Решение № 3688 от 20.06.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3688 гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20231100108957 по описа за 2023 година

Предявен е иск, с правна квалификация в разпоредбата на чл. 124 от ГПК.

Софийски Градски съд е сезиран с искова молба от “К.С.“ ООД, с ЕИК ****, с която се предявява иск за признаване за установено по отношение на Столична Община, че ищцовото дружество е собственик на Поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес на имота: град София, район „Слатина“ , улица „Слатинска“, с площ по скица от 1 363,00 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал: 247 а, при съседи по скица: поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор №***, поземлен имот с идентификатор №***, поземлен имот с идентификатор № *** и поземлен имот с идентификатор №***; който поземлен имот съгласно доказателствения нотариален акт е идентичен с предишен недвижим имот, представляващ ливада, с площ от 1 363 кв. м., четвърта категория, находяща се в строителните граници на град София, в землището на село Слатина, в местност (квартал) „Редута“, имот №7, кадастрален лист №388 от кадастрален план, изработен пред 1950 г., придобит въз основа на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №185, том II, рег. №5008, дело 290/2018 г. от „Б.

ЕООД, с ****, правоприемник на А.Д.П., с ЕГН ********** и неговите праводатели, придобили собствеността върху имота в резултат на упражнено добросъвестно давностно владение, по смисъла на чл. 79, ал. 2 ЗС.

Посочва се, че непосредствено след придобиване собствеността върху имота, ищцовото дружество констатирало, че от страна на ответника на 18.12.2018 г. е съставен 1

Акт №1789 за частна общинска собственост, по силата на който имота е актуван като частна общинска собственост. Посочено било, че актът се съставя на основание чл. 2, ал. 1, т. 7, вр. чл. 3, ал. 3, чл. 59, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Посочва се, че от влизане в сила на Решение на ПК №541.1А на 09.12.1994 г. за възстановяване правото на собственост по отношение на имота, наследодателите на праводателя на ищеца добросъвестно започнали да упражняват владение върху процесния имот, при това на валидно правно основание годно да ги направи собственици, като така придобитата и на това основание собственост е валидно прехвърлена на последващи приобретатели.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от Столична Община, с който на първо място се посочва, че предявения иск е недопустим поради наличие на висящ спор между същите страни, отново по иск с пр.осн. чл.124, ал.1 ГПК за процесния недвижим имот. Представя се Решение №261127 от 29.03.2022г. по гражданско дело №9252/2019г., I-23-състав, ГО по описа на СГС, с което е отхвърлен иска на ищеца, като първоинстанционното решение е потвърдено с Решение №1338 от 10.11.2022г., гражданско дело №20221000501887, 12-въззивен граждански състав, Гражданска колегия по описа на Апелативен Съд-София, срещу което е подадена касационна жалба, по която е образувано гражданско дело №2239/2023г., 1-гражданско отделение, по описа на ВКС.

След запознаване с текста на представените решения се установява, че давностно владение не е било въведено като основание на предявения положителен установителен иск, поради което не е на лице идентичност на основанията на исковете и настоящия иск се явява допустим на това основание.

Столична Община оспорва предявения иск и по основание, като счита, че не са на лице елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗС. Посочва се, че в разпоредбата на параграф 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността се съдържа забрана да се придобиват имоти държавна и общинска собственост по давност, като забраната е продължена от 01.06.1996г. до 31.12.2022г. и няма как имотът да е придобит по давност от ищеца в посочения период от 01.06.1996г. до настоящия момент, независимо, че ищеца е посочил, като основание Решение №3 от 24.02.2022г., постановено по конституционно дело №16/2021г. на Конституционния съд на Република България, тьй като същото няма обратно действие (ех tunc), а има конститутивно действие, като с обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността за противоконституционна не се засяга нейния досегашен ефект, тъй като съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията, последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане в сила на Решение №3 от 24.02.2022Г. или по конкретно, същото ще започне своето действие за напред, считано от 08.03.2022г.

Сочи се, че към датата на подаване на исковата молба, ответника Столична община, се легитимира, като собственик на имота по силата на съставен Акт за държавна собственост /АДС/ №11852/3219/ от 03.06.1982г. за имот с планоснимачен №1057, кв.247, м."Христо Смирненски-Слатина”, отчужден със Заповед №РД-34-1021/05.05.1981г. и Акт за държавна 2 собственост /АДС/№11728/3180/ от 30.12.1981г. за имот с планоснимачен №1058, кв.247, м.

"Христо Смирненски-Слатина”, отчужден със Заповед №РД-34- 1021/05.05.1981г., поради отчуждаване на процесния имот с идентификатор №***, съгласно кадастрална карта на Со-район ”Слатина”, одобрена със Заповед №РД-18-138/24.07.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК и на основание параграф 7, ал.1, точка 3 от ПЗР на ЗМСМА и параграф 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, като в последствие съгласно разпоредбата на чл.5 и чл.56 от Закона за общинска собственост в редакцията от 1996г. е съставен Акт за общинска собственост /АОС/ №0703 от 28.04.1999г., като след влизане на кадастралната карта на основание чл.59, ал.1 от ЗОС е пресъставен с Акт за общинска собственост /АОС/ №1789 от 18.12.2018г. с които общината удостоверява правото си на собственост. Посочва се, че за имота няма извършена отмяна на отчуждаването от действителните собственици.

Оспорва се твърдението ищеца да е владял имота, както и владението на неговите праводатели.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира следното:

По делото е представено Решение №261127 от 29.03.2022г. по гражданско дело №9252/2019г., I-23-състав, ГО по описа на СГС, влязло в сила на 26.03.2024г., с което е отхвърлен като неоснователен предявения от “К.С.“ ООД, иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на Столична община, че ищецът е собственик на Поземлен имот, за който по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-138 от 24.07.2017 година на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК), е определен идентификатор № ***, с адрес на имота: град София, район „Слатина”, улица „Слатинска”, с площ по скица на АГКК от 1363,00 квадратни метра, който поземлен имот съгласно доказателствения нотариален акт е идентичен с предишен недвижим имот, представляващ ливада, с площ от 1363 квадратни метра, четвърта категория, находяща се в строителните граници на град София, в землището на село Слатина, в местността (квартал) „Редута”, имот № 7 (седем), кадастрален лист № 388 (триста осемдесет и осем) от кадастрален план, изработен през 1950 година.

Доколкото решението е постановено между същите страни и касае процесния за настоящето дело недвижим имот, следва да се приеме, че въпроса дали “К.С.“ ООД е станал собственик на Поземлен имот с идентификатор № *** на основание прехвърляне на правото на собственост чрез покупко-продажба е разрешен със сила на пресъдено нещо и не може да бъде пререшаван. С оглед постановеното между страните решение, следва да се приеме, че “К.С.“ ООД не е придобил правото на собственост по отношение на имота от своя праводател „Б. ЕООД доколкото самото дружество не го е придобило от своя праводател А.Д.П..

В мотивите на решението е прието, че след отчуждането на процесният имот с идентификатор № ***, съгласно кадастрална карта на СО-район ’’Слатина", одобрена със Заповед №РД-18- 138/24.07.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, 3 същият е образуван от имот с планоснимачен № 1057, кв. 247, м. "Христо СмирненскиСлатина", със Заповед №РД-34-1021/05.05.1981 г., за който е съставен Акт за държавна собственост № 11852/3219 от 03.06.1982 г., както и от имот с планоснимачен № 1058, кв.

247, м. "Христо Смирненски - Слатина", отчужден със Заповед №РД-34-1021/05.05.1981 г. за който е съставен Акт за държавна собственост № 11728/3180 от 30.12.1981 г. В последствие съгласно разпоредбата на чл. 5 и чл. 5б от Закона за общинска собственост в редакцията от 1996 г. е съставен Акт за общинска собственост № 0703 от 28.04.1999 г., с който общината удостоверява правото си на собственост, като след влизане на кадастралната карта на основание чл. 59, ал. 1 от ЗОС е пресъставен Акта за общинска собственост № 1789 от 18.12.2018 г.

Установено е, че един от посочените по-горе имоти, влизащ в процесния имот, а именно с планоснимачен № 1057, кв. 247, м. "Христо Смирненски-Слатина", е отчужден със Заповед №РД-34-1021/05.05.1981 г., от бившите собственици Т.П., И.Т.П., М.Т.П., В.Т.П., А.Х. и Х.А., които са били обезщетени парично и с жилища. Вторият имот с планоснимачен № 1058, кв. 247, м. ’’Христо Смирненски-Слатина", влизащ в процесния имот, е отчужден със Заповед №РД-34-1021/05.05.1981 г. от бивши собственици Е.М.Д., Р.М.В. и З.Р.М., като също са обезщетени парично и с жилища.

Прието е, че за тези два имота, обединени в процесния имот с идентификатор № ***, не се установява извършена отмяна на отчуждаването от действителните собственици на двата отчуждени имота, нито наличие на родствени връзки между собствениците на двата отчуждени имота, от които е образуван процесния имот, с Ю.Д.П., праводател на А.Д.П., който в последствие продава на дружеството „Б. ЕООД процесния имот, след което дружеството „Б. ЕООД продава процесния имот на ищцовото дружеството “К.С.“ ООД.

Всичко изложено в мотивите на Решение №261127 от 29.03.2022г. по гражданско дело №9252/2019г., I-23-състав, ГО по описа на СГС се установява и по настоящето дело от представените от страните писмени документи и изслушаната СТЕ.

Представено е Решение на поземлена комисия в община Слатина, област София № 542.1А за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село Слатина от 17.11.1994 г., влязло в сила на 07.12.1994 г., от което се установява, че на Ю.Д.П. е възстановено правото на собственост върху ливада 1 363 кв. м., четвърта категория, находяща се в землището на село Слатина в местността /квартал/ Редута, имот № 7, кадастрален лист № 388 от кадастрален план, изработен 1950 г. От СТЕ, изслушана по делото се установява, че ПИ с планоснимачен № 1057 и ПИ с планоснимачен №1058 за част от Поземлен имот с идентификатор № *** и са идентични с имота, възстановен с решението. От удостоверение за наследници на стр.19 от делото се установява, че Ю.Д.П. е починала на 13.03.2008г. и е оставила за свои наследници А.Д.П. и Е.Д.П., който починал на 18.05.2016г.

От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №115, том III, рег.

4

№8823, дело 471/2018г. се установява, че А.Д.П. е продал Поземлен имот с идентификатор № *** на „Б. ЕООД, а дружеството с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №185, том II, рег. №5008, дело 290/2018 г. го е продало на “К.С.“ ООД.

С оглед на влязлото в сила Решение №261127 от 29.03.2022г. по гражданско дело №9252/2019г., I-23-състав, ГО по описа на СГС следва да се приеме, че тази поредица от сделки не е породила вещно транслативен ефект, но документите се разглеждат дотолкова, че следва да се преценят датите на отделните предполагаеми придобивания с оглед наведеното оригинерно придобивно основание.

По делото са депозирани свидетелски показания от О.П.К., който посочва, че негов работодател е бил Е.П., който през 2014г. поискал от свидетеля, който бил пазач, да наглежда процесния имот. Имотът бил празно дворно място, оградено. Ходел в имота през няколко дни. Не е виждал други лица в имота, но не е бил постоянно в имота, а ходел на няколко дни. Наглеждал имота до 2018г., като действията, които извършвал били да обиколи имота и да постои за малко в него.