Решение № 78 от 10.06.2026, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Златоград, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20255420100459 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е Искова молба от В. А. Т., ЕГН **********, адрес:

**********, чрез адв. А. А. А., АК П., със съдебен адрес: гр. П., ул. „З.“ № * срещу „Л.“ ООД, ЕИК 203811241, със седалище и адрес на управление: гр.

Ш., пл. „О.“ № ***, с управител С. Т., с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, във връзка с чл. 23 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 5 от ЗПК.

В исковата си молба, чрез адв. А. А., ищецът посочва, че е сключил от разстояние Договор за потребителски кредит № 153136/23.02.2025 г., при общ размер на кредита 800 лева, при ГЛП 36.00% и ГПР 42.58 %, за срок на връщане 30 дни и обща дължима сума 824 лева.

Съгласно чл. 27, ал.1 от договора, адв. А. сочи, че се предвижда неустойка в размер на 0.9% върху усвоената сума за кредит за всеки ден, в който не е предоставено обезпечението, уговорено с чл. 17 от Договора.

С настоящия установителен иск се цели да се внесе яснота в отношенията с финансовата институция като се установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не съществува определена правна връзка, съобразно тълкуванието на СЕС и тълкувателната практика на ВКС.

Пълномощникът на В. Т. посочва, че ищеца е заплатил сумата от 2438.70 лева на 21.10.2025 г., като е надплатил над главницата със сумата от 1638.70 лева, с която сума ответника неоснователно се обогатява.

Адв. А. А. подробно разяснява задължението за обезпечение, както и 1 размерът на неустойката, която сочи, че противоречи на добрите нрави поради прекомерния й характер. Нормата на чл. 19, ал.5 от ЗПК предвижда, че когато клауза в договор надвишава законно допустимите граници на ГПР се счита за нищожна клауза. Клаузата на чл. 27, ал. 1 от Договора противоречи на чл. 19, ал.4 от ЗПК, тъй като видимо за посочените месечни периоди предвидената неустойка е в кратен размер в съотношение с дължимата лихва и обща сума.

На основание чл.21, ал.1 от ЗПК тази клауза в Договора е нищожна.

Ищецът, чрез адв. А. А. моли съда да постанови решение, с което установи, че Договор за потребителски кредит № 153136/23.02.2025 г., сключен между В. А. Т., с ЕГН ********** и ,,Л.“ ООД, е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР и да осъди ,,Л.“ ООД да възстанови на В. А. Т. сумата от 1638.70 лева, поради неоснователно обогатяване на дружеството за сметка на ищеца. В условията на евентуалност, съдът да постановите решение, с което да установи нищожността на чл. 27 от Договор за потребителски кредит № 153136/23.02.2025, поради противоречие със закона или добрите нрави и да осъди ,,Л.“ ООД да възстанови на В. А. Т. сумата от 1638.70 лева, поради неоснователно обогатяване на дружеството за сметка на ищеца.

Ответникът, чрез адв. Х. М. Г., е представил отговор, с който сочи, че признават получаването на процесната сума, но твърдят, че договорът и отделните му клаузи са действителни. Смятат претенцията на ищеца за неоснователна.

Кредитът е погасен изцяло и договора между страните е прекратен, поради пълното му изпълнение. Адв. Х. М. Г. твърди, че поради това за ищеца няма правен интерес от предявяване на установителен иск за недействителност на договора.

Адв. Г. излага подробни съображения относно действителността на договора, неоснователността на исковата претенция, както и излага съображения защо оспорената неустойка е действителна.

И двете страни претендират разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. С молба адв. А. А. поддържа исковата молба.

Ответникът не изпраща представител. С молба адв. Х. Г. поддържа представения отговор по чл. 131 от ГПК.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Между страните не се спори и съдът приема за установено, че на 23.02.2025 г. между тях е сключен, от разстояние, договор за потребителски кредит, по силата на който ,,Л.‘‘ ООД се е задължило да предостави на В. А.

Т., ЕГН ********** потребителски кредит в общ размер на 800 лв. Заемът е предоставен за погасяване на задължения по предходни траншове. Лихвеният процент е 36.00%, ГПР е в размер на 42.58%, като общата дължима от потребителя сума за връщане е 824 лв. Срокът за погасяване е 30 дни.

2

Предвидено е обезпечение под формата на поръчител или банкова гаранция.

В чл. 17 е предвидено, че при договаряне на обезпечение, потребителят следва да представи такова в срок до 3 дни от сключване на договора под формата на поръчителство или банкова гаранция. Посочени са условията, на които трябва да отговаря поръчителя, както и банковата гаранция.

В чл. 27 от договора е регламентирана неустойка при неизпълнение задължението на потребителя по чл. 17, а именно непредставяне на обезпечение.

В чл. 27, ал. 2 страните са се задължили в случай на дължимост на неустойката, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. Към договора е приложен погасителен план, който възпроизвежда горепосочените условия, като прави впечатление, че е посочена дата на първата вноска – 25.03.2025 г. и размер на месечна фиксирана вноска – 1104лв. В таблицата по-надолу е посочено, че това е месечната вноска с неустойката в лева. Тоест, още при подписване на договора, част от който е погасителния план, е договорено плащане на неустойка без да се чака неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение.

По делото са представени и общите условия на ответното дружество за предоставяне на кредити от разстояние. В тези условия е посочено как се предоставят обезпечения и как се определя ГПР.

Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по делото писмени доказателства.

С Протоколно определение № 138/02.04.2026 г. съдът е допуснал и назначил съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Е. К. К..

Съдът приема заключението на вещото лице като обективно, компетентно и пълно. От същото съдът приема за установено, че на 23.02.2025 г. между „Л.“ ООД гр. Ш., ЕИК 203811241 /кредитор/и В. А. Т. /потребител/ е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 153136/23.02.2025 г. за сума в размер 800.00 лева, договорна лихва - 36.00 %, ГПР - 42.58 %, общо дължима сума по кредита е 824.00 лева /главница 800.00 лева, лихва - 24.00 лева/, при предоставена гаранция. При непредоставена гаранция дължимата сума е 1 104.00 лева /главница 800.00 лева, лихва - 24.00 лева и неустойка - 280.00 лева/, когато не е осигурена гаранция, срок на договора - 30 дни, погасителната вноска - 1 бр., платима на 25-ти март.

Съгласно представените от „Л.“ ООД гр. Ш. справки, вещото лице К. сочи, че на 21.10.2025 г. В. А. Т. е извършил една погасителна вноска по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 153136/23.02.2025 г. в размер 2 438.70 лева.

Съгласно писмо от „И.“ АД с изх.№ 2026040617007039/16.04.2026 г. за периода от 23.02.2023 г. до 23.02.2026 г. за В. С. Т. и А. В. Т. не са намерени данни за наредени парични преводи в брой през системата на „И.“ АД в полза на „Л.“ АД и същите нямат открити платежни сметки при „И.“ АД.

3

Съгласно писмо от „И.“ АД с изх.№ 2026040617007039/16.04.2026 г. за периода от 23.02.2023 г. до 23.02.2026 г. за В. А. Т. са намерени данни за извършени плащания в брой през системата на „И.“ АД по абонатен № ********** в полза на „Л.“ ООД. Съгласно приложените справки на 21.10.2025 г. В. А. Т. е извършил превод в полза на „Л.“ ООД - вноска в размер 2 446.44 лева.

С направената от В. А. Т. погасителна вноска на 21.10.2025 г., от страна на „Л.“ ООД са извършени погасявания на задълженията по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 153136/23.02.2025 г. в общ размер 2 438.70 лева /1 246.89 евро/, както следва: 800.00 лева /409.03 евро/ - за главница; 24.00 лева /12.27 евро/ - за договорна лихва; 280.00 лева /143.16 евро/ - за неустойка; 1 334.70 лева /682.43 евро/ - за други приходи.

В съдебно заседание на 11.05.2026 г., вещото лице Е. К. поддържа представеното на съда заключение. Пояснява, че в сумата 1334.70 лв. са включени разходи, направени за събиране на вземанията извънсъдебно производство, както и начислени лихви за забава (наказателни лихви), но не са разграничени от дружеството, кое е разходи за събиране и кое лихва за забава.

К. сочи, че при изчисляване на ГПР, ако прибавим сумата от 1614.70 лв., която е сбор от събраната неустойка и разходите за извънсъдебно събиране, както се посочва по-горе, ГПР е в размер на 643.90 % (в протокола погрешно посочено лева). Според вещото лице срокът на договора е за един месец, затова се получава такъв голям ГПР. Ако срокът на договора е бил 2 години, то тогава щеше ГПР да е сравнително по-малък.

Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск, с правно осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, във връзка с чл. 23 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 5 от ЗПК, е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Съдът не споделя възражението в отговора на исковата молба, че предявения иск е недопустим, тъй като договорните отношения между страните са приключили и ищецът няма интерес да предявява установителен иск за недействителност на договора. В случая е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и ищеца има интерес да търси платено от него без основание.

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит, което обстоятелство се признава от самите страни. Не се спори също, че ищецът по делото В. А. Т. не е изпълнил задължението си в срок, както и не се спори, че е извършил горепосочения превод на 21.10.2025 г.

От заключението на вещото лице се установява обаче, че с извършения превод е погасена не само главницата и договорната лихва, но са погасени и начислените неустойка, а също и други приходи, за които в съдебно заседание вещото лице посочва, че това са разходи за събиране на вземането извънсъдебно.

4

Налице е трайна практика на съдилищата, в това число и на ВКС, че неустойката, представлява общ разход по кредита и следва да се включи в ГПР. Когато тя не е включена в ГПР е налице неясен ГПР, а също се приравнява на липса на ГПР, което води до недействителност на договора за потребителски кредит.

Чл. 19 от ЗПК изисква ГПР да включва всички общи разходи по кредита, в това число и неустойката. В настоящия случай се установява, че не са включени и разходите за извънсъдебно събиране, които пък са в размер, надвишаващ близо два пъти самата главница, като по този начин е допуснато нарушение и на добрите нрави.

Тоест, първото основание за недействителност на договора е неясното посочване на ГПР.

На следващо място, като второ основание за недействителност на договора е нарушението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а именно изчисленият от вещото лице ГПР с включена неустойка, а също и разходи за извънсъдебно събиране, надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

Законната лихва, считано от 01.02.2025 г., е в размер на 12.82 %, а договорът е подписан на 23.02.2025 г. Петкратният размер на законната лихва е 64.1 %, а по изчисление на вещото лице ГПР в случая е 643.90 %.

В съдебната практика се приема, че ако е посочен по-нисък ГПР от действителния е налице заблуждаваща клауза, тоест без да се проверява дали е налице изискването ГПР да е в размер до пет пъти законната лихва.

Законодателят е посочил в чл. 22 от ЗПК, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 (договорът да е сключен по ясен и разбираем начин – в това число и ГПР), чл. 11, т. 7-12, което означава и точка 10, касаеща ГПР, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Чл. 23 повелява, че когато договорът е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.

Тоест, настоящия договор за потребителски кредит, сключен между страните по делото на 23.02.2025г. е недействителен, на осн. чл. 23, във вр. с чл. 22 от ЗПК.