Решение № 351 от 07.02.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Варна, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия В.а при участието на секретаря Христинка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Камелия В.а Гражданско дело № 20213110117774 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл.200 КТ от Г. Т. Ч. и Т. А. Ч. срещу „А.Ф.“ ООД за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от по 120 000 лева за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следствие смъртта на техния син М. Т. Ч., настъпила в резултат на трудова злополука от **.2021г., ведно със законната лихва, считано от 14.08.2021г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се излага, че през месец август 2021г. синът на ищците работел по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжност „шофьор лекотоварен автомобил“. На **.2021г. около 17.25 ч. при изпълнение на трудовите си задължения той претърпял трудова злополука.

Управлявайки служебен автомобил марка Фиат, модел Дукато с рег.№В ** ТС в посока от с.Тополи към гр.Варна за складовата база на работодателя в с.Въглен, той претъпял ПТП на км 196 от път I-2 в близост до бетонния възел на „Темпотранс“ , при което автомобилът се запалил и изгорял. Вследствие на злополуката синът им получил увреждания несъвместими с живота, довели до летален изход. С влязло в сила Разпореждане №5104-03-188/29.10.2021г. на ТП на НПИ-Варна злополуката била приета за трудова, на основание чл.60, ал.1 КСО. В резултат на трудовата злополука ищците изгубили своя син.

Твърдят, че преживе ги свързвала изключително здрава връзка, а в 1 отношенията им царяли разбирателство любов и хармония. Твърдят, че черезмерно тъжат за своето дете, скръбта и мъката им били огромни, а загубата непрежалима. Не можели да приемат, че синът им едва на 32 години, в разцвета на силите си и в началото на своята кариера, си отишъл така изведнъж по този толкова нелеп начин и не можели да се възстановят от този шок. В живота им настъпила една с нищо незапълнима празнота, която се всеки изминал ден чувствали все по-осезателно. Не можели да свикнат с мисълта, че синът им не е между живите. Болката и страданието им от загубата били огромни. Били посветили целия си живот, за да могат да се радват на житейската реализация на М. и своите внуци. Никога нямало да приемат, че повече няма да могат да го видят, да се радват как той отглежда и възпитава своите деца, които останали сираци, включително да разчитат на неговата подкрепа.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество „А.Ф.“ООД е депозирало отговор на исковата, в който е изложено становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Излага се, че искът е недопустим поради липсата на правна легитимация на лицата подали иска като същите нямали право да подават подобен иск за обезщетение, тъй като не били наследници на пострадалото лице. На следващо място се сочи, че те не били живели в едно домакинство с него, не били поддържали никаква връзка с него в продължение на години. Искът се оспорва по основание и размер. Сочи се, че не се касае за трудова злополука, тъй като смъртта на М. Ч. не била настъпила през време и във връзка или по повод на извършената работа, нито при извършена в интерес на предприятието. Отправя се възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в поведение, съставляващо „груба небрежност“. Твърди се, че той се бил отклонил от първоначалния си маршрут след като доставил стоките в гр.Провадия следвало да е върне в базата в с.Въглен, където го очаквали към 14.30 ч. на същия ден. Документите му следвало да бъдат проверени от И. П. и работният му ден да приключи в 17.00 ч. обичайният маршрут за връщане бил от гр.Провадия към с.Въглен през гр.Варна по автомагистрала Хемус.

Вместо да потегли незабавно към с.Въглен след като свършил със служебните си задължения в гр.Провадия, пострадалият самоволно се отбил в гр.Девня и след това поел по път I-2 като навлязъл в затворен за ремонт участък от пътя, надлежно сигнализиран и в затворения участък около 17.30 ч. изгубил 2 управлението на автомобила, настъпило ПТП, при което той загинал. Счита, че фактът, че ПТП е настъпило след работно време като работникът дори не се бил прибрал в базата, се дължало единствено и само на неговото поведение, отклоняването от обичайния маршрут и използването на пътен участък, затворен за движение поради ремонт представлявало груба небрежност от страна на работника, с която той допринесъл за трудовата злополука, поради и което отговорността на работодателя следвало да се намали с 90 %. Оспорва се съдържанието на Разпореждането от 29.10.2021г. на ТП на НОИ-Варна с твърдението, че не е налице трудова злополука.

Оспорва се наличието на неимуществени вреди за ищците. Твърди се, че същите не са живели в едно домакинство с пострадалия и не поддържали контакт с него в продължение на години.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното :

От Удостоверение за наследници, издадено от Община Варна се установява, че М. Ч. е починал на **.2021г. като е оставил за свои законни наследници детето си Т. М.ов Ч..

С Разпореждане №5104-03-188/29.10.2021г. на основание чл.60,ал.1 КСО декларираната от „А.Ф.“ООД злополука, станала с М. Т. Ч. на **.2021г. е приета за трудова злополука. Посочено е, че злополуката е станала по време на изпълнение на трудовите задължения при управление на служебен лекотоварен автомобил към складовата база на осигурителя, при което М. Т.

Ч. претърпява ПТП , вследствие на което получава трудова злополука травматични увреждания, довели до летален изход.

Видно от Трудов договор №267/11.03.2021г. към датата на злополуката М. Ч. е заемал длъжността „Шофьор лекотоварен автомобил“ в „А.Ф.“ООД.

Съгласно представеното удостоверение за раждане родители на М. Ч. са ищците Г. Т. Ч. и Т. А. Ч..

Съгласно удостоверение, издадено от АПИ, ОПУ Варна пътен участък при км 196 от път I-2 в близост до бетонов възел на Темпотранс е бил затворен към дата **.2021г. съгласно Заповед №РД-11-1233/25.11.2020г. е била въведена организация на движението на път I-2 в участъка км 176+016 до км 197+836 в съответствие с одобрен проект, който предвиждал всички 3 строителни и монтажни работи да бъдат дълготрайни с отбиване на движението. Поставената сигнализация на ВОБД била поставена и приета на 26.11.2020г.

Представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен на **.2021г., в който е описано, че МПС е с цялостни щети и опожарен, а водачът М. Т. Ч. е починал.

Представена е медицинска документация за настъпило спонтанно раждане на Т. ИВ. на 02.01.2022г. , като съгласно аутопсионния протокол плодът е бил мъртвороден..

Свидетелят Е. Д. Петков излага, че познава ищците от тридесет години и сочи, че те имат две деца – М. и Г.. Връзката на двамата с М. била много добра. Разбирали се много добре и общували често. Живеели заедно. Т. и Г. живеели на долния етаж, а М. заедно с Т. на горния. Отношенията помежду им били отлични. Детето на М. било постоянно при баба си и дядо си. М. искал да се отдели в друго жилище, което било желание на всяко младо семейство. Известно му е, че М. като се прибирал от работа катастрофирал и починал. Това станало на пътя след Тополи. Свидетелят минавал оттам и полицията отбивала движението през с.Тополи. Не знаел, че става въпрос за М.. Сочи, че минава по същия път постоянно и не е виждал по този път да има ограничения или забранителни знаци. Имало ремонтни дейности по това време, но когато не можело да се минавали слагали багер със стрела и след това вечерта го махали. В този ден пътят не бил затворен нито сутринта, нито следобед. След загубата на М. в живота на Т.о и Г. настъпила промяна. Той им бил много близък и те го изживявали тежко. Все още били в шок и не можели да го преживеят. Галя си говорила с жената на свидетеля, която й предложила да отиде на психиатър, защото не можела да спи, да яде, не била адекватна. Т.о също приемал това много тежко. Когато станело въпрос за М. и двамата плачели. След този случай ограничили контактите си с други хора.

Преди излизали, а сега не искали, затворили се. Галя продължавала да се грижи за внучето. Т. и детето не живеели вече при тях. Т. и М. очаквали второ дете, когато се случил инцидента. След него тя пометнала и загубила детето.

Не му е известно дали към момента на инцидента М. се е бил изместил в друго жилище. Сочи, че когато е гостувал на ищците го е виждал много често там.

4

Свидетелят С. К. П. излага, че е съседка на ищците. Къщите им били в един двор, деляла ги една ограда. Изгледали децата си заедно. Момчето има живял четири години на втория етаж. По празниците били заедно. Не знаела, че М. се е изнесъл с жена си на квартира преди катастрофата, което станало някъде месец преди това. М. идвал непрекъснато вечер. Водели постоянно внучето Т.. Докато живеели заедно, общували непрекъснато. М. цепел дървата, с Тошко ги прибирали заедно. Непрекъснато си помагали. Детето израснало при баба си и дядо си. Непрекъснато ходело долу горе. Нямало конфликт между двете семейства, просто младите излезли на квартира.

Съпругата на М. била бременна. Бабата се похвалила, че ще имат момиченце внуче и била много радостна, но така се случило, че на Нова година детето починало при раждането. Г. и Т. много тежко преживявали загубата на М.. Г. плачела непрекъснато. Не можела да спи. Ставало й лошо. Свидетелката я наблюдавала през прозореца, когато излизала на двора да не й стане лошо пак.

Г. била на хапчета. Семейството на двата се свило, прибрало се. Не контактували с другите хора. Това било голям удар за тях. Преди загубата на М. на всеки празник се събирали заедно. Присъствала и свидетелката. Смеели се , закачали се, шегували се. След смъртта на М. нещата се свили. Не се приказвало за него, свидетелката също не смеела да споменава името му, защото Г. започвала да плаче. Сега двамата продължавали да се виждат в внучето и контактували непрекъснато. Помагали на Т.. Всяка събота и неделя били на гробищата. Подавали непрекъснато. Г. ходела в черно. Свидетелката смята, че двамата трябва да отидат на психолог, за да може да потушат малко болката си.

Свидетелят Ж. К. Д. /бивш работник на длъжността шофьор в ответното дружество/ излага, че сутринта в деня на инцидента говорил с М., който му казал, че му е лошо и че ще направи оборот на магазините и ще се прибира. Сочи, че М. работел във фирмата като шофьор разносвач. В този ден трябвало да разнася стоки по линията Каспичан-Нови Пазар-Провадия.

Когато разговарял с него, отивал към с.Неофит Рилски. След това разговаряли още два, три пъти през деня и всеки път М. казвал, че му е лошо.

Говорили си приятелски, а не служебно. Последно му звъннал от Провадия и го питал за най-краткия път за Девня. Питал го дали знае по-кратък път от магистралата и му обяснил, че се минава през селата. Предния път М. бил в Девня и не му достигнал лед за единия от магазините, като обещал, че го 5 занесе на следващия ден. Този ден М. не трябвало да ходи до Девня. Трябвало да се прибере от Провадия в базата в с.Въглен в два часа, за да му направят ревизия. Работното време приключвало в пет часа. До четири и половина трябвало да се приберат в базата. Заради трафика, когато били извън града, се случвало да се прибират и след работно време. Него ден М. му се обадил към четири и половина, пет без нещо, че е приключил работа в гр.Провадия и ще минава през гр.Девня. Казал му, че не се чувства добре след последния разговор с жена му. Казал му, че след този разговор станал още по-зле. При последния разговор на свидетеля с М., той казал, че е на Повеляново и след 20 минути ще е в базата. След този разговор, вече не отговарял на позвънявания, телефонът му бил изключен. Излага, че при зареждане на обекти в Провадия обичайният им маршрут, за да се приберат в базата в с.Въглен бил по магистралата, през Аксаково и летището. Ако били в гр.Девня, пак минавали през магистралата. Това бил най-краткия маршрут.