Присъда № 1 от 23.02.2021, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ:

2020г.

НЧХ дело № 1038/

Подсъдимите С. Ю. Ю. и Ш. Ф. Р. , и двамата от с. Прилепци, общ.

Кърджали, са предадени на съд по тъжба на А. Т. Х. от с. Голобрад, общ.

Ардино, за извършено престъпление по чл.130 ал.2 във вр. с чл. 20 ал.2 от НК, осъществено по време, начин и място подробно описани в обстоятелствената част на тъжбата.

В съдебно заседание подсъдимите, редовно призовани, се явяват лично и с редовно упълномощен адвокат. Подс. С.Ю. обяснява, че тъжителят Х. първоначално го е обиждал, а след това го е ударил и той му отвърнал, след което ги разделили. Подс. Р. обяснява, че когато е пристигнал на мястото на инцидента е видял, че тениската на Ю. е скъсана. Х. тръгнал към него и той го отблъснал с дясна ръка по гърдите.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Къщата на подс. Ш.Р. се намира в непосредствена близост до автобусната спирка на с. Прилепци, общ. Кърджали, където често се събирали младежи. По повод на вдигания от тях шум, който пречел на семейството му да почива- баща на три деца, Р. често се е обаждал с оплакване от силен шум на тел. 112, на което се отзовавали служители на РУ-Кърджали, които отпращали младежите. По този повод отношенията на Р. с младежите от селото били влошени.

На 11.08.2020г. младежите отново били на автобусната спирка, а подс.

Р. бил в дома си със семейството. Към 21:00ч. в дома му на гости дошъл подс.

Ю.. По- късно-около 22:30ч.- през спирката преминал патрулен автомобил, в който бил св. К.. Последният направил забележка на събралите се 7-8-10 младежи да се разотиват, предвид спазването на противоепидемичните мерки.

Приблизително по това време в къщата на Р. дошъл св. Ю.А.- чичо на св.

С.А., с който двамата подсъдими обсъдили поведението на младежите. След известно време свидетелят Ю.А. и подс. С.Ю. излезнали от къщата и отишли при младежите, с които започнали да коментират поведението им, като Ю. се скарал на племенницата си- св. С.А.. По време на разговора тъжителя Х. казал на подс. Ю., че говори глупости. Последният, обиден от израза, нанесъл на тъжителя удар с шамар в областта на лицето, след което двамата се сбили, като си нанесли по няколко удара- около 3-4. Били разтървани от останалите присъстващи лица. В това време от къщата си излязъл подс. Р., който попитал подс. Ю. кой му е скъсал тениската, на който въпрос Ю. посочил тъжителя Х..

Р. отишъл при тъжителя и го блъснал в гърдите. Тогава пристигнали полицаи, 1 които били изпратени от дежурния на РУ, вследствие обаждането на тел. 112 от съпругата на Ш.Р.- св. Гюлдадие Р..

Видно от приложеното към делото и прието от съда Съдебно медицинско удостоверение № 163/ 2020 г., на 12.08.2020г. д-р Мариновсъдебен лекар, е извършил преглед на тъжителя Х., при който констатирал оток и кръвонасядания по лицето- по долния клепач на лявото око и по лявата странична повърхност на носа, в горната му трета, както и по лявата ушна мида и лявото стъпало, от които е било причинено болка и страдание.

Видно от приложеното към делото и прието от съда Съдебно медицинско удостоверение № 162/ 2020 г., на 12.08.2020г. д-р Мариновсъдебен лекар, е извършил преглед на подс. С.Ю., при който констатирал оток и кръвонасядане на дясната ръка, от които е било причинено болка и страдание.

По делото не е назначена съдебно-медицинска експертиза за установяване характера на увреждането, но според разпоредбата на чл. 144, ал.2, т.2 от НПК такава е задължителна, когато съществува съмнение относно характера на телесната повреда. В случая съдът намира, че такова съмнение не е налице, тъй като достатъчно данни за вида и характера на причиненото увреждане се съдържат в издадените съдебно-медицински удостоверения.

Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно заседание на наличните гласни и писмени доказателства. При тяхната оценка съдът прецени, че обвинението се подкрепя от показанията на разпитаните свидетели- очевидци: Берке Али, Синан Али, М.А., С.А., С.Й.

Ю.А., както и от показанията на свидетелите К., Гюлдание Р., Себелджан Бекир и Тунджай Х..Първата група свидетели са възприели непосредствено случващото се, като са били в непосредствена близост. Предвид обстоятелството, че изброените по- горе свидетели са в близки и роднински връзки помежду си, обясним е акцента в дадените пред съда показания, касаещ агресивното поведение на двамата подсъдими, още повече, че отношението им към подс. Р. е негативно от преди разглеждания случай.

Въпреки това, тези свидетели установяват нанесения от подс. Ю. на тъжителя удар със шамар, след което е започнала взаимна размяна на удари помежду им.

Видно от заключенията на съдебно-медицинските експертизи установените телесни увреждания, които подсъдим ият и частният тъжител взаимно са си причинили болка и страдание, което покрива медицинските критерии за лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК .

Принципно за установяване на реторсията е без значение коя от двете страни първа е осъществила престъпното посегателство против личността и е инициирала конфликта. В основата на реторсията е идеята на законодателя, че страните са изравнили позициите си, като на причинителя на леката телесна 2 повреда веднага е отвърнато от пострадалия със същата лека телесна повреда – Тълкувателно решение № 51/1989 по н. д. № 41/89 г на ОСНК. Засегнатият намира удовлетворение с причиняване същото деяние на засегналия го. В този смисъл са и решение № 255 от 17. VI. 1992 г. по н. д. № 144/92 г., I н. о. и решение № 49 от 29. I. 1972 г. по н. д. № 42/71 г. на ОСНК. В основата на реторсията е идеята на законодателя, че след като страните са изравнили позициите си, като на причинителя на леката телесна повреда веднага е отвърнато със същата телесна повреда, то и двете страни са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон. С оглед на това, на съда е предоставена възможност да освободи от налагане на наказание и двете страни. Това съответно поражда задължение у съда да прецени наличието на законовите изисквания за приложението на разпоредбата на чл. 130, ал. 3 НК.

В тази връзка, съдът е длъжен да провери и анализира не само съставомерността на описаното в тъжбата деяние, но и всички обстоятелства, свързани с насрещното деяние, т. е. с ответното поведение на самия частен тъжител, независимо от факта, че в това производство срещу него не е повдигано обвинение. В това се състои всъщност и едно от процесуалните изключения при реторсията. Този институт се прилага само в предвидените от закона случаи, какъвто е и настоящия - по чл. 130, ал. 3 НК. Доколкото подсъдимият Ю. в резултат от действията на частн ия тъжител Х. е претърпял същото по своя характер леко телесно увреждане, т. е. намерил е удовлетворение чрез причиняване на същото деяние на подсъдим ия.

Реторсията винаги предполага две противоправни деяния и в случая те са налице.

При наличието на всички основания, визирани в разпоредбата на чл.

130, ал. 3 НК, съдът призна подсъдимият Ю. за виновен, след което освободи него и частния тъжител от наказателна отговорност.

ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

Пострадалият от престъплението А.Х. е предявил срещу двамата подсъдими граждански иск за причинени вследствие на престъплението неимуществени вреди в размер на 2000 лева солидарно.

Съдът намира иска, съпътстващ обвинението по чл.130 от НК, за основателен и доказан, но завишен по размер. Безспорно подсъдимият е длъжен да обезщети вредите, причинени на пострадалия в резултат на виновното и противоправно извършено престъпно деяние по чл.130 ал. 2 от НК, като размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди следва да е в съответствие с тежестта на причинените телесни увреждания, довели до претърпените болки, съобразен с критерия за справедливост, въплатен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД . С оглед на изложеното и трайно установената практика на съдилищата, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на пострадалия Х. сума в размер на 600 лева ведно със законната 3 лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като искът в останалата му част и за разликата до 2000лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на тъжителя направените по делото разноски общо в размер на 832 лева, от които за адвокат- 800 лева, д.т.-12 лева и 20 лв. за призоваване на свидетели, а по сметка на Кърджалийския районен съд 50 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

По отношение на подс. Ш.Р.:

От събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и категоричен начин, че автор на деянието по чл. 130 ал.2 от НК е именно подсъдимият Р.. Единствените обстоятелства, установено по безспорен начин, са че на тъжителя е била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядания по лицето- по долния клепач на лявото ухо и по лявата странична повърхност на носа, в горната му трета, както и по лявата ушна мида и лявото стъпало, от които е било причинено болка и страдание, както и че Р. е ударил/блъснал в гърдите частния тъжител. Същевременно, по делото не са събрани нито безспорни преки, нито косвени доказателства в подкрепа на предявеното от пострадалия обвинение по частен ред, респективно, в подкрепа на твърденията на тъжителя, изложени в тъжбата. Именно тези твърдения, очертаващи предмета на обвинението, следва да бъдат доказани с предвидените в НПК доказателства и чрез посочените в закона доказателствени средства, при което за постановяване на осъдителна присъда е необходимо обвинението да бъде доказано по несъмнен начин, съгласно изискването на чл. 303 ал.2 от НПК. В конкретния случай, съвкупността от събраните по делото доказателства не са в състояние да доведат до единствено възможния извод- че автор на деянието е именно подс. Р.. Това е така защото медицинското удостоверение, само по себе си, материализира последиците, но не и авторството на деянието, а показанията на свидетелите Берке Али, Синан Али, М.А., С.А., С.Й. Ю.А. сочат, че Р. е ударил пострадалия в гърдите, каквито увреждания не са констатирани при прегледа на Х. от съдебния лекар, поради което не са отразени в медицинското удостоверение. Установи се, както бе посочено по-горе, че подс. Ю. е нанесъл на пострадалия 3-4 удара, които съдът прие, че са причинили телесните уврежданя на Х..

С оглед на изложеното съдът намира обвинението срещу Р. за недоказано по несъмнен и категоричен начин, поради което и на основание чл. 304 от НПК същият следва да бъде признат за невиновен по предявеното му по частен ред обвинение по чл. 130 ал.2 от НК.

4

ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

Пострадалият от престъплението А.Х. е предявил срещу двамата подсъдими граждански иск за причинени вследствие на престъплени ето неимуществени вреди в размер на 2000 лева.

Съдът намира иска, съпътстващ обвинението срещу Ш.Р. по чл.130 ал.2 от НК, за недоказан, поради което следва да бъде оставен без уважение.

Както бе описано по- горе, срещу подсъдимият Р. не бяха събрани убедителни доказателства за извършване на соченото в жалбата резултатно престъпление, а исковата претенция произтича именно от него, но след като не бе установено авторството на деянието то няма как да бъде уважен и иска срещу подсъдимият.

При този изход на делото тъжителят Х. следва да бъде осъден да заплати на Ш.Р. направените по делото разноски- адвокатски хонорар, в размер на 1000 лева.

Водим от изложеното, съдът постанови съдебния си акт.

Районен съдия:

5