Определение № 249 от 11.05.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 249 гр. Варна, 11.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

НиколИ. П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от НиколИ. П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20263001000192 по описа за 2026 годИ. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 121 ГПК, образувано по частна жалба вх. № 9964/25.03.2026г. на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“– гр. София, ЕИК 130316140, представлявана по пълномощие от ст. юрк. Д. Г., срещу определение № 413/12.03.2026г., постановено по т. д. № 61/2025г. по описа на Варненски окръжен съд, с което производството е прекратено поради неподсъдност на спора на сезирания съд и делото е изпратено по компетентност на Софийски градски съд.

Искането към въззивния съд е за отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и изпращане на делото на Добрички окръжен съд, който се явява съд по местонастъпване на застрахователното събитие по предявения иск с правно основание чл. 405 от КЗ. Твърди се, че след като ответникът е направил отвод за неподсъдност на спора на сезирания съд, последният не е следвало да го изпраща на съда, в чиито район се намира седалището на държавното предприятие- ищец, а да му даде възможност да изрази становище и да упражни правото си на избор на компетентен съд по предпочитания от него критерий от предвидените в чл. 115, ал. 2 от ГПК.

Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на 1 правен интерес от обжалване, и е процесуално допустима.

Насрещната страна ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД- гр. София, ЕИК 121265177, представя отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата. Излагат се съображенията, че местната подсъдност е определена правилно от първоначално сезирания окръжен съд според поредността на законовите критерии, предвидени в нормата на чл. 115, ал. 2 ГПК, като делото е изпратено на местно компетентния съд според първия критерий. Искането към въззивния съд е за потвърждаване на определението като законосъобразно.

Съставът на ВнАпС, като провери данните по делото, релевантни за предмета на спора, и съобрази приложимите правни норми във връзка с повдигнатия спор за подсъдност, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405 КЗ във вр. чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, предявени от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“– гр. София, ЕИК 130316140 срещу ЗАД „ОЗК– Застраховане“ АД- гр. София, ЕИК 121265177, за присъждане на сумата 56272.78 евро, претендирана като дължимо незаплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка, сключен чрез обществена поръчка с предмет Застраховане на имуществото на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ) по пет обособени позиции“, за обезщетяване на имуществени вреди в резултат от настъпило застрахователно събитие със застраховано имущество, публична държавна собственостсъоръжение „Фарова кула Каварна“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на искова молба до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 13 505.47 евро – неустойка, уговорена в чл. 33 от договора за обществена поръчка, за забавено плащане на главницата за периода до завеждане на исковата молба.

Ответното дружество е направило своевременно, с отговора на исковата молба, възражение за местна неподсъдност на спора на сезирания съд, по съображения, че претенцията следва да бъде разгледана от родово компетентния съд в гр. София, по седалището на държавното предприятиеищец, което съвпада със седалището на застрахователното дружество2 ответник.

За да направи извода за основателност на своевременно релевирания от ответника отвод за местна неподсъдност на спора, окръжният съд е приел в обжалваното определение, че е приложимо правилото на чл. 115, ал. 2 ГПК за определяне на местно компетентен съд и е изпратил делото на Софийски градски съд, по седалището на държавното предприятие- ищец.

Определението е правилно като краен резултат, но по други съображения.

Заглавието на нормата на чл. 115 ГПК е "И скове за непозволено увреждане" и с нея са уредени специални правила за местна подсъдност именно по искове за непозволено увреждане. Разпоредба на чл. 115, ал. 2 от ГПК, обнародвана в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г. и влязла в сила от 07.08.2018 г.

(при изменения), въвежда специални правила за местната подсъдност по застрахователни дела, за да се улеснят увредените лица (потребители) при предявяване на искове срещу застрахователи. От систематичното място на чл.

115, ал. 2 ГПК и от неговото съдържание се извежда извод, че преценка на съда за приложение на тази норма изисква посоченото от ищеца основание на иска да формира фактически състав, основан на непозволено увреждане, в които случаи законодателят е уредил възможност за увреденото лице да предяви пряк иск по неговото местоживеене или по местонастъпването на застрахователното събитие, при иск за обезщетение за вреди от деликт срещу застрахователя на деликвента, срещу Гаранционен фонд или срещу Националното бюро на българските автомобилисти. В синхрон с новата ал. 2 на чл. 115 от ГПК е приета и нова ал. 3 на чл. 119 от ГПК, с която е предвидено задължение на съда да следи служебно за спазването на тази подсъдност до приключване на първото заседание пред първата инстанция. Следователно, тази подсъдност е установена от законодателя като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск до приключване на първото по делото заседание.

В случаите, при които се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор по имуществена застраховка по повод настъпило застрахователно събитие, свързано с повреда или погиване на застрахованото имущество, разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК е неприложима. При имуществените застраховка е налице сключен 3 застрахователен договор, по който страните поемат определени задължения, като дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане, а от поетите от страните по правоотношението задължения и тяхното изпълнение.

По подобни съображения, с Определение № 87 от 21.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2870/2019 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, съставът на касационната инстанция е приел, че особената местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а само при тези, чийто правопораждащ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимирани по тях са увредените лица от деликта.

На настоящия състав на въззивния съд не е известна актуална практика на ВКС в обратния смисъл. Освен това, изложените мотивите в законопроекта за изменение на ГПК, относими към коментираната нова разпоредбата на чл.

115 ГПК и целите за създаването й, категорично не позволяват разширяване на нейната приложимост по отношение на всички искове по КЗ, в частност по претенции, основани на договори за имуществени застраховки, какъвто е настоящия казус.

При тези изводи на въззивния съд и при липса на други приложими специални правила във връзка с подсъдността, местната подсъдност на висящия спор следва да се определи по общото правило на чл. 108, ал. 1, изр.

1 ГПК. Местно компетентен се явява Софийски градски съд, тъй като гр.

София е седалище на ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД- гр. София, ЕИК 121265177.

По тези съображения обжалваното определение, с което делото е изпратено на местно компетентния Софийски градски съд, следва да се потвърди.

Така мотивиран, ВнАпС, ТО, III- ти състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 413/12.03.2026г., постановено по т. д.

№ 61/2025г. по описа на Варненски окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от 4 връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5