Решение № 2963 от 06.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2963 гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20231100100709 по описа за 2023 година

Ищцата Д. А. Д. поддържа в исковата молба, че с постановление от 08.02.2007 г. по сл.д. №27/2006 г. по описа на Националната следствена служба била привлечена като обвиняема за престъпление но чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 253, ал. 1 от НК. Със същото постановление ищцата била задържана под стража за 72 часа. Взета била и мярка за процесуална принуда по чл. 68, ал. 1 от НПК - забрана за напускане пределите на страната, а с постановление от 11.02.2007 г. била наложена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 10 000 лева.

По внесен от Софийската градска прокуратура обвинителен акт било образувано н о.х.д. №2222/2009 г. но описа на СГС. С разпореждане от 14.08.2009 съдебното производство било прекратено и върнато на СГП за отстраняване на допуснатите в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения. По внесения нов обвинителен акт било образувано н.о.х.д. №4808/2009 г. по описа на СГП, което отново било прекратено и върнато за отстраняване на допуснатите в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения.

Въз основа на внесен от Софийската градска прокуратура нов 1 обвинителен акт било образувано н.о.х.д. №1030/2010 г. по описа на СГС, НО, 27 с-в. След проведени 23 съдебни заседания, с присъда №260/15.02.2013 г. по н.о.х.д. №1030/2010 г. по описа на СГС ищцата била призната за виновна по повдигнатото й обвинение по чл. 321, ал.3, алт. 2 /ред. ДВ бр. 92 от 2002 г./ и й било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години. Със същата присъда ищцата била призната за невиновна по повдигнатото обвинение по чл. 253, ал. 4 /ред. ДВ бр. 26 от 2004г./ вр. ал. 1 от НК.

По жалби на страните и протест на прокурора било образувано в.н.о.х.д.

№ 9966/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд. С присъда, постановена на 11.07.2014 г. ищцата била оправдана по повдигнатите й обвинения. Срещу оправдателната присъда бил подаден протест от Софийската апелативна прокуратура и образувано н.д. №2301/2015 г. по описа на ВКС, I НО. С решение от 27.05.2015 г. Върховният касационен съд отменил присъдатата на Софийския апелативен съд и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.

При новото разглеждане на делото, с присъда от 17.03.2017 г. по в.н.о.х.д. №478/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, 8 с-в ищцата бях призната за невиновна по повдигнатите обвинения. По протест на Софийската апелативна прокуратура било образувано н.д. №538/2017 г. по описа на ВКС, като с окончателно решение №287 от 26.04.2018 г. оправдателната присъда спрямо ищцата била оставена в сила.

От незаконните действия на Прокуратурата и продължилото над 11 години наказателно преследване ищцата търпяла неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, които иска да бъдат обезщетени.

Претенцията за обезщетение на претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, потиснатост, страх от осъждане, унижено достойнство, уронване на доброто й име, увреждания на здравето, причинени от силния стрес и др., се оценява на сума в размер на 500 000 лв. Претендира и законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от 26.04.2018г.

Извън горното, предявява иск за присъждане на обезщетение на претърпените от нея имуществени вреди за сумата от 15 000 лв. – заплатени адвокатски възнаграждения за защита в рамките на воденото срещу нея наказателно преследване, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2018г. до окончателното изплащане.

2

В едномесечния срок, визиран в чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ПРОКУРАТУРАТА на РБ подава писмен отговор, в който оспорва исковете.

Счита за недоказани твърдените от ищцата вреди от повдигнатото обвинение, както и причинната им връзка със същото. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, което не е съобразено с критерия за справедливост, съдебната практика и икономическия стандарт в страната. Поддържа, че продължителността на наказателното преследване не е прекомерна, предвид фактическата и правна сложност на делото, както и че Прокуратурата не следва да носи отговорност за продължителността на процеса в неговата съдебна фаза. Възразява в глобалното обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да се включва и обезщетение за продължителността на производството, доколкото ищцата не твърди да е депозирала заявление по гл. Трета А от ЗСВ и да е изчерпала административната процедура за определяне и изплащане на такова обезщетение. Възразява срещу присъждането на ищцата на разноски за платено адвокатско възнаграждение, евентуално счита, че същото следва да бъде намалено до минималния размер, изчислен по реда на НМРАВ.

Предявените искове са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 500 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 15 000 лв. – имуществени вреди, причинени от органите на Прокуратурата, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, по коeто ищцата е оправдана с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху обезщетенията от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 26.04.2018г.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема от фактическа страна следното:

С постановление от 08.02.2007 г. по сл.д. №27/2006 г. по описа на Националната следствена служба ищцата е била привлечена като обвиняема за престъпление но чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 253, ал. 1 от НК – за това, че в периода от 01.01.2003г. до 30.11.2005г. в гр. София и във Федерална Република Германия, Швейцария и Австрия е участвала организирана престъпна група с членове Е.Н.Б., М. А. Д. и С.П.К., създадена с цел да извършва престъпления по чл.253 от НК, като е извършвала финансови 3 операции и сделки с имущество, за които е знаела или е предполагала, че е придобито чрез престъпление. Със същото постановление ищцата била задържана под стража за 72 часа. С постановление от 11.02.2007 г. на прокурор при СГП била наложена мярка за неотклонение - парична гаранция в размер на 10 000 лева.

По внесен от Софийската градска прокуратура обвинителен акт наказателното производство е преминало в съдебна фаза.

С присъда №60/15.02.2013 г. по н.о.х.д. №1030/2010 г. по описа на СГС ищцата е била призната за виновна по повдигнатото й обвинение по чл. 321, ал.3, алт. 2 /ред. ДВ бр. 92 от 2002 г./ и e било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години. Със същата присъда ищцата била оправдана по повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл. 253, ал. 4 /ред. ДВ бр. 26 от 2004г./ вр. ал. 1 от НК. На осн. чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е било отложено за срок от 5 години, считано от влизане в сила на присъдата.

От мотивите на ангажираното по делото Решение №191/27 май 2015г. на ВКС, I НО по дело №301/2015г. се установява, че с присъда, постановена на 11.07.2014 г. по в.н.о.х.д. № 966/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд ищцата e била оправдана по повдигнатото й обвинение. С посоченото решение Върховният касационен съд е отменил присъдатата на Софийския апелативен съд и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.

При новото разглеждане на делото, с присъда от 17.03.2017 г. по в.н.о.х.д. №478/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, 8 с-в ищцата e призната за невиновна по повдигнатото обвинение чл. 321, ал.3, алт.

2 /ред. ДВ бр. 92 от 2002 г./ пр.3, т.2, вр.ал.2 от НК . По протест на Софийската апелативна прокуратура е било образувано н.д. №538/2017 г. по описа на ВКС, като с окончателно решение №287 от 26.04.2018 г. оправдателната присъда спрямо ищцата била оставена в сила.

Така посочените обстоятелства се установяват от приетите и неоспорени писмени доказателства.

Като доказателства по делото са представени извлечения от съдържанието на медийни публикации в електронни издания, от които е видно отразяването в медийното пространство на повдигнатото срещу ищцата 4 обвинение, както и хода на развитието на съдебния процес.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.Д. – майка на ищцата и БоЯ. К..

Свидетелката Д. заявява при разпита в съдебно заседание, че воденото наказателно дело е оставило отпечатък в живота на ищцата. Повдигнатото й обвинение било много тежко, свързано с финансови престъпления и наркотици, а производството продължило дълги години – около десет, като приключило с оправдаване на ищцата. Д. била задържана, като по това време свидетелката била на почивка извън града с внучките си, които по онова време били още малки деца. Получила обаждане от адвокат, че в дома й я чакат полицаи, за да извършат обиск. Д. останала в ареста три дни.

Свидетелката я видяла на втория или третия ден – била в тежко състояние, хлипала, очите й били зачервени, а лицето подуто. Свидетелката не можела да разбере какво й казва. Наказателното производство преобърнало целия й живот. От един жизнерадостен и трудоспособен човек тя се превърнала в съкрушен и нямащ желание за много неща човек. Мислите й били непрекъснато за детето - какво ще стане с него и как ще се отглежда. Появили се и здравословни проблеми. Получила много тежки заболявания, които я съпътстват все още. В социален аспект много от приятелите и познатите й се отдръпнали от нея. Процесът непрекъснато бил отразяван в медиите. Много от контактите й в бизнес средите също се отдръпнали и това се отразило на възможностите й да работи и гради карира. Било й много трудно.

Свидетелката К. заявява при разпита, че познава ищцата от около 2000 г., като към 2006г. станали изключително близки, което продължава и до настоящия момент. Известно й е за воденото срещу нея наказателно дело и за какво се е водело същото – ищцата била обвинена като участник в организирана престъпна група за пране на пари. Делото започнало около 2008 г. и продължило повече от 10 години, като завършило с оправдателна присъда за ищцата. В самото начало Д. била арестувана, което за нея било абсолютно неочаквано и шокиращо. 72 часа била задържана в следствения арест на „Г. М. Димитров“. Детето й по това време било на три години.

Свидетелката заявява, че с ищцата имат изключително близък контакт през годините, чували се всеки ден и по два-три пъти седмично се виждали.

Наказателното дело имало огромно отражение върху нея. В професионален и 5 в емоционален аспект свидетелката го определя като „фатално“, предвид това, че делото се е водило в най-жизнеутвърждаващия период от живота на ищцата, който тя прекарала в ходене по съдебни зали, паника и стрес. Преди била много позитивен и щастлив човек, а сега била доста потисната. Това било свързано и с факта, че през цялото продължение на процеса постепенно тя започна да боледува и придобитите заболявания са налице към днешна дата – инсулинозависим диабет, паник атаки, престанала да шофира. После се разболяла и от рак на гърдата. Преживяла лъче- и химиотерапия, оперативно била отстранена щитовидната й жлеза и в крайна сметка претърпяла пълна хистеректомия.

Много тежко приела обстоятелството, че в един момент била и осъдена Като цяло не можела да осъзнае, че това действително й се случва и че е реалност, не можела да повярва. Най-голямото притеснение на Д. било за близките й – майка й и дъщеря й. Медийното отразяване на процеса много силно рефлектирало върху детето, което дори получило отказ от записване в училище, за което било издържало необходимите изпити – именно заради процеса срещу майка си.

Останали й много малко приятели, а в професионален план процесът доведел до там, че ищцата от една страна не можела да работи, защото времето и усилията й били насочени към това да живее с проблемите на делото, а от друга страна опитите, които правела да намери работа, се увенчавали с неуспех, защото никой не искал да работи с нея. Преди имала бизнес в сферата на модата – имала много магазини в София за дрехи и обувки. Към настоящия момент ищцата работи за своя баща, като административен директор на собствените му няколко хотела.