Определение № 24955 от 08.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24955 гр. София, 08.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512551 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 71903/27.02.2025г. на „Макроадванс“ АД, чрез юрисконсулт В. срещу определение № 8002/17.02.2025г., постановено по гр. дело № 15100/2022 г. по описа на СРС, 143 с-в.

С обжалваното определение СРС е оставил без уважение молба вх. № 263413/15.08.2024г. на „Макроадванс“ АД с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 15555 от 13.08.2024 г. по гр. дело № 15100/2022 г., СРС, 161ви с-в, в частта за разноските, в която е присъден адвокатски хонорар в полза на адв.

М. в размер на 480 лв.

Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че с поведението си ответникът е станал повод за завеждане на делото. Не е предприел действия по принудително изпълнение. В условията на евентуалност моли адвокатското възнаграждение да бъде намалено, като се позовава на практика на СЕС. Моли да бъде отменено определението и вместо него съдът да постанови друго, с което разноските да бъдат възложени изцяло в тежест на ищеца, евентуално – размерът на адвокатското възнаграждение да бъде намален.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна. Намира жалбата за неоснователна. Счита, че правната сложност на делото не е ниска. Изисква се предварителна подготовка за делото, включваща проучване на актуалната практика на ВКС и на СЕС. Излага доводи, че в случай на намаляване на адвокатското възнаграждение ще се стигне до подценяване на квалифицирания адвокатски труд.

1

Съдът, като прецени доводите на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от страна, имаща правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на две изисквания – с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска.

Действително ответникът е признал иска. В разглеждания случай обаче ответникът следва да понесе отговорността за разноски, тъй като предявеният иск е за установяване нищожността на клауза на сключения с ответника потребителски договор. Когато потребител предявява иск за установяване на неравноправния характер или нищожността на договорна клауза, разпоредбите на националното право относно разпределението на разноските не могат да създават пречки за ефективното упражняване на предоставените му от Директива93/13 правомощия. Ето защо, при спор, произтичащ от съдържанието на потребителски договор, ищецът, който има качеството на потребител, не може да бъде поставян в по-неблагоприятно процесуално положение чрез възлагане на направените от него разноски, въпреки благоприятния изход на спора. Прилагането на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, с което се цели освобождаване на ответника от отговорността за разноски, би довело до ограничаване на ефективния съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на клаузите в потребителски договори. Такова тълкуване е несъвместимо с принципите на ефективност и равностойност, залегнали в практиката на Съда на Европейския съюз. Осъществявайки своето право да се освободи от неравноправни или нищожни клаузи в сключения с ответника потребителски договор, ищецът не може да бъде задължаван да доказва наличие или липса на извънпроцесуални действия от страна на ответника, за да придобие право на разноски по делото. Правото на потребителя да търси съдебна защита срещу неравноправни клаузи включва и процесуалната гаранция разноските по производството да не възпрепятстват достъпа му до правосъдие. В обобщение се приема, че в случаите, когато искът за обявяване на нищожност на клаузи в потребителски договор е уважен, разноските следва да бъдат възложени в тежест на ответника, независимо от приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, с оглед осигуряване на ефективна съдебна защита на потребителя (така Определение № 50466/30.11.2022 г. по ч. т. д. № 2049/2022 г. на ВКС, I т. о.).

По отношение на размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, съдът намира следното.

Както и СРС приема, съдът не е обвързан от праговете, посочени в Наредбата за 2 адвокатските възнаграждения. Решенията на Съда на ЕС (напр. решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на CEO), които са задължителни и за националните съдилища, сочат на общ извод, че националната юрисдикция (в случая съда) не е задължена да се съобразява с ограниченията, наложени относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с акт на адвокатско сдружение (в случая с Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС) и забраната съдът да определя възнаграждение под минимума, определен с такъв акт, тъй като това ограничаване „би могло да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС“.

Във всеки конкретен случай съдът следва да прецени дали минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредбата отговаря на тези цели и критерии: фактическа и правна сложност на спора, достъп до правосъдие, качество на услугата, справедливост, и необходимост загубилата страна да понесе поне значителна част от разноските на противната страна, направени за защита по делото.

Първоинстанционното производство има за предмет установителен иск за прогласяване нищожността на клауза от договор за потребителски кредит, като цената на иска е 378 лв. Налице е признание на иска, като делото е приключило в едно съдебно заседание, без процесуални усложнения. В проведеното съдебно заседание не са събирани доказателства и не се е явил процесуален представител на ищцата, а е депозирано писмено становище от същия. По въпроса, обуславящ основателността на иска, е налице многобройна и последователна съдебна практика, включително такава на СЕС и на ВКС.

С оглед изложеното, се налага извод, че спорът не се отличава с правна или фактическа сложност. Ето защо и предвид ниския размер на материалния интерес, както и даденият приоритет на защитата на интересите на потребителя - ищец, доколкото е предприето оказване на безплатна правна помощ от адвокат, следва да се определи адвокатски хонорар под размерите, предвидени в НМРАВ.

При съобразяване с горните данни, съдът намира, че хонорарът, който се дължи при условията на чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗАдв., следва да бъде определен в размер на 200 лв., в която сума се включва и дължимият ДДС.

С оглед изложеното, въззивният съд приема, че подадената частна жалба се явява частично основателна, съответно обжалваното определение следва да бъде отменено, вместо което се постанови ново за изменение на решението в частта за разноските, чрез намаляване на присъденият адвокатски хонорар до сумата от 200 лв.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ определение № 8002/17.02.2025г., постановено по гр. дело № 15100/2022 г. по описа на СРС, 143 с-в, в частта, в която е отхвърлена молба вх. № 263413/15.08.2024г. на „Макроадванс“ АД за изменение на постановеното по делото решение в частта за присъденото адвокатско възнаграждение, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 15555/13.08.2024 г., постановено по гр. д. № 15100/2022 г., по описа на СРС, 143-ти състав, в частта за разноските, като ОТМЕНЯ решението в частта, с която ответникът "Макроадванс" АД, с ЕИК 201127485, е осъден да заплати на адв. Д.В. М. – Адвокатска колегия Пловдив, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА за разликата над 200 лв. до присъдените 400 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4