Решение № 535 от 14.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 535 гр. Пловдив, 14.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20245330200983 по описа за 2024 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4119934, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на С. М. Х. , ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски и прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

От справката от системата АИС-АНД е видно, че обжалваният електронен фиш е връчен на 31.01.2024г. като страните не спорят по датата на връчване.

Жалбата е входирана на 06.02.2024г., т.е. същата се явява подадена в преклузивния 14-дневен срок. Жалбата освен това е подадена от процесуално легитимирана страна – лице, срещу което е издаден електронният фиш, поради което подлежи на разглеждане по същество.

1

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 03.10.2020г. в 11,50 ч., в гр.

Пловдив, бул. Васил Левски до номер 121, посока юг, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, МПС с рег. № ****, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 75 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 25 км.ч. Собственик, на когото е регистриран автомобилът, е „Ба-Бо“ ЕООД, чийто управител е С. М. Х..

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по делото статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

В тази връзка следва да се посочи, че правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 км/ч. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно Протокола за проверка № 8-3320/28.09.2020г., допустимата грешка при отчитане на измерена скорост до 100 км.ч е +/- 3км/ч. при реални условия на измерване на скорост при полеви тест.

В приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение на процесния автомобил от 78 км/ч. След приспадане на нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан деецът с ЕФ, а именно 75 км/ч. От справката за собственост е видно, че автомобилът е собственост на „Ба-Бо“ ЕООД, като глобата е наложена на управителя на дружеството – жалб. Х. (съгласно извършена служебна справка в търговския регистър), на основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.

Нарушението се доказва и от останалите приложени писмени доказателства:

-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство

TFR 1-M, представляващо мобилна (съгласно представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване) система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. Съгласно 2

Удостоверението за одобрен тип, срокът на валидност на устройството е до 24.02.2020г., която дата с оглед датата на издаване на удостоверението за одобрен тип – 24.02.2010г., отговаря на изискванията на чл. 30, ал. 1 от Закона за измерванията. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията обаче, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Отбелязване, че АТСС съответства на одобрения тип, се съдържа в Протокола за извършена проверка № 8-33-20/28.09.2020г., поради което и фикцията на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията е приложима за процесното АТСС и същото е било от одобрен тип към датата на извършване на нарушението.

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приложения по делото Протокол за премината последваща проверка след ремонт № 8-33-20/28.09.2020г.;

-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., съдържащ всички необходими реквизити, който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. В протокола изрично е посочено, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доколкото процесното АТСС е било прикрепено към служебен автомобил, няма изискване да се представя снимка на позиционирането на АТСС по чл. 10, ал. 3 от Наредбата, но въпреки това такава е представена.

Макар нарушението да е безспорно установено, електронният фиш подлежи на отмяна поради това, че е изтекла давността за преследване на лицето.

С Тълкувателно Постановление №1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би 3 се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността. В този смисъл институтите на давността в двете й разновидности преследвателна погасителна давност, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в понеблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите които нямат изрична уредба в административнонаказателния процес (чл. 11 ЗАНН) следва, че нормите на давността, уредени в НК, ще намерят съответно приложение и в административнонаказателния процес във всеки един случай, когато в ЗАНН няма изрична уредба.

В цитираното Тълкувателно Постановление № 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че „разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК“. Пак в мотивите на тълкувателното решение, макар и да е коментирана от една страна единствено липсата в ЗАНН на уредбата за абсолютната преследвателна давност по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, следва изрично да се посочи, че е упоменато, че „приемането на обратната теза, а именно – че институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава не намира приложение при наказателно преследване за административни нарушения, ще доведе като краен резултат до неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението.“, тоест тълкувателното решение визира целият 4 институт на погасителната давност, а не само абсолютната такава. Отделно от това, в ЗАНН липсва каквато и да е уредба на давностни срокове по отношение на електронните фишове, като трайно прието е в доктрината и в съдебната практика, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН се явяват неприложими в производствата по налагане на наказания с такива държавнически актове.

Поради това и няма съмнение, че тази празнота следва да се запълни именно с приложението на института на обикновената и абсолютната погасителна давност, предвидени съответно в чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от НК – така и Решение № 1166 от 23.11.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д.

№ 1571/2023 г.

Трайно установено положение, както в теорията, така и в практиката , е, че преследвателната погасителна давност ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административно наказателната отговорност на дадено лице. Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението- чл.

80, ал.3 НК и тече до реализиране на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Преследвателната давност бива два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност- чл. 81, ал.2 НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административно-наказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност-чл. 81, ал.3 НК.

Така, постановките на цитираното Тълкувателно Постановление №1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС, което е задължително при прилагането на закона на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, предполага прилагането на института на обикновената давност и в административнонаказателното правораздаване. Доколкото обикновената преследвателна давност на наказанието „глоба“ съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е в размер на 3 години, то същата в настоящия случай се явява изтекла към момента на връчване на електронния фиш.

В случая се установява, че деянието е извършено на 03.10.2020г. В чл.

5

81, ал. 1 и ал. 2 от НК са предвидени случаи, при които давността спира и се прекъсва. В случая е налице действие по прекъсване на давността, а именно – издаването на процесния електронен фиш от дата 03.11.2020г., доколкото същото представлява действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то спрямо лицето, срещу което е насочено преследването.

Впоследствие обаче, видно от писмо вх. № 22333/27.02.2024г. от Сектор „Пътна полиция“-Пловдив, не са били предприети в 3-годишен срок каквито и да е действия, които да са свързани със спиране или прекъсване на давността. Поради това и давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК ще се яви изтекла на 03.11.2023г. Към момента на връчване на процесния ЕФ от дата 31.01.2024г. (което само по себе си е действие, което прекъсва давността), давността вече ще е била изтекла, като е следвало административнонаказателното производство да се прекрати.

Следва да се посочи и че целта на института на давността в административно-наказателното производство не съставлява просто една формална проверка, която следва да се извършва от органите на властта, нито е санкция за бездействието на съответния орган. Основната идея на всяка една наказателна система е налагането на съответно наказание да се извършва с определена цел. В административнонаказателния процес, целите на налаганите наказания са посочени в чл. 12 от ЗАНН и са да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани. С оглед изминалия дълъг период от време, наложеното наказание намалява ефективността от държавна реакция против нарушението, като е възможно към момента на влизане в сила на властническия акт нарушителят да се е поправил и превъзпитал под въздействието на други фактори. При това положение, наложеното наказание след толкова дълъг период от време се явява загубило своя социален и правен смисъл, доколкото не може да изпълни основната си цел, а именно – да поправи и превъзпита нарушителя.