Решение № 6 от 12.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Пловдив, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова при участието на секретаря Нели Т. Кирилова в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Наказателно дело за възобновяване № 20255000600486 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава 33-та от НПК.

Образувано е по искане от и.ф. главен прокурор на Република България за възобновяване на HOXД№920/2025г. на Районен съд- Казанлък, отмяна на постановеното по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК определение №544/18.07.2025 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В открито съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура- Пловдив поддържа искането с доводите, посочени в него.

Осъденият В. Д. Г., редовно призован, не се яви пред настоящия съд. На върнатия отрязък от призовката му е отбелязано срещу негов подпис, че не желае да присъства. С оглед на установеното по делото, че той към момента изтърпява наказание лишаване от свобода, му беше назначен служебен защитник. Последният пледира, че искането за възобновяване е основателно.

При извършената от настоящия съд преценка за допустимост на искането за възобновяване на делото се установява, че:

Макар да е насочено срещу съдебен акт измежду визираните в чл. 419 от НПК и да е депозирано в установения в чл. 421, ал. 1 от НПК срок, 1 искането не изхожда от легитимирано по закон лице.

Видно от поставения печат за входирането му в първостепенния съд, то е постъпило по делото, съответно е заведено с вх. № 16085/15.10.2025г.

Писмото, с което е изпратено на същия съд от прокурор от ВКП, е с №9931/13.10.2025г.

С решение на ПК на ВСС по протокол № 21 /16.06.2023 г. Борислав С а р а ф о в - директор на НСС и заместник на главния прокурор по разследването, е определен за изпълняващ функциите "главен прокурор на Република България".

Същественото в случая е, че след влизането в сила на 21.01.2025 г. на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт /ДВ, бр. 6 от 2025 г./, е действаща разпоредба на чл. 173, ал. 15/нова/ от ЗСВ, според която "При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на ВКС или председателя на ВАС се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от шест месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите". Установеният в обсъжданата разпоредба 6-месечен срок е изтекъл на 21.07.2025 г.

Настоящият съдебен състав споделя виждането, изразено в Разпореждане №2035/02.10.2025г. на председателя на второ н.о. на ВКС, в Разпореждане №2036/02.10.2025г. на зам-председателя на ВКС и ръководител на наказателна колегия и в Решение № 485/12.11.2025 г. по н. д. № 764/2025 г. на ВКС, I н.о.

Разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ има т. нар. "несъщинско обратно действие" върху заварени правоотношения. Тя няма обратно действие спрямо тях, приемайки ги такива, каквито са преди влизането й в сила. След влизането й в сила преурежда за в бъдеще заварени те правоотношения, които не са приключили. С изтичане на предвидения в чл.

173, ал. 15 от ЗСВ срок от шест месеца, т. е. след 21.07.2025 г., Борислав Сарафов не може да изпълнява функциите на главен прокурор, които са прекратени ex lege.

З а допустимостта на искането за възобновяване на наказателното дело съдът следи служебно, дори и без да са отправени възражения в тази 2 насока. Проверката за допустимост предхожда тази за основателността му.

Констатираното отсъствие на изискуемата съобр. чл. 420, ал. 1 от НПК активна процесуална легитимация формира извод, че искането за възобновяване на делото е процесуално недопустимо. То следва да бъде оставено без разглеждане, а производството – прекратено.

Воден от изложеното, Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ без разглеждане искането на и . ф . главен прокурор на Република България за възобновяване на производството по HOXД №920/2025г. на Районен съд- Казанлък.

ПРЕКРАТЯВА производството по н.д.в. № 486/2025 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Пловдив, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова при участието на секретаря Нели Т. Кирилова в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Наказателно дело за възобновяване № 20255000600486 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава 33-та от НПК.

Образувано е по искане от и.ф. главен прокурор на Република България за възобновяване на HOXД№920/2025г. на Районен съд- Казанлък, отмяна на постановеното по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК определение №544/18.07.2025 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В открито съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура- Пловдив поддържа искането с доводите, посочени в него.

Осъденият В. Д. Г., редовно призован, не се яви пред настоящия съд. На върнатия отрязък от призовката му е отбелязано срещу негов подпис, че не желае да присъства. С оглед на установеното по делото, че той към момента изтърпява наказание лишаване от свобода, му беше назначен служебен защитник. Последният пледира, че искането за възобновяване е основателно.

При извършената от настоящия съд преценка за допустимост на искането за възобновяване на делото се установява, че:

Макар да е насочено срещу съдебен акт измежду визираните в чл. 419 от НПК и да е депозирано в установения в чл. 421, ал. 1 от НПК срок, 1 искането не изхожда от легитимирано по закон лице.

Видно от поставения печат за входирането му в първостепенния съд, то е постъпило по делото, съответно е заведено с вх. № 16085/15.10.2025г.

Писмото, с което е изпратено на същия съд от прокурор от ВКП, е с №9931/13.10.2025г.

С решение на ПК на ВСС по протокол № 21 /16.06.2023 г. Борислав С а р а ф о в - директор на НСС и заместник на главния прокурор по разследването, е определен за изпълняващ функциите "главен прокурор на Република България".

Същественото в случая е, че след влизането в сила на 21.01.2025 г. на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт /ДВ, бр. 6 от 2025 г./, е действаща разпоредба на чл. 173, ал. 15/нова/ от ЗСВ, според която "При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на ВКС или председателя на ВАС се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от шест месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите". Установеният в обсъжданата разпоредба 6-месечен срок е изтекъл на 21.07.2025 г.

Настоящият съдебен състав споделя виждането, изразено в Разпореждане №2035/02.10.2025г. на председателя на второ н.о. на ВКС, в Разпореждане №2036/02.10.2025г. на зам-председателя на ВКС и ръководител на наказателна колегия и в Решение № 485/12.11.2025 г. по н. д. № 764/2025 г. на ВКС, I н.о.

Разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ има т. нар. "несъщинско обратно действие" върху заварени правоотношения. Тя няма обратно действие спрямо тях, приемайки ги такива, каквито са преди влизането й в сила. След влизането й в сила преурежда за в бъдеще заварени те правоотношения, които не са приключили. С изтичане на предвидения в чл.

173, ал. 15 от ЗСВ срок от шест месеца, т. е. след 21.07.2025 г., Борислав Сарафов не може да изпълнява функциите на главен прокурор, които са прекратени ex lege.

З а допустимостта на искането за възобновяване на наказателното дело съдът следи служебно, дори и без да са отправени възражения в тази 2 насока. Проверката за допустимост предхожда тази за основателността му.

Констатираното отсъствие на изискуемата съобр. чл. 420, ал. 1 от НПК активна процесуална легитимация формира извод, че искането за възобновяване на делото е процесуално недопустимо. То следва да бъде оставено без разглеждане, а производството – прекратено.

Воден от изложеното, Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ без разглеждане искането на и . ф . главен прокурор на Република България за възобновяване на производството по HOXД №920/2025г. на Районен съд- Казанлък.

ПРЕКРАТЯВА производството по н.д.в. № 486/2025 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.