 2024 год. по описа на СИС при Плевенския районен съд, изразяващи се в предприемане на действия на принудително изпълнение спрямо вземания, които длъжникът счита за несеквестируеми. Твърди се, че съдебният изпълнител е наложил запор върху личната партида на длъжника, състояща се основно от суми, получени от негови близки за лични нужди.

Длъжникът счита, че предприетите изпълнителни действия нарушават несеквестируемостта и иска отмяната им.

Горните доводи се поддържат и в подадената жалба от адв. И. Т., назначена от съда за процесуален представител на длъжника.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София не е взел становище по жалбата.

Приложени са и мотивите на държавния съдебен изпълнител във връзка с обжалваните действия.

1

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна- длъжника по изпълнението и е срещу насочването на изпълнението върху имущество, което се счита за несеквестируемо. Съгласно задължителните указания, дадени в тълкувателно решение по тълк. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС на РБ насочването на изпълнение може да се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост /пълна или частична/ на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. С оглед на това жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно е, че изпълнителното производство по изп. дело № 226/ 2024 год. по описа на СИС при Плевенския районен съд е образувано по молба на взискателя Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София срещу длъжника И. А. Р. въз основа на издаден изпълнителен лист по влязло в сила решение по гр. дело № 4764/ 2022 год. по описа на Варненския районен съд.

Видно е, че длъжникът е лице, което изтърпява наказание "доживотен затвор без замяна" в Затвора Ловеч.

Видно е, че по искане на взискателя със запорно съобщение, връчено на 08. 05. 2024 год., държавният съдебен изпълнител е наложил запор върху паричните суми, постъпващи по личната партида в Затвора Ловеч на длъжника И. А. Р..

От правилото на чл. 442 от ГПК, че цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване на вземането на взискателя, са предвидени изключения в разпоредбите на чл. 444 и чл. 446 ГПК, регламентиращи имуществените права, по отношение на които е налице законова забрана да се насочва принудително изпълнение.

Видно от изложеното в жалбата на длъжника основната част от паричните суми по личната му партида в Затвора Ловеч се формира от получени средства от близки и роднини. Тези суми са извън приложното поле на чл. 446 от ГПК и не са несеквестируеми.

Жалбоподателят посочва, че получава и незначителни доходи от полаган труд. Следва да се отбележи обаче, че жалбоподателят изтърпява 2 наказание "доживотен затвор без замяна" /безсрочно лишаване от свобода/, и не се намира в трудово правоотношение, съответно не получава трудово възнаграждение по смисъла на КТ. За полагания в пенитенциарните заведения труд са приложими специалните норми на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и Правилника за приложението му /ППЗИНЗС/. Съгласно чл. 77 ал. 1 от ЗИНЗС по време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа, като съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от свобода получават определена част, определена със заповед на министъра на правосъдието, но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното. В хипотезата, при която едно лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода, работи съобразно регламентираната в закона възможност, не възниква трудово правоотношение по смисъла на КТ, доколкото в ЗИНЗС е предвидено, че участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел поправяне на осъдените лица и тяхното ресоциализиране. Полагането на труд от лишените от свобода се извършва не само с цел получаване на възнаграждение, а има и други изрично предвидени последици, различни от тези присъщи на едно трудово правоотношение.

Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 78 ал. 3 от ЗИНЗС , съгласно която на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение, като това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. С тази разпоредба законодателят изрично е предвидил възможността да се правят удръжки от получаваното от лишените от свобода възнаграждение. Съгласно чл. 57 ал. 1 от ППЗИНЗС удръжките по чл. 78 ал. 3 от ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446 ГПК от цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/ 3 от онази негова част, която се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците.

Тук е мястото да се посочи, че законодателят е регламентирал определен доход като несеквестируем, за да се гарантира възможността на лицето да задоволи минималните си месечни нужди за подслон, храна и облекло. В чл. 84 ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС изрично е предвидено, че лишените от свобода имат право на: 1. безплатна храна, достатъчна по химически и 3 калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите; 2. непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие; 3. самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието; 4. здравно осигуряване от момента на задържането; здравните вноски на лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието, като работещите получават повишена дажба храна, съобразена с характера на извършената работа. С оглед тези законово гарантирани права на лишените от свобода същите са поставени в ситуация, в която не са им нужни допълнителни парични суми за задоволяване на минимално необходимите жизнени нужди.

Не на последно място следва да се обърне внимание, че цитираната в жалбата на длъжника съдебна практика на Старозагорския окръжен съд и Габровския окръжен съд няма задължителен характер, а отразените в нея правни положения влизат в явно противоречие с други съдебни актове, постановени от съдилищата в страната /срв. решение № 8 от 22. 02. 2021 год. по в. гр. дело № 73 по описа за 2021 год. на Плевенския окръжен съд, решение № 140 от 23. 03. 2023 год. по в. гр. дело № 452 по описа за 2022 год. на Великотърновския окръжен съд, решение № 918 от 20. 07. 2023 год. по в. гр. дело № 1224 по описа за 2023 год. на Варненския окръжен съд и много други/.

С оглед гореизложеното съдът приема, че сумите, които жалбоподателят има в личната си партида в Затвора Ловеч, не попадат в изрично предвидените изключения в ГПК и специалния ЗИНЗС, поради което няма пречка върху тях да бъде наложен запор и те да служат за погасяване на задълженията на лишения от свобода. Оттук следва изводът, че жалбата на И.

А. Р. е изцяло неоснователна, а наложеният запор е законосъобразен и не подлежи на отмяна.

По тези съображения Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И. А. Р., ЕГН **********, понастоящем в Затвора Ловеч, против действията на държавния съдебен 4 изпълнител по изп. дело № 226/ 2024 год. по описа на СИС при Плевенския районен съд, изразяващи се в налагане на запор върху паричните суми по личната партида на длъжника в Затвора Ловеч.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5