Акт № 20603 от 02.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20603 гр. София, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110118560 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Ищецът „Сити Кеш“ ООД е предявил по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК срещу ответника М. И. Д. установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуването на част от вземанията на ищеца спрямо ответника, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 235/30.03.2026 г. по ч.гр.д. № 918/2026 г. по описа на РС – Стара Загора, а именно:

- 145.73 евро - непогасена главница по Договор за потребителски паричен кредит с № 1028082/29.02.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението /30.03.2026 г./ до окончателното изплащане на вземането;

Ищецът твърди, че на 29.02.2024 г. е сключен Договор за паричен заем № 1028082/29.02.2024 г. между М. И. Д. и „Сити Кеш“ ООД, по силата на който Кредиторът е предоставил на кредитополучателя паричен заем, а кредитополучателя се задължил да го върне съобразно приложения към договора погасителен план.

Сочи, че сумата по отпуснатия заем е изплатена на клиента в деня на сключване на договора, като последният служи за разписка – съобразно клаузата в чл. 4, ал. 1 от Договора.

Твърди, че ответникът не изпълнил в срок задълженията си за погасяване на кредита, като останалата дължима главница в размер на 145.73 евро.

Сочи, че поради непогасяване на дължимите суми по кредита ищецът е 1 подал на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано частно гражданско дело пред РС – Стара Загора и е издадена Заповед за парично изпълнение.

С оглед подаденото от ответника възражение и дадените от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

Моли съдът да установи дължимостта на процесното вземане, част от вземания по издадената заповед за изпълнение.

Претендира разноски.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът М. И.

Д. подава отговор на исковата молба с доводи за неоснователност на предявения иск.

Не оспорва сключването на договора, както и усвояването на сумите по кредита, но оспорва да е получавала в брой главницата по кредита в размер на 1300 лева. Излага съображения, че сумата по отпуснатия кредит е използвана за рефинансиране на предходни задължения на ответника към ищеца по договор № 905103/31.07.2023 г., като след извършеното рефинансиране е получила в брой сумата от 270 лева.

Намира, че сключеният договор за кредит е недействителен, доколкото при посочването на ГПР не е взета предвид включената в договора неустойка за непредоставяне на обезпечение, която сама по себе си страната счита, че се явява нищожна.

Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, конституирано по реда на чл. 226 ГПК, излага доводи за основателност на исковата претенция с искане за нейното уважаване.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото писмени документи, че на 29.02.2024 г. е сключен Договор за паричен заем № 1028082 между „Сити кеш“ ООД и М. И. Д., по силата на който страните се договорили кредитодателят да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 1300 лв., при договорна възнаградителна лихва – 50 % и ГПР – 65.23%, а кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си, възлизащо общо на 1453.64 лева на 9 двуседмични вноски, с краен срок за погасяване – 04.07.2024 г.

Видно от чл. 3, ал. 1, т. 9 от Договора, длъжникът е поел задължение да обезпечи изплащането на кредита чрез осигуряване на поръчител или банкова гаранция – по негов избор.

Съгласно чл. 11 от договора, в случай че потребителят в срок от 3 (три) дни от сключването на договора не осигури, в съответствие с чл. 5, ал. 1, т. 2 2 от Договора :

- Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; или - Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасява-не на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва, то заемателят дължи неустойка в размер на 571.36 лева, която неустойка се изплаща разсрочено заедно с главницата по кредита, съобразно изготвения погасителен план.

Признава се от ответника, а и се установява се от ангажираните доказателства и от приетата ССчЕ, че кредитополучателят е усвоил изцяло заемната сума в размер на 1300 лв. при подписване на договора.

С оглед доводите на ответника в отговора на исковата молба, следва да бъде изрично посочено, че усвояването на паричния заем е възможно да бъде осъществено както чрез предаване в брой или чрез паричен превод на одобрената като главница по кредита сума, така и по други начини, например - чрез директния й превод по сметка на трето лице-търговец за закупуване на конкретна стока, както и чрез използването й за рефинансиране на стари задължения при същия или друг кредитодател /какъвто е и процесният случай/. В последните случаи договорът за кредит има целеви характер, като сметката на кредитополучателя бива директно дебитирана със сумите по кредита в одобрения му размер и паричните средства биват предавани директно на лицето, което, съобразно постигнатите между страните по договора уговорки, има право да ги получи.

Предвид изложеното, като взе предвид признанията на ответника в отговора на исковата молба, поддържани в проведеното по делото открито съдебно заседание, съдът намира, че главницата по кредита от 1300 лева е усвоена изцяло чрез рефинансиране на предходни задължения на ответника към ищеца по договор № 905103/31.07.2023 г. и чрез получаване в брой на сумата от 270 лева.

Не е спорно по делото, а и се установява от събраните писмени доказателства, че ответникът не е обезпечил кредита чрез поръчителство или банкова гаранция, с оглед на което е следвало да плати на кредитора сумата от 3 общо 2025 лева, съобразно представения на л. 14 от делото погасителен план, от които: 1300 лева – главница, 153.64 лева – лихва и 571.36 лева – неустойка.

Установява се на следващо място от приетата и неоспорена от страните ССчЕ, че при включване на така начислената неустойка към разходите по кредита, процентът на ГПР би бил 1076.93 % вместо посочените 65.23 %.

Установява се от изготвената експертиза, че по кредита са извършвани погасителни плащания в размер на 1015 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предмет на спора по настоящото дело е предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.

За основателност на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за потребителски кредит, сключен при спазване изискванията на ЗПК, както и съдържанието на същия; 2/ кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил, сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3/ настъпила изискуемост на вземанията по кредита; 4/ клаузите от договора да са индивидуално уговорени.

В тежест на ответника, при доказване на посочените обстоятелства, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

С оглед служебното задължение на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител /чл. 7, ал. 3 ГПК/, във връзка с което на страните е разпределена доказателствена тежест и е дадена възможност да изразят становища, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Кредитополучателят е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.

Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът се задължава да предостави на потребителя – физическо лице, 4 кредит /потребителски кредит/ за общо ползване /за задоволяване на лични нужди/, като не са налице изключенията по чл. 4 от ЗПК.

При така възприетото съдът приема, че за валидността на този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, които имат императивен характер.

Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съдържанието на термина „общ разход по кредита за потребителя“ е изяснено с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, в това число, застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

От така изложените императивни норми следва изводът, че неустойката за непредставено обезпечение представлява общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в състава на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Видно от приетата и неоспорена от страните ССчЕ, че при включване на така начислената неустойка към разходите по кредита, процентът на ГПР би бил 1076.93 % вместо посочените 65.23 %.