Решение № 229 от 07.06.2021, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е № 229 гр. Стара Загора, 07.06.2021г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ при секретаря: Зорница

Делчева и с участието на прокурора: Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 216 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от

Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР – Стара

Загора против Решение №260088/04.03.2021г., постановено по АНД №1300/2020г. по описа на Районен съд - Казанлък, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №349а-1352/30.09.2020г., издадено от Директора на ОД на МВР – Стара Загора, с наложено на ответника по касация административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв., за извършено нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Оспорва се извода на съда, мотивирал отмяна на наказателното постановление, че заповедта на Министъра на здравеопазването е дискриминационна и незаконосъобразна, поради което не е породила правни последици. Направено е искане за отмяна на решението и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация Р.Д.К., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява, не взема и становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага решението на Районен съд – Казанлък да бъде отменено като необосновано и неправилно.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд Казанлък се е развило по жалба на Р.Д.К. ***, против Наказателно постановление №349а-1352/30.09.2020г., издадено от Директора на ОД на МВР Стара Загора, въз основа АУАН №284а-1243/22.04.2020г., с което на К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 31.03.2020г., във времето от 08:30ч. до 10:30ч., а именно около 09:58 ч., лицето Р.Д.К., ненавършило 60-годишна възраст (към момента на деянието на 42 години) посещава магазин „Кауфланд“, намиращ се на адрес гр.Казанлък, ул.„23-ти Пехотен Шипченски полк“ №153, с което не е изпълнил въведената с т.II от Заповед №РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка по чл.63 от Закона за здравето, а именно: „Забранява се на лица до 60-годишна възраст да посещават хранителните магазини и аптеките във времето от 08:30ч. до 10:30ч. всеки ден“, с което виновно е нарушил чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.

С обжалваното съдебно решение

Районен съд – Казанлък е отменил посоченото наказателно постановление, като е приел, че с издадената заповед на Министъра на здравеопазването е била създадена привилегия за лицата над 60-годишна възраст да посещават хранителни магазини по всяко време и същевременно дискриминация за лицата под 60-годишна възраст, от което следвало, че заповедта противоречи на закон от по-висш ранг - Закона за защита от дискриминация, където възрастта може също да е критерий за дискриминация. Според съда е спорно също така дали заповедта постига целите, за които е била издадена. Обосновано е, че в случай на противоречие между подзаконов нормативен акт и закон, се прилага акта от по-висша степен, в случая чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Посочено е, че в тази част заповедта следва да се счита за незаконосъобразна и негодна по правни последици да въведе целяната противоепидемична мярка. Констатирано е, че деянието на жалбоподателя е несъставомерно, поради това че обсъжданата заповед не е породила правни последици, което от своя страна означава, че не е въвела и ограничителни противоепидемични мерки. На следващо място въззивният съд е приел, че АНО не е съобразил, че съставът на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето препраща към разпоредбата на чл.63, ал.4 от Закона за здравето, с което не е дал точна квалификация на деянието, съгласно чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. По тези съображения Районен съд Казанлък е отменил обжалвания санкционен акт.

Решението на Казанлъшкия районен съд е правилно като краен резултат със следните коригиращи мотиви:

С жалбата си до Районен съд

Казанлък санкционираното лице е посочило да се обърне внимание, че отразеното в наказателното постановление ЕГН не отговаря на действителното. Районният съд е постановил решението без да изследва това съществено обстоятелство, касаещо единия от задължителните идентификационни данни и реквизити на всяко наказателно постановление. Поради това от касационния състав е извършена служебна проверка, от която се установи, че действителният ЕГН на наказаното лице Р.Д.К. е **********, докато в наказателното постановление е посочено, че лицето е с ЕГН: **********.

Точното и недвусмислено посочване на ЕГН на нарушителя е абсолютно необходим реквизит на санкционния акт и липсата или неточното му посочване не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на наказателното постановление. Обстоятелството, че в наказателното постановление срещу името Р.Д.К. е записан ЕГН **********, който ЕГН е различен от действителния ЕГН ********** на нарушителя и не отговаря на действителните данни на самоличността му, според настоящата инстанция е довело до цялостно опорочаване на административно-наказателното производство.

Погрешното посочване на ЕГН на лицето в наказателното постановление безспорно се явява пречка нарушителят да бъде установен еднозначно. Следва да се отбележи, че погрешното посочване в наказателното постановление срещу имената на нарушителя на друг ЕГН, вместо действителния такъв, най-общо би могло да доведе до идентификация на друг правен субект. С оглед горното, погрешното изписване на ЕГН в наказателното постановление в случая е довело до липса на индивидуализация на наказаното лице. В тази връзка, при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нарушение на императивната норма на чл.57, ал.1, т.4 ЗАНН. Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт, доколкото безспорно, авторството на деянието следва да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин, а в случая АНО не е направил това. Предвид правораздавателния характер на наказателното постановление, въпросният реквизит не може да се извлича по тълкувателен път от съдържанието на други документи, приложени към административно-наказателната преписка.

С оглед горното, допуснатото нарушение, изразяващо се в неточно посочване на ЕГН на нарушителя, с което следва да бъде индивидуализиран, е съществено, тъй като води до неяснота в авторството на извършителя, а това във всички случаи води до незаконосъобразност на наказателното постановление и е основание за отмяната му. Касационната инстанция намира, че чл.53, ал.2 от ЗАНН не намира приложение, доколкото тук не е налице пропуск, а грешно изписан задължителен реквизит и то в наказателното постановление, а не в АУАН, както и че с това грешно изписване на ЕГН няма как да се приеме, че е безспорно установена самоличността на нарушителя.

Допуснатото нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление съставлява самостоятелно основание за отмяна на същото, поради това като го е отменил районният съд е постановил правилно като краен резултат решение, което следва да бъде оставено в сила.

Касационния довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен, още повече, че конкретни съображения в този смисъл не са изложени.

В касационното производство искания за разноски от ответника по касация не са направени, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл.първо, Старозагорският административен съд

Р Е

Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение

№ 260088 от 04.03.2021г., постановено по АНД №1300/2020г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.