Решение № 1484 от 22.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1484 гр. Пловдив, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20255300503245 по описа за 2025 година

Производство по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.

Постъпила е жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: 123526430 против Постановление от 27.10.2025г по ИД № 121/2016г по описа на ЧСИ Кремена Петрова, рег.№ 818 при КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив, с което на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е прекратено изпълнителното производство. С възражение относно наличието на основание за прекратяване на изп.производство, жалбоподателят мотивира наличието на извършени процесуални действия, с които се явява прекъснат течащият в периода 19.01.2023г. – 14.02.2025г. перемпционен срок, вкл. във връзка с насрочения с Разпореждане от 08.06.2023г. опис на движими вещи, за който длъжникът е редовно уведомен на 26.06.2023г. Извършва се позоваване на Решение № 37 от 24.02.2021г. по гр. д.№ 1747/2020г. , ВКС , IV гр. отд.

Иска се отмяна на обжалвания акт на ЧСИ. Иска се присъждане на направените за настоящото производство разноски.

Ответникът по жалбата длъжникът М. И. П., редовно уведомен , не взема становище.

Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ, в които се излага становище за неоснователност на жалбата и се иска оставяне без уважение на жалбата като неоснователна.

ПОС като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е от взискател, легитимиран на основанепчл.435, ал.1, т.3 ГПК да обжалва постановения акт на ЧСИ за прекратяване на ИД , депозирана е в срока по чл.436, ал.1 ГПК.

1

Изп.производство е образувано от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД против длъжника М. И. П., ЕГН: **********, от с.************ за събиране на вземания по издаден ИЛ от 16.02.2016г по ч. гр. д.№ 427/ 2016г по описа на ЧСИ Кремена Петрова, представляващи стойност на енергия , доставена до обект на потребление до адреса на длъжника, както и акцесорни вземания за лихви и разноски. С молбата за образуване на ИД взискателят е поискал предприемане на всички предвидени по ГПК способи за изпълнение, като на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ е извършил възлагане както за проучване на им.състояние, така и за определяне начина на изпълнението.

С обжалваното Постановление от 27.10.2025г по ИД ЧСИ в мотивната си част на акта е посочил за установено, че от датата на последното изп.действие от 19.01.2023г. и периода от тази дата до 19.01.2025г взискателят не е поискал извършване на изп.действия по отношение на длъжника, с оглед на което е констатирано настъпване на прекратяване на изп.производство на датата 20.01.2025г и на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изп.производство е прекратено.

В процесния период

- 19.01.2023г. - 19.01.2025г не е спорно по делото, а и видно от комплектования препис на ИД, на 19.01.2023г. взискателят е посочил изп.способи – налагане на запори и извършване на опис на движими вещи, находящи се в жилището на длъжника, вследствие на което с Разпореждане от 08.06.2023г ЧСИ е насрочил искания опис на движимо имущество в жилището на длъжника. За това наред с Призовката за принудително изпълнение изх.№ 2985/ 08.06.2023г. длъжникът е уведомен редовно чрез получаване лично на призовката на датата 26.06.2023г.

Въз основа на тези обстоятелства и след постъпилата поредна молба на взискателя от 14.02.2025г. с посочване отново на изп.способи, вкл. опис на движимо имущество на длъжника, съдебният изпълнител е постановил обжалвания акт с мотива за перемиране на делото заради непоискани и неизвършени действия по него в периода от 19.01.2023г. и насетне , вкл. до последната молба на взискателя от посочената дата, за което в мотивите по повод настоящата жалба се извършва позоваване на ТР №2/ 26.06.2015г по тълк. дело №2/ 2013г на ОСГТК на ВКС. Така с настоящата жалба се формира спор относно това поисканото от взискателя и извършено от ЧСИ проц.действие с Разпореждането от 08.06.2023г. насрочване на опис като способ за принудително изпълнение върху имущество на длъжника дали е годно да прекъсне течащия двугодишен перемпционен срок.

Действително с приетото ТР №2/ 26.06.2015г по тълк. дело №2/ 2013г на ОСГТК на ВКС посоченото процесуално действие – насрочване на опис на движими вещи не е сред изброените изп.действия, които са годни да прекъснат изтичащия перемпционен срок, но съдебната практика в тази насока приема това действие да прекъсва срока в случаите, когато опис не е извършен не поради бездействие на взискателя, от който е иницииран надлежно чрез нарочно искане извършването на изпълнение по този способ. В настоящия случай се установява именно тази хипотеза, доколкото след редовното уведомяване на длъжника за насрочения опис с разпореждането на ЧСИ от 08.06.2023г. по молбата на взискателя от 19.01.2023г., не се установяват данни относно причината , поради която опис не е извършен 2 след получаване на ПДИ от длъжника на 26.06.2023г. Следователно действително не е налице осъществяване на всички поискани от взискателя способи за изпълнение, вкл. опис на движими вещи, както и това да е по причина, за която взикателят да отговаря. С оглед на това поради надлежно инициираният процесен изп.способ за принудително изпълнение върху движимо имущество на длъжника и неговото насрочване на датата 08.06.2023г., перемпционният двугодишен срок се явява прекъснат и не е налице осъществено процесуално-правното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изп.производство на посоченото основание.

Обжалваният акт следва да се отмени, след което следва продължаване на проц. действия по изп.дело.

На основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените за съдебното производство разноски в размер на 25 лева – ДТ за съдебното обжалване.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 27.10.2025г по ИД № 121/2016г по описа на ЧСИ Кремена Петрова, рег.№ 818 при КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив, с което на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е прекратено изпълнителното производство.

Осъжда М. И. П., ЕГН: ********** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: 123526430 сумата 25 лева / двадесет и пет лева/- разноски за съдебното обжалване за държавна такса.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.II ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 1484 гр. Пловдив, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20255300503245 по описа за 2025 година

Производство по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.

Постъпила е жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: 123526430 против Постановление от 27.10.2025г по ИД № 121/2016г по описа на ЧСИ Кремена Петрова, рег.№ 818 при КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив, с което на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е прекратено изпълнителното производство. С възражение относно наличието на основание за прекратяване на изп.производство, жалбоподателят мотивира наличието на извършени процесуални действия, с които се явява прекъснат течащият в периода 19.01.2023г. – 14.02.2025г. перемпционен срок, вкл. във връзка с насрочения с Разпореждане от 08.06.2023г. опис на движими вещи, за който длъжникът е редовно уведомен на 26.06.2023г. Извършва се позоваване на Решение № 37 от 24.02.2021г. по гр. д.№ 1747/2020г. , ВКС , IV гр. отд.

Иска се отмяна на обжалвания акт на ЧСИ. Иска се присъждане на направените за настоящото производство разноски.

Ответникът по жалбата длъжникът М. И. П., редовно уведомен , не взема становище.

Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ, в които се излага становище за неоснователност на жалбата и се иска оставяне без уважение на жалбата като неоснователна.

ПОС като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е от взискател, легитимиран на основанепчл.435, ал.1, т.3 ГПК да обжалва постановения акт на ЧСИ за прекратяване на ИД , депозирана е в срока по чл.436, ал.1 ГПК.

1

Изп.производство е образувано от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД против длъжника М. И. П., ЕГН: **********, от с.************ за събиране на вземания по издаден ИЛ от 16.02.2016г по ч. гр. д.№ 427/ 2016г по описа на ЧСИ Кремена Петрова, представляващи стойност на енергия , доставена до обект на потребление до адреса на длъжника, както и акцесорни вземания за лихви и разноски. С молбата за образуване на ИД взискателят е поискал предприемане на всички предвидени по ГПК способи за изпълнение, като на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ е извършил възлагане както за проучване на им.състояние, така и за определяне начина на изпълнението.

С обжалваното Постановление от 27.10.2025г по ИД ЧСИ в мотивната си част на акта е посочил за установено, че от датата на последното изп.действие от 19.01.2023г. и периода от тази дата до 19.01.2025г взискателят не е поискал извършване на изп.действия по отношение на длъжника, с оглед на което е констатирано настъпване на прекратяване на изп.производство на датата 20.01.2025г и на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изп.производство е прекратено.

В процесния период

- 19.01.2023г. - 19.01.2025г не е спорно по делото, а и видно от комплектования препис на ИД, на 19.01.2023г. взискателят е посочил изп.способи – налагане на запори и извършване на опис на движими вещи, находящи се в жилището на длъжника, вследствие на което с Разпореждане от 08.06.2023г ЧСИ е насрочил искания опис на движимо имущество в жилището на длъжника. За това наред с Призовката за принудително изпълнение изх.№ 2985/ 08.06.2023г. длъжникът е уведомен редовно чрез получаване лично на призовката на датата 26.06.2023г.

Въз основа на тези обстоятелства и след постъпилата поредна молба на взискателя от 14.02.2025г. с посочване отново на изп.способи, вкл. опис на движимо имущество на длъжника, съдебният изпълнител е постановил обжалвания акт с мотива за перемиране на делото заради непоискани и неизвършени действия по него в периода от 19.01.2023г. и насетне , вкл. до последната молба на взискателя от посочената дата, за което в мотивите по повод настоящата жалба се извършва позоваване на ТР №2/ 26.06.2015г по тълк. дело №2/ 2013г на ОСГТК на ВКС. Така с настоящата жалба се формира спор относно това поисканото от взискателя и извършено от ЧСИ проц.действие с Разпореждането от 08.06.2023г. насрочване на опис като способ за принудително изпълнение върху имущество на длъжника дали е годно да прекъсне течащия двугодишен перемпционен срок.

Действително с приетото ТР №2/ 26.06.2015г по тълк. дело №2/ 2013г на ОСГТК на ВКС посоченото процесуално действие – насрочване на опис на движими вещи не е сред изброените изп.действия, които са годни да прекъснат изтичащия перемпционен срок, но съдебната практика в тази насока приема това действие да прекъсва срока в случаите, когато опис не е извършен не поради бездействие на взискателя, от който е иницииран надлежно чрез нарочно искане извършването на изпълнение по този способ. В настоящия случай се установява именно тази хипотеза, доколкото след редовното уведомяване на длъжника за насрочения опис с разпореждането на ЧСИ от 08.06.2023г. по молбата на взискателя от 19.01.2023г., не се установяват данни относно причината , поради която опис не е извършен 2 след получаване на ПДИ от длъжника на 26.06.2023г. Следователно действително не е налице осъществяване на всички поискани от взискателя способи за изпълнение, вкл. опис на движими вещи, както и това да е по причина, за която взикателят да отговаря. С оглед на това поради надлежно инициираният процесен изп.способ за принудително изпълнение върху движимо имущество на длъжника и неговото насрочване на датата 08.06.2023г., перемпционният двугодишен срок се явява прекъснат и не е налице осъществено процесуално-правното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изп.производство на посоченото основание.