Решение № 18032 от 08.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18032 гр. София, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110123543 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на Е. С. А., чрез адв. А. Д., с която срещу „Вивус. Бг“ ЕООД са предявени искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т. 10 и 20 ЗПК, при условията на евентуалност по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал.

4 ЗЗД, вр. чл.10а, ал.2 ЗПК и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.

Ищцата твърди, че е сключила с ответника договор за кредит, по силата на който й били предоставени заемни средства в размер на 1200 лв. при лихвен процент по кредита – 40,99% и годишен процент на разходите – 49,70 %, като съгласно договора е била начислена такса за бързо разглеждане в размер на 188,15 лева.

Срокът на договора бил 30 дни и общата дължима от потребителя сума възлизала на 1428,58 лева. Сочи, че никъде в договора не било описано защо кредиторът начислява таксата бързо разглеждане, какъв е размерът на тази такса и дали същата е необходимо условие за сключването на договора. Оспорва реална услуга срещу тази такса да й е била предоставена. Твърди изцяло да е погасила задълженията по договора за кредит, в т.ч. лихви и процесната такса. Навежда доводи за нищожност на договора, доколкото последният не отразявал реалния размер на ГПР, както и не се съдържала информация относно това кои разходи формират ГПР. В случая неправилно при изчисляване на ГПР не била включена таксата за бързо разглеждане, с оглед което и по този начин се нарушавали императивни норми на закона. Освен това в договора липсвал посочен и лихвен процент на ден. В условията на евентуалност развива доводи за нищожност на клаузата, предвиждаща дължимост на такса за бързо разглеждане, като нарушаваща чл.

10а ЗПК. Предявява иск за сумата 228,58 лева, представляваща заплатена на ответника без основание сума във връзка с недействителния договор/ клауза. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗАдв.

Ответникът оспорва предявените искове с доводи за тяхната неоснователност.

Признава, че между страните е бил сключен процесният договор за потребителски 1 кредит за сумата 1200 лева с период на погасяване 30 дни и падеж 15.03.2025 г. Не отрича да е била начислена такса за бързо разглеждане в размер на 188,15 лева и договорна лихва в размер на 40,43 лева. Поддържа да е предоставил на потребителя цялата относима и изискуема по закон информация, за да е той в състояние да вземе решение относно сключването на договора. Потребителят сам избрал да му бъде предоставена услугата бързо разглеждане, при което искането му е било разгледано до 15 минути, което ангажирало допълнителен ресурс. Тези факти обусловили начисляването на таксата. Поддържа да е изправна страна по договора. Признава, че ищцата е заплатила по договора за кредит следните суми: 1200 лева на 24.03.2025 г. и 245,06 лева на 28.03.2025 г., при което задълженията й били изцяло погасени.

Поддържа договорът за кредит да е действителен, тъй като таксата за бързо разглеждане не следвало да се включва в ГПР. Подчертава, че в случая не е било задължително ползването на тази услуга, с оглед което и дължимата такса за нея не следва да се включва в ГПР. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски. Излага доводи във връзка с искането по чл. 38 ЗАдв. за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Като безспорни между страните с доклада по делото по реда на чл. 146 ГПК са отделени обстоятелствата, че 1/. между страните чрез електронни комуникационни средства е бил сключен процесния договор за кредит от разстояние; 2/ по същия ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 1200 лева, която ищцата се е задължила да върне; 3/ била е начислена такса за бързо разглеждане на искането за кредит; 4/ в договора за кредит е посочен ГПР 49,70 %, като в същия не е включено вземането на кредитора за таксата за бързо разглеждане; 5/ ищцата е заплатила на ответника във връзка с процесния договор сумата от общо 1445,06 лева.

Като доказателство по делото е прието споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от 13.02.2025 г., съгласно което кредиторът предоставя на кредитополучателя допълнителна услуга за бързо разглеждане на подаденото от него искане за отпускане на кредит. По силата на същото кредиторът се е задължил да разгледа подаденото от кредитополучателя искане за отпускане на кредит и да предостави отговор в рамките на 15 минути, а ако денят е неработен или искането е постъпило извън работното време на кредитора се гарантира приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до 2 (два) часа от началото на първия следващ работен ден. Кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора възнаграждение в размер на 188.15 лева в срок до 15.03.2025 г.

Както се посочи и по-напред, в посочения в договора размер на ГПР, възлизащ на 49,7 %, кредиторът не е включил начислената такса за експресно разглеждане. Ако същата бъде включена като разход по кредита, то и в този случай ГПР би възлизал на 734 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т. 10 и 20 ЗПК, евентуално по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл.10а в тежест на ищцата е да докаже, че договорът за кредит е нищожен поради нарушаване на императивни материалноправни норми, респ. че клаузата, предвиждаща заплащане на допълнителна услуга нарушава нормата на чл. 10а ЗПК.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и 2 че на потребителя при сключване на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

В доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че поради нищожност на договора заплатена от нея сума в размер на 228,58 лева е без основание.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за задържане на платената сума, т.е., че сумата е била заплатена от ищцата, респ. получена от ответника въз основа на валиден договор, клауза от него.

Искът за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит е основателен, като съображенията за това са следните:

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент, посочен е и годишният процент на разходите – 49,70 %. Изготвен е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК.

Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

В случая само формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.

Посоченият размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но същият не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно таксата за услугата експресно разглеждане, която също следва да се включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да 3 заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/19, в понятието "общи разходи по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора. Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния процент на разходите, дори при законово установената граница. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен и на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Нещо повече - с решение по дело С-714/22 г. СЕС дава задължително за националните съдилища тълкувание относно на член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, която трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.