Решение № 1104 от 08.09.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1104 гр. Варна, 08.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20243110201806 по описа за 2024 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от М. Д. П. чрез адв. И. А. против Електронен фиш серия К № 6793472 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал.

4 във вр. с ал. 2 т. 3 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата се оспорва визираната в процесния електронен фиш фактическа обстановка. Навеждат се доводи, че не са налице доказателства за мястото и времето на извършване на нарушението, за АТСС, с което е заснето управлението на процесния автомобил, както и за повторността на извършеното деяние. Сочи се, че не е спазена процедурата, визирана в приложимите нормативни актове по отношение на заснемането и установяването на нарушението с мобилно автоматизирано техническо средство или система. Релевират се твърдения, че не е посочена посоката, в която се е движил заснетия автомобил, съотв. че радарната система не е отчела скоростта на процесния автомобил в района на действие на посочения знак. Излага се аргумента, че не са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., АТТС не е технически годно, същото не е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания и служителите работили със същото не притежават необходимата компетентност за това. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

В хода на съдебното производство, възз. П., редовно призована, не се явява, не се представлява. Постъпило е писмено становище от адв. А. с което се поддържат доводите, посочени в жалбата и се излага становище, че представената справка от АПИ установява, че автомобилът на жалбоподателката не е попадал в обхвата на камерата. Излагат се допълнителни съображения за необоснованост на издадения ЕФ, 1 предвид липсата на доказателство, че нарушението е установено с годно техническо средство, доколкото срокът на валидност на одобряването на типа средства за измерване е 10 години и видно от представеното удостоверение по делото същият е изтекъл на 06.10.2019 г. Поддържа се искането електронния фиш да бъде отменен като необоснован и незаконосъобразен и на процесуалния представител на възз. П. да се присъди възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е по делото писмено становище от юк Л.-А., в което се сочи, че административнонаказателното производство е проведено правилно и законосъобразно, като при издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения и неговото съдържание съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4 изр. 2 от ЗдвП.

Твърди се, че нарушението е описано по време, място, посока на движение и констатирано превишение на скоростта. Твърди се, че е приспадната в електронния фиш допустимата техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя и е индивидуализирано в пълна степен техническото средство. Сочи се, че нарушението не са отличава с по-ниска степен на обществена опасност с сравнение с други такива нарушения, поради което липсва основание за прилагане нормата на чл. 28 б. а. от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от наказаното лице, съдът я прие за разглеждане като допустима.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С електронен фиш серия К № 6793472 е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалб. П. на основание чл. 189, ал.4 , във вр. с чл. 182 ал.4, във вр. с ал.2 т.3 от ЗДвП за това, че на 19.12.2022 г. в 20.06 ч. по път първи клас № 9 /извън населено място/, в посока от гр. Варна към гр. Бургас, преди кръстовището с кк Камчия, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак В26, е управлявала л. а. Мерцедес Ц 180 КОМПРЕСОР с рег. № *** със скорост от 88 км/ч.

След като е установено, че автомобилът е собственост на възз.П., на последната е съставен и връчен процесния фиш и е указано, че 14-дневен срок може да представи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В указания срок не е постъпила декларация от собственика в посочения смисъл.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – преписката по АНП, писмо от Началника на сектор“Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна с рег. № 819000-28936/29.05.2024 г., заверено копие на ЕФ серия К № 5564041, справка от АИС АНД за ЕФ серия К№5564041, справка от Директора на Областно пътно управление – гр. Варна, с рег. № 11-00-100/04.06.2024 г. с приложена схема на организация на движение на път І-9 в района на кръстовището за курортен комплекс Камчия (при км 135+640).

Чрез посочените доказателства по безспорен начин се установява гореописаната фактическа обстановка.

Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на 2 наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Съдът намира, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В електронния фиш се съдържа надлежно описание на извършеното нарушение, касаещо обстоятелства досежно съставомерни признаци на същото, както и реквизитите, които същият следва да съдържа, съгласно нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: "териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане".

Посочен е и съответния контролен орган, издал електронния фиш, а именно – ОД на МВР-Варна, което кореспондира на изискването на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, според който електронния фиш се издава от овластените контролни органи.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

От спецификата на ЕФ се изхожда и при преценката относно приложимостта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производството по издаване и обжалване на ЕФ за нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН няма как да намери приложение по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на административно-наказателното преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ, следва да намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81 от НК. В случая, съгласно чл. 80, ал.

1, т. 5 от НК, обикновената давност е три години, а абсолютната - 4 години и половина. Видно от датата на извършване на нарушението – 19.12.2022 г., към настоящия момент не е изтекъл нито един от двата срока.

От приобщените по делото доказателства с АНП се установява, че техническото средство, с което е извършено заснемането и установяването на нарушението е автоматизирано техническо средство – дигитална стационарна радарна установка, SITRAFFIC Linx ERS 400“ на което е извършена метрологична проверка със срок на валидност от 1 година, видно от приобщеното по делото копие на Протокол от проверка № 123-СГ – ИСИС/06.10.2022 г.

Приобщеното към доказателствения материал копие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 относно дигитална стационарна радарна установка, SITRAFFIC Linx ERS 400“ е издадено от Българския институт по метрология на производителя на АТСС и позволява да бъде използвано съгласно разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. , издадена от министъра на вътрешните работи, съгласно която за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани 3 в регистъра на Българския институт по метрология. Съдът намира, че макар срокът на валидност на приложеното удостоверение за одобрен тип средство да е изтекъл на 06.10.2019 г., процесното техническо средство може да бъде ползвано за измерване предвид правната фикция, съдържаща се в нормата на чл. 30 ал.5 от Закона за измерванията, според която когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.

С ангажираните по делото доказателства е установено, че нарушението е заснето на 19.12.2022 г. в 20.06 часа, видно от приложената по делото фотоснимка, изготвена с техническото средство. На фотоснимката са посочени данни за: дата на нарушението; регистрационния номер на автомобила, с който е извършено нарушението; местоизвършване на нарушението, данни за констатираната скорост /91 км/ч/, данни за наказуемата скорост, с приспаднат 3% толеранс /88 км/ч/. Видно е от фотоснимката, че в обхвата на заснемането е попаднал само един автомобил с ясно разграничим регистрационен номер, а именно – процесният такъм.

Видно от приложения протокол от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ към БИМ № 123-СГ-ИСИС/06.10.2022 г. за проверка на стационарна видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с идент. № 100B948I, тип „SITRAFFIC ERS 400 е монтирана на разклона за кк Камчия, път І-9, км 131-383. Доколкото от снимката ясно се вижда номерът на превозното средство, е безспорно че автомобилът, чиято скорост е измерена е именно на описания в обжалвания електронен фиш такъв. Датата и часът на извършване на нарушението обективирани в снимката съответстват на посочените в обжалвания фиш. От посочените на снимката данни може да се установи, че мястото на заснемане е идентично с вписаното в електронния фиш.

Мястото на нарушение се явява главен път, където ограничението на скоростта за движение от 60 км/ч е въведено с пътен знак B26, а според чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, скоростта на движение, когато е различна от тази по ал.1 на същия член, се сигнализира с пътен знак, какъвто, видно от информацията, предоставена от Областно пътно управление-Варна, е наличен в участъка от пътя, където е извършено заснемането на нарушението.

Съдът намира за неоснователни доводите, наведени от процесуалния представител на възз. П. в писменото становище по делото, че видно от справката на ОПУ-Варна мястото на нарушението е извън обхвата на знака В26. От съдържанието на фотоснимката се установява, че процесното техническо средство е разположено на разклона за кк Камчия, страна – дясна, докато видно от постъпилата справка от ОПУВарна и приложената схема към същата, знакът В26, регулиращ движението по път І-9 в посока гр. Бургас е монтиран преди разклона за кк Камчия км 131+383, като в посочената схема същият е указан с местоположение км 130+145.