Определение № 433 от 28.04.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 433 гр. Габрово, 28.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500232 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.413 ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. В. К. против разпореждане № 927/21.11.2024 г. по ч.гр.д. № 1959/2024 г. по описа на РС Габрово в частта за разноските ,присъдени като адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Твърди се,че сумата от 400 лв. е многократно завишена, съпоставена с размера на претенцираното вземане.

Иска се размера на присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намален на 50 лв.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата, според който адвокатският хонорар е изцяло съобразен с Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Моли жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Въззивният съд намира, че адвокатското възнаграждение в размер на 400 лева, присъдено в заповедното производство, се явява прекомерно.

В настоящият случай делото не съставлява никаква фактическа и правна сложност.

При определянето му не е съобразен и размера на претендираното вземане, което е 98.78 лв. главница и 34.56 лв. мораторна лихва.

С оглед изложеното в отговора, следва да се съобрази решение на Европейския съд от 1

25.01.2024 г. по дело С438/22. С него е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи.

Действително адвокатите имат право на възнаграждение за положения от тях труд.

Размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован. За да бъде справедлив и обоснован, размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде съобразен с вида на спора, фактическата му и правна сложност, материалният интерес, вида и количеството на извършената работа; значимостта на процесуалното действие за защита на интересите на страната, изчерпателността и относимостта на защитата, както и икономическите условия и стандартът на живот в страната. В случая е безспорно, че адвокатът е, представлявал заявителя в заповедното производство. При определяне на размера на това възнаграждение въззивният съд отчете вида и обема на извършената от адвоката работа, а именно, че се касае до заповедно производство и защитата на заявителя се изчерпва само с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Данни за други действия, извършени от адвоката, по делото няма.

В този смисъл, при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението следва да бъде съобразено с фактическата и правна сложност на делото, и действително извършената работа.

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че следва да бъде изменена обжалваната заповед за изпълнение, в частта за разноските, представлаващи адвокатско възнаграждение, като присъдените разноски в размер на 400 лв. бъдат намалени до сумата от 50 лв., които съответстват на обема на положения от него труд.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира частната жалба за основателна, поради което следва да бъде уважена по горните съображения.

Относно разноските:

Направено е искане от ответника по жалбата за присъждане на разноските за настоящото производство – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. В настоящият случай, въззивният съд намира, че разноски не се дължат поради това, че в производство за разноски не се присъждат разноски. В този смисъл производството по чл.413 ал.1 ГПК е аналогично с това по чл.248 ГПК, което няма самостоятелен характер не попада в приложното поле на чл. 81 от ГПК, поради което в него не се носи отговорност за разноски, каквато е трайно установената съдебна практика.

На основание изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ разпореждане и заповед за изпълнение № 927/21.11.2024 г. по ч.гр.д. № 1959/2024 г. по описа на РС Габрово в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, за сумата над 50 лв. до общо присъдените 400 лв., като отхвърля заявлението за сумата над 50 лв. до 400 лв., разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3