Определение № 1230 от 12.10.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1230 гр. Стара Загора, 12.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Ирен Р. Георгиева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20265500500490 по описа за 2026 година Производството се води по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.248, ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна частна жалба на „А.к.п.з." АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от Изпълнителния директор Я.Б.Я. чрез процесуален представител: юрк. Н.Т., против Определение № 699/06.03.2026г., по гр. дело № 2446/2025г. с правно основание: чл. 274 и следв. от ГПК във връзка с чл. 248, ал.1 и ал.2 от ГПК.

В законоустановения седмичен срок и на осн. чл. 248, ал.1 и 2 от ГПК обжалват пред съда Определение с № 699/06.03.2026г., по гр. дело № 2446/2026г. по описа на СТРС, като считат , че същото е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.

Съображенията им за това са следните:

На първо място, считат, че така определено адвокатското възнаграждение в полза на адв. И. А. Д. от АК Хасково за оказана безплатна правна помощи съдействие в размер на 204.42 евро или 400 лева е в прекомерен размер, предвид характера и естеството на производството, материалния интерес, положения от адвоката труд и изхода на спора.

Безспорно законодателят е предвидил възможността съдът да определи размера на адвокатското възнаграждение, като се вземе предвид вида и цената на иска и съдът следва да се съобразно Решение на СЕС по дело С-438/22от 25.01.2024 г.

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С438/22 по преюдициалното запитване, отправено от Софийски районен съд, е 1 прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определи минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по- нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено,черпи наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав следва да направи преценка дали нормата на чл.

38, ал. 2 ЗА, която препраща към Наредба № 1/2004 г. и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ на материално затруднено лице, е съответна на правото на ЕС.

Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗА, а като израз на социална дейност той може да предостави безплатно адвокатски услуги [pro bono) на материално затруднени лица - чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА изрично забранява уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер понисък от посочения в наредба, издадена на основание по чл. 36, ал. 2 ЗА, за съответния вид работа. Определянето на адвокатско възнаграждение от съда при безплатна правна защита [чл. 38, ал. 2 ЗА] и намаляването му при прекомерност на уговореното [чл. 78, ал. 5 ГПК] е ограничено до минималния размер по тази наредба.Това е Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет, Също твърдят, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да изхожда от конкретната правна и фактическа сложност на делото, извършените по него процесуални действия, вида и обема извършена работа от адвоката.

Производство е приключило без развИ.е на продължителен и мащабен исков процес, изискващ събирането и обсъждането на сложни по вид, обем и 2 начин на установяване доказателства. Предметът на правния спор не се отличава със сложност, а с еднотипност и стандартизираност, релевантните факти не са многобройни, постановена е многобройна и непротиворечива съдебна практика, поради което подготовката на защитата на ищеца не изисква чрезвичайни усилия. Производството не е с дълго времетраене, обуславящо необходимост от допълнителна дейност на процесуалния представител.

Сочат в жалбата си и постоянната и непротиворечива практика на ВКС, подробно посочена и изброена в същата жалба.

Предвид изложеното, молят Окръжен Съд да постанови определение, с което да отмени обжалваното определение № 699/06.03.2026г. по гр. дело № 2446/2025г., по описа на PC Стара Загора, с което отхвърля молбата по чл.248, ал.1 от ГПК подадена от „А.к.п.з." АД за изменение в частта на разноските на Определение с № 3679/17.12.2025г. по гр.д. № 2446/2025г. по опис на PCСтара Загора като неправилно и и съдът да постанови друго, с което да определи адвокатско възнаграждение в полза на адв, И. А. Д. в минималния размер, предвиден в чл.25 от НЗПП, като същия бъде намален съобразно прекратителната част от иска.

Молят, в случай, че бъдат осъдени да заплатят разноски съдът да задължи процесуалният представител на длъжника на осн. чл. 127, ал. 4 ГПК да им посочи способа или начина, по който да му бъдат заплатени доброволно присъдените разноски.

Искането им е с оглед възможността на процесуалния представител на ответника, да прехвърли вземането си на трети лица, с което натоварва дружеството с допълнителните разноски образувайки изпълнително дело въпреки готовността от тяхна страна за доброволното плащане.

В срока за отговора на частната жалба, ответника по нея въззиваемия М.

А. И. - ответника по гражданско дело № 2446/2025 год. по описа на Районен съд гр.Стара Загора, чрез упълномощения си адвокат И. А. Д. - АК Хасково, с адрес за получаване на съдебни книжа гр. С., *** е постъпил писмен отговор от 12.06.2026 год. на същата жалба.

В предвиденият от закона срок от името на доверителя си, представят настоящия отговор на Въззивна частна жалба депозирана от процесуалния представител на ищеца срещу Определение № 699 от 06.03.2026г. постановено по гражданско дело № 2446/2025 год. по описа на РС-Стара Загора, като считат въззивната частна жалба за неоснователна и недоказана и като такава молят, да се остави без уважение.

След запознаване със становищата на страните и материалите по делото съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Гр.д. с № 2446/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора е образувано по предявеното заявление по реда на чл.410 от ГПК от „А.к.п.з.“ 3

АД, които са предявили пред РС Стара Загора общо сумата от 610,53 лева главница по задължението по договор за паричен заем с № 4642738/18.11.2022 год., ведно в всички дължими лихви, подробно описани в заявлението срещу длъжника и ответник по заявлението М. А. И., ЕГН **********. По производството е била издадена и съответната Заповед за изпълнение въз основа на заявлението по реда на чл.410 и сл. от ГПК съответно с рег. № 1245 от датата 29.05.2025 г. на PC - Стара Загора, граждански състав, издадена по ГД с № 2446/2025 г. по описа на РС - Стара Загора.

Присъдени са били и съответните съдебни разноски и възнаграждението за процесуално представителство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в общ размер на 50 лв., от които – и дължимата ДТ за завеждане на делото в размера на 25 лева.

Заявлението е предявено от жалбоподателя по чл.248 от ГПК „Агенция за контрол на просрочените задължения“ АД гр.С. срещу въззиваемия и ответник М. А. И., ЕГН **********.

В хода на първоинстанционното производство, след издаването на горепосочената Заповед, с писмено възражение по реда на чл.414 от ГПК ответникът И. чрез адв. Д., е представил пред съда ведно с възражението си по чл.414 и писмено пълномощно и договор за правна защита и съдействие /лист 23 и лист 24 от първоинст. дело/, в който е уговорено, че адвокатът оказва на ответника заплатена адвокатска помощ и съдействие, като заплащането на адв. възнаграждение в размер на 400 лева ще се извърши при условията на сключването на договора или в брой, съответно и с начисляването на дължимия ДДС. По делото е представен и списъка на разноските по чл.80 от ГПК.

С постановено по делото Определение с рег. № 3679/17.12.2025г., постановено по гр.дело № 2446/2025г. по описа на Районен съд - Стара Загора е Обезсили Изцяло издадената Заповед за изпълнение въз основа на заявлението по реда на чл.410 и сл. от ГПК съответно с рег. № 1245 от датата 29.05.2025 г. на PC - Стара Загора, граждански състав, издадена по ГД № 2446/2025 г. по описа на РС - Стара Загора на основание чл.415, ал.2 във вр. с чл.422 от ГПК, като е осъдил „А.к.п.з.“ АД, със седалище и адрес на управление град С., ***, представлявано от изпълнителния директор Я.Б.Я., че следва да заплати на въззиваемия И. сумата от 400 лева или 204.42 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото заплатено процесуално представителство на М. А. И. чрез адв. Д. по гр. дело № 2664/2025г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

Относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение в размер 4 на 400 лева или 204,42 евро съдът е обсъдил и е взел становище по същото в крайния си съдебен акт, постановен по реда на чл.248 от ГПК.

Вън от изложеното съдът намира, че следва да отбележи, че действително НМРАВ няма обвързващ за съда характер, но същата следва да служи за ориентир при определяне размера на разноските за адвокатско възнаграждение, включително при служебното определяне на разноските /определение №638/18.03.2024г. по ч. т. д. №757/2023г. на ВКС, I т.о. определение №3476/20.12.2024г. по ч. т.д. №1945/2024г. на ВКС, I т.о. и др./.

Следва да се отбележи, че не са провеждани открити съдебни заседания по делото. Съдът счита, че така присъдения адвокатски хонорар е изцяло съобразен с материалния интерес по делото, фактическата и правна сложност на исковото производство, поради което е определен именно минималния размер съгласно Наредба за възнаграждения за адвокатска работа. От друга страна съдът взе предвид и обстоятелството, че за положения от адвоката Д. висококвалифициран труд същия следва да получи справедлив размер на възнаграждението за положения от него труд.

По делото е постъпила писмена молба с вх. № 1113/15.01.2026 год. от юрисконсулт Н. Тонева, в качеството й на пълномощник на ищцовото дружество по гр. дело № 2446/2025г. по описа на Районен съд - Стара Загора с искане да бъде изменено Определение с № 3679/17.12.2025г., постановено по гр.дело № 2446/2025г. по описа на Районен съд - Стара Загора, в частта му относно разноските като бъде намалено адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.1 от ГПК съдът е съобщил на насрещната страна за постъпилото искане.

В законоустановения едноседмичен е постъпил и писмен отговор с вх.

№ 3881/06.07.2026 год. от адвокат Д. в качеството му на пълномощник на ответника, с който моли съда да отхвърли молбата като неоснователни.

Съдът е приел, че делото се отличава с фактическа или правна сложност; осъществената защита е по едно кредитно правоотношение, съществува обилна съдебна практика по идентични казуси, поради което при осъществяване на защитата на ответника И. са положени и по-специални усилия от същия адвокат- пълномощник на въззиваемата и е присъдил сумата от 204,52 евро.