Решение № 119 от 12.11.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Велико Търново, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.А

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.А Въззивно търговско дело № 20244001000136 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 13/15.03.2024 г., поправено с решение № 17/15.04.2024 г. по т.д. № 15/2023 г. Ловешкият окръжен съд е осъдил ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, гр. София, ЕИК 200299615 да заплати на основание чл. 432 вр. чл. 380 вр. чл. 496 ал. 1 вр. чл. 497 ал. 1 т. 2 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД на всеки от ищците Е. Р. А. и З. К. С. сумата от 75 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от всеки от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им Невевлин З.в С., настъпила на 20.11.2022 г. при ПТП, причинено по вина на водача на лек автомобил м.м. „Ауди А4“ с рег. № ОВ91**** А. А. М., за който автомобил е сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 20.03.2023 г. до окончателното й заплащане.

С решението си съдът е отхвърлил всеки от предявените искове от Е. Р.

А. и З. К. С. против ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, гр. София за разликата над 75 000 лв. до до предявения размер от 200 000 лв., ведно със законна лихва върху тази разлика, както и акцесорната претенция за законна лихва върху присъдените главници от 75 000 лв. за периода от 20.11.2022 г. до 1

19.03.2023 г. вкл..

Със същото решение съдът е присъдил разноски по делото както следва: в полза на Окръжен съд Ловеч в размер на 6 000 лв. за държавна такса, платими от ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, гр. София; в полза на адвокат А. Х. Д. от САК на основание чл. 38 от ЗАдв. в размер на по 7 980 лв. с ДДС за оказана безплатна помощ на всеки от ищците Е. Р. А. и З. К. С., платими от ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, гр. София; в полза на ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, гр. София в размер на 525 лв., платими от Е. Р. А. и З. К. С. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Недоволно от постановеното решение, в частта, в която са уважени предявените от Е. Р. А. и З. К. С. искове за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до 75 000 лв., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 20.03.2023 г. до окончателното й заплащане е останало въззивното ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, гр. София, което чрез пълномощника си адвокат И. Ц. от САК го обжалва пред въззивния съд като неправилно, незаконосъобразно и необосновано в обжалваната част. Във въззивната жалба се излагат подробни доводи относно неправилна преценка от страна на първоинстанциония съд на процента на съпричиняване, като се поддържа, че същият е 70 %, а не 50 % и се акцентира на обстоятелството, че суицидното поведение на пешеходеца и син на ищците в значителна степен е допринесло за осъщественото ПТП. Поддържа се, че ПТП е осъществено на пътното платно, на място на което няма пешеходна пътека, при намалена видимост, пешеходецът е бил легнал на пътното платно и е искал да бъде прегазен и водачът на автомобила не е имал реална възможност да го забележи за да избегне пътния инцидент. Поддържа се, че водачът няма вина на осъщественото ПТП, не е могъл да предвиди общественоопасните последици и налице хипотеза на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от ЗЗД. Посочва се, че въззивното дружество е изплатило обезщетения в размер на 50 000 лв. на всеки от ищците, ведно със законната лихва и представя писмени доказателства в тази насока. Претендират се направените по делото разноски.

Представена е квитанция за внесена държавна такса по сметка на ВтАС за сумата от 1 000 лв..

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни по същата Е. Р. А. и З. К. С. чрез пълномощника им адвокат С. Ч. от САК, с който се оспорва основателността на същата. В отговора се поддържа, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия син на въззиваемите и алтернативно, че ако има 2 принос за осъществяване на механизма на ПТП, той не е повече от 1/3.

Поддържа се, че пострадалият не е нарушил задълженията си по ЗДвП, че възражението за съпричиняване е направено неясно и начинът на съпричиняване е уточнен едва при приключване на първото по делото заседание, че съпричиняването не е доказано, но е доказано, че водачът на участвалия в ПТП автомобил е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 274/2023 г. на ОС Ловеч за извършени нарушения на ЗДвП, довели до смъртта на сина на въззиваемите. Излагат се подробни доводи относно предпоставките за уважаване на възражение по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД и се цитира практика на ВКС в този смисъл. Претендират се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско/юрисконсултско възнаграждение от въззивника.

В срока по чл. 263 ал. 2 от ГПК е постъпила и насрещна въззивна жалба против решението на Ловешкия окръжен съд от въззивниците Е. Р. А. и З. К.

С. чрез пълномощника им адвокат С. Ч. от САК, в частта, в която са отхвърлени предявените искове за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 75 000 лв. до 200 000 лв., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на увреждането – 20.11.2022 г. до окончателното й заплащане. Иска се отмяна на решението на ОС Ловеч като неправилно, незаконосъобразно и необосновано в обжалваната част и се излагат подробни доводи относно неправилна преценка на справедливия размер на определеното обезщетение при условията на чл. 52 от ЗЗД и неправилна преценка за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия син на въззивниците, като се обсъждат подробно събраните по делото в първата инстанция доказателства и се цитира практика на ВКС в тази насока. Поддържат се доводите, изложени в отговора на въззивната жалба на другата страна, които не следва да бъдат преповтаряни, вкл. относно виновното поведение на водача на лекия автомобил, доказателство за което е влязлата в сила присъда по отношение на него. Алтернативно се иска при преценка от съда за наличие за съпричиняване да определи същото в по-нисък размер от 1/3. По отношение на присъдените обезщетения за неимуществени вреди се поддържа, че при определяне на глобално обезщетение в размер на 150 000 лв. за всеки от ищците съдът не е съобразил възрастта на увредения – 31 г., обстоятелството, че е живеел в дома на своите родители, били задружно семейство и в прекрасни отношения помежду си, а след смъртта на сина си родителите преживели толкова тежко загубата му, че напуснали квартала и не можели да продължат да живеят по същия начин, както преди смъртта му. Обсъждат се подробно показанията на свидетелите И. Ф., М. П. и А. К., които имат непосредствени впечатления от семейството на ищците преди и след смъртта на сина им, както и заключенията на приетата по делото съдебно - психологическа експертиза, което установява преживяната травматична криза от тях. Въззивниците се позовават на освобождаването си от такси и разноски по делото по чл. 83 ал. 1 3 т. 4 от ГПК поради наличие на влязла в сила присъда спрямо виновния водач.

Претендират се направените по делото в двете инстанции разноски за адвокатско възнаграждение с ДДС по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв..

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на насрещната въззивна жалба от въззиваемата страна по същата ЗАД „ДаллБогг:

ЖИ.т и Здраве“ АД, гр. София.

В о.с.з. въззивникът ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, гр. София не се представлява, но чрез пълномощника си адвокат И. Ц. от САК депозира писмено становище, с което поддържа въззивната жалба по изложените доводи в същата и оспорва насрещната въззивна жалба. Претендира се заплащане на направените по делото разноски в размер на 1 000 лв. за държавна такса и се прави възражение за прекомерност на заплатените разноски от насрещната страна.

В о.с.з. въззивниците Е. Р. А. и З. К. С. не се явяват, но чрез пълномощника им адвокат Е. П. от САК поддържат насрещната въззивна жалба и оспорват въззивна жалба на другата страна. С писмено становище пълномощника на въззивниците адвокат А. Д. от САК претендира направените по делото разноски по делото по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. в размер на 12 780 лв. с ДДС за всеки от въззивниците, представя списък на разноските и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от другата страна.

Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, а насрещната въззивна жалба в срока по чл. 263 ал. 2 от ГПК, допустими и редовни са и следва да бъдат разгледани по същество.

Въззивният съд приема, че следва да осъществи контрол върху валидността, допустимостта и правилността на решението на ЛОС в обжалваната част, като приеме, че същото е влязло в законна сила като необжалвано в частта относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди в полза на всеки от ищците Е. Р. А. и З. К. С. в размер на 50 000 лв., ведно с присъдената законна лихва върху тази сума от посочения момент, 4 както и в частта, в която е съдът е отхвърлил акцесорната претенция на ищците за законна лихва върху присъдените главници от 75 000 лв. за периода от 20.11.2022 г. до 19.03.2023 г..

Въззивният съд приема, че решението на ЛОС е валидно, допустимо, но частично неправилно като краен резултат в обжалваната част по следните съображения:

С ИМ всеки от ищците Е. Р. А. и З. К. С. е предявил против ответника ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, гр. София иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина им Н. З.в С.ов, настъпила на 20.11.2022 г. при ПТП в гр. Ловеч, причинено по вина на водача на застрахован лек автомобил м.м. „Ауди А4“ с рег. № ОВ91****, по отношение на който автомобил е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното ЗД, ведно със законната лихва върху главницата на обезщетението, считано от 20.11.2022 г. до окончателното й заплащане.

С отговора на ИМ ответникът ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, гр.

София е оспорил редовността на ИМ, тъй като от съдържанието й не се установява механизма на ПТП и алтернативно е оспорил основателността на исковете за неимуществени вреди, като е оспорил наличието на деликт и основание за отговорността му. Направено е под условие възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и оспорване на механизма на ПТП и е поискано от съда след отстраняване на нередовностите по движение на ИМ да му се даде възможност да уточни възраженията си. Оспорен е момента, от който евентуално се дължи законна лихва върху обезщетенията, като е посочил, че застрахователната претенция е входирана в ЗД на 21.12.2022 г., образувана е щета, на 13.01.2023 г. ЗД е изискало представяне на допълнителни доказателства, имащи значение за преценка основателността на предявената претенция и поради непредставяне на същите на 20.03.2023 г. същото е постановило отказ да изплати застрахователни обезщетения. Счита, че най-ранния момент, от който дружеството е изпаднало в забава е датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне на претенцията. Алтернативно се оспорва размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди като завишени и несъобразени с чл. 52 от ЗЗД. Поискано е спиране на производството по реда на чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК.

5

С допълнителната ИМ, депозирана по реда на 372 ал. 2 от ГПК ищците Е. Р. А. и З. К. С. чрез пълномощника си адвокат Ч. поддържат предявените ИМ без да внесат уточнения относно механизма на ПТП.