Решение № 12924 от 21.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12924 гр. С., 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20231110121842 по описа за 2023 година

Предявени са искове от Н. Д. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 718, вх.

Б, ет. 2, ап. 40, срещу „АПС Бета Б.“ ЕООД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 81В, ап. 3, по чл. 439 ГПК за признаване на установено, че не дължи на ответника следните суми в общ размер на 1 562,14 лв., от които: 1 535,06 лв. – главница, ведно със законна лихва от 04.02.2010 г. до изплащане на вземането; 27,08 лв. – договорна лихва за периода 01.04.2009 г. – 09.10.2009 г.; за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 5407/2010 г. на СРС, въз основа на който е образувано изп.д.№ 972/2012 г. на ЧСИ М. М., рег. № *** на КЧСИ.

Ищецът твърди, че въз основа на издаден в полза на „Ти Би Ай Кредит“ АД изпълнителен лист е образувано изп.д.№ 972/2012 г. на ЧСИ М. М., рег. № *** на КЧСИ, по което ответникът е конституиран като взискател на мястото на „Ти Би Ай Кредит“ АД. Сочи, че последното изпълнително действие по делото е на 20.12.2017 г., когато с молба ответникът е поискал налагане на запор на трудовото възнаграждение на ищеца, поради което процесните вземания са недължими като погасени с 5-годишна давност, през който взискателят е бездействал. Ищецът заплатил сумата от 550 лв. по същото дело.

В срока по чл. 131 ГПК „АПС Бета Б.“ ЕООД признава иска изцяло.

Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК постановява решението си съобразно направеното признание на иска.

По разноските

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски от 523,71 лв., от които 62,50 лв. – държавна такса, 5 лв. – такса за издаване на съдебно удостоверение и 456,21 лв. – адвокатско възнаграждение при основателност на заявеното в отговора на исковата молба възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК с оглед липсата на каквато и да е фактическа и правна сложност на делото, неговия материален интерес, единственото проведено открито съдебно заседание по делото, вида и обема 1 на извършената от ищцовия представител процесуална работа, имайки предвид направеното признание на иска от страна на ответника.

Неоснователно е искането на ищцата за присъждане на разноски за такса от 12 лв. по т. 8 от ТТР към ЗЧСИ за изготвяне на препис от изп.д. № 972/2012 г. на ЧСИ М.

М., след като на ищеца е издадено нарочно съдебно удостоверение за снабдяване с процесното изпълнително дело, в който случай за ищеца не възниква задължение за заплащане на такса по горната тарифа, имайки предвид и че по делото липсват доказателства за заплащане на сумата за поисканата такса.

Разноски по смисъла на чл. 78 ГПК представляват разходите за държавна такса по чл. 73 ГПК, разходите за депозити за възнаграждения на свидетели и вещи лица по чл. 75 ГПК, както и разходите за възнаграждение на един адвокат по чл. 78, ал. 1 ГПК.

Всички останали разноски, извършени от страната в производството – включително за транспорт от и до съда, за подаване на документи по пощата, за извършване на банкови преводи, макар и да са свързани с процеса и да не биха възникнали, ако искът не беше заведен, нямат характера на разноски в производството. Въпрос на преценка на страната е по какъв начин ще извърши съответното дължимо плащане – по банков път или на касата на съда, а различните банки и финансови институции събират различни възнаграждения за превода под формата на такси и комисиони. Страната, в чиято тежест са възложени разноските по делото, не отговаря за избрания от насрещната страна начин на плащане. Поради това е неоснователно и искането на ищцата за присъждане на суми за такси за банков превод във връзка със заплащането на държавна такса по исковата молба и държавна такса за съдебно удостоверение.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, че Н. Д. Н., ЕГН:

**********, адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 718, вх. Б, ет. 2, ап. 40, не дължи на „АПС Бета Б.“ ЕООД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 81В, ап.

3, следните суми в общ размер на 1 562,14 лв., от които:

1 535,06 лв. – главница, ведно със законна лихва от 04.02.2010 г. до изплащане на вземането;

27,08 лв. – договорна лихва за периода 01.04.2009 г. – 09.10.2009 г.; за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 5407/2010 г. на СРС, въз основа на който е образувано изп.д.№ 972/2012 г. на ЧСИ М. М., рег. № *** на КЧСИ.

ОСЪЖДА „АПС Бета Б.“ ЕООД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 81В, ап. 3, да заплати на Н. Д. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 718, вх. Б, ет. 2, ап. 40, сумата от 523,71 лв. – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2