Решение № 4145 от 17.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4145 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100508280 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Ви Ес Ентерпрайсис“ ООД, чрез адв.

Г., срещу решение № 14149/18.07.2024г. постановено по гр.д. № 989/2024г. по описа на СРС, 66-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД главен иск за сумата 4 984.21 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди в резултат на противоправно поведение на ответника, с което повредил алтернатора на лекия автомобил или заменил алтернатора с повреден такъв и евентуален иск за сумата от 4 095.99 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, представляващи сбор от заплатени лизингови вноски № 51 и № 52, настъпили в резултат на забавата на ответника да ремонтира процесното МПС в периода 08.02.2023г. до 19.04.2023г., през който ищецът бил лишен от възможността да използва автомобила си, квалифицирани от СРС като такива с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Жалбоподателят „Ви Ес Ентерпрайсис“ ООД намира решението за неправилно, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. В нарушение на процесуалните правила СРС не допуснал своевременно поисканата от ищеца допълнителна САТЕ и така останал неизяснен ключов и от решаващо за делото значение въпрос относно техническата причина, довела до повредата в алтернатора на автомобила. Първоинстанционният съд се произнесъл при непълнота на 1 доказателствения материал, което предопределило и неправилните му правни изводи.

Излага съображения относно изслушаното пред СРС заключение и твърди, че не били налице основания за кредитирането му от съда. Разминавания имало и в показанията на св. Станински досежно продължителността на времето на извършената дейност в сервиза и времето, което автомобилът прекарал там. Противоречия имало и в показанията на св. А., което поставяло под съмнение неговата компетентност и надеждността на самите показания. В случая вредата настъпила веднага след ремонта, непосредствено след излизането от сервиза, което било индикация за потенциална връзка между двата факта. СРС не обсъдил и възможността софтуера на автомобила да бъде манипулиран. Ответникът не доказал своевременното поръчване и доставка на необходимите части, липсвала яснота кога частите били получени в сервиза, което създавало неяснота относно причините за забавянето на ремонта. Следвало да се съобрази, че предложеният заместващ автомобил не съответствал на класа на оригиналния, а и бил предложен не за целия период на времетраене на ремонта, а едва за няколко дни, което не удовлетворявало нуждите на клиента. Освен това заключението на САТЕ и свидетелските показания не изключвали възможността вредите да настъпили в резултат на дейността на изпълнителя, а вината се предполагала. По подробно изложените съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение, а вместо това ответникът „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 4 984.21 лева с ДДС, представляваща стойност на ремонт на алтернатор и съпътстващи компоненти, поради причинено непозволено увреждане при ремонтиране на автомобил „Ауди А7 55 TFSI“, изразяващо се в умишлено повреждане на алтернатора, и сумата 4 095.99 лева, представляваща сбор от заплатени лизингови вноски № 51 и № 52 по договор за финансов лизинг, сключен с „Порше Лизинг БГ“ ЕООД, като обезщетение за умишленото увреждане на алтернатора. Заявява в условията на евентуалност същите искове, при условие, че горните вреди настъпили от неправомерна подмяна на оригиналния алтернатор на автомобила с неработещ такъв.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна-ответникът „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, чрез адв. Ш., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Моли първоинстанционно решение да бъде потвърдено.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

С обжалваното решение СРС се е произнесъл по два иска в условията на 2 евентуалност един спрямо друг. Ищецът не е сезирал първоинстанционния съд с искане за допълване на решението по чл. 250 ГПК, предвид на което въззивният съд дължи проверка в рамките на разгледания от СРС предмет.

Отделно от горното всички заявени от ищеца с исковата молба претенции са такива за вреди, произтекли от неизпълнение от изпълнителя по процесния договор за изработка, възложен от ищеца на ответника с поръчка за ремонт № 2022018682/1/05.12.2022г. Съобразно твърденията в исковата молба договорът за изработка бил с предмет подмяна на разпръсквателни дюзи за измиване на стъклата на автомобила, а за изпълнението му автомобилът постъпил в сервиза на ответника на 08.02.2023г. При договорно неизпълнение длъжникът отговаря за всяка форма на вина - умисъл или небрежност, като от формата на вина зависи единствено обхвата на отговорността (чл. 82 ЗЗД), но не и нейното пораждане. Ето защо предявените от ищеца искове са два и са обосновани на твърденията на ищеца за поведение на работници или служители на ответника (без значение дали били умишлени и ако да какви точно били те), вследствие на които договорът бил изпълнен лошо, от което неизпълнение за ищеца произтекли едновременно два вида вреди: такива от отремонтиране/заменяне на алтернатора с нов и от заплащане на лизингови вноски по договора с „Порше Лизинг БГ“ ЕООД за периода, през който автомобилът престоял в сервиза след увредата на алтернатора, без ищецът да може да ползва същия. Логиката на изложеното сочи двата иска да бъдат предявени в условията на обективно кумулативно съединяване, доколкото се твърдят два различни вида вреди – за отремонтиране с нов алтернатор и от заплащане на лизингови вноски, и двата настъпили от общия факт - лошото изпълнение на договора за изработка. В исковата молба са посочени евентуални искове, които са разграничени единствено по твърденията с кое конкретно действие служителите на ответника са причинили вредата. Както беше посочено по-горе, длъжникът отговаря за всяка форма на вина, предвид на което исковете, наречени евентуални от ищеца, са напълно идентични с главните искове. Правната квалификация на исковете е по чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД, доколкото вредите, съобразно твърденията на ищеца, произтекли от лошото изпълнение на възложения ремонт, т.е. отговорността на ответника е договорна, а не деликтна. Посочената от ищеца правна квалификация не е обвързваща за съда.

Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато е нарушен принципът на диспозитивното начало в гражданския процес, т.е. когато съдът се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет и обхвата на търсената защита. Настоящият съдебен състав намира, че в обжалваното решение СРС е дал неправилна квалификация на предявените искове по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вместо правилната по чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД, но решаващите мотиви на съда се основават на предявените факти, а именно – СРС приел, че дефектирането на алтернатора не се дължи на причина, която да била в 3 причинна връзка с изпълнението на поръчката за смяна на дюзите в сервиза на ответника. Предвид изложеното, при извършената от съда проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав установи, че произнасянето на СРС е в рамките на търсената от страните защита, а обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба.

По отношение на правилността на обжалваното решение настоящият съдебен състав намира следното:

В тежест на ищеца по предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД е да установи в процеса наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по делото по договор за изработка, възложено от ищеца на ответника с поръчка за ремонт от 05.12.2022г., виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника да изпълни качествено и с грижата на добрия търговец договора за изработка, в причинна връзка с лошото изпълнение алтернаторът на автомобила бил увреден, от което ищецът претърпял имуществена вреда – заплатил сума в общ размер 4 984.21 лева с ДДС за подмяна на оригиналния алтелнатор и съпътстващите това компоненти, консумативи и технически дейности, за което ответникът му дължи обезщетение в претендирания размер.

По отношение на вредата от заплащане на процесните лизингови вноски по договора за лизинг с „Порше Лизинг БГ“ ЕООД в тежест на ищеца е да установи в процеса, че в причинна връзка с горното лошо изпълнение на договора за изработка, автомобилът му престоял в сервиза на ответника и макар и ищецът да нямал възможността да го ползва, заплатил процесните лизингови вноски в посочения размер.

Изисква се още настъпилите вреди да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и да са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.

Страните не са формирали спор и от представения по делото договор за финансов лизинг на автомобил, ОУ и др. приложения към същия се установява основанието, на което ищцовото дружество упражнявало фактическата власт върху процесния автомобил „Ауди А 7“, рама № WAUZZZF25KN001755.

По делото не е спорно и от представения и неоспорен документ поръчка за ремонт № 2022018682/1 от 05.12.2022г. се установява валидна облигация по договор за изработка, по силата на която ищецът възложил, а ответникът „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД приел да извърши смяна разпръсквателни дюзи за миене на стъкла д/м на процесния автомобил. От съдържанието на документа се установява, че за изпълнението на договора автомобилът бил приет в сервиза на ответника на 08.02.2023г. След изпълнение на възложеното ищецът заплатил договореното възнаграждение от 221.34 лева на същия ден, съгласно издадената от ответника 4 фактура № 0022122816/08.02.2023г. и фискален бон.

По делото е представена поръчка за ремонт № **********/1 от 08.02.2023г. с посочено оплакване: „Свети индикация акумулатор+посещение в сервиз“.

Автомобилът бил изпратен за самонасочваща диагностика. Впоследствие била установена причината - повреда в алтернатора на автомобила.

Представена е още поръчка за ремонт № **********/2, с посочване „Репатриране на аварирал автомобил по мобилитетна гаранция“, също от 08.02.2023г., както и пътен лист, издаден от СБА на 08.02.2023г., от съдържанието на който се установява, че автомобилът бил репатриран от ул. „Димитър Н.“ до сервиза на ответника „Порше София Запад“.

Основния спорен между страните по делото въпрос е този налице ли била причинна връзка между изпълнението на облигацията по поръчка за ремонт № 2022018682/1 от 05.12.2022г., извършено на 08.02.2023г. и възникналия след напускането на автомобила проблем, поради което МПС било върнато в сервиза с репатрак.

За отговор на горния въпрос пред СРС е изслушано заключение на САТЕ, изготвено от в.л. С.. Вещото лице С. приел, че от техническа гледна точка причина за повреда на алтернатора била силното натоварване на този агрегат. В случая след извършената по първата поръчка смяна на 2 бр. разпръскващи дюзи за миене на стъкла в предна челна част на автомобила, вдясно до решетката, автомобилът напуснал сервиза и след около 20 км в района на бензиностанция „Шел“ на бул. „Ломско шосе“ на арматурното табло се появила индикация „акумулатор“+“посещение в сервиз“.

Автомобилът бил репатриран обратно до сервиза, с пробег 69219 км. Вещото лице приело, че се касаело до настъпила авария на алтернатора вследствие експлоатационния му период и пробег километри. Според вещото лице при конкретната марка и модел на автомобил дефектирането на алтернатора било чест проблем. При подмяната на разпръскващите дюзи не се засягал алтернаторът на автомобила. Предаденият на ищеца повреден алтернатор бил този, който бил монтиран на автомобила при регистрацията му от завода производител. При разпита си по чл.