Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 992 от 18.07.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3571/2022
Вид
Решение № 992
Подписан
18.07.2023
Състав
Камелия Първанова, Георги Иванов, Димитър Мирчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 992 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг М. като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20221000503571 по описа за 2022 година

Разгледа в съдебно заседание на 19.06.23г. /с участието на секретаря Вьонг/ въззивно гражданско дело № 3571/22г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-23 състав от 28.07.22г. по г.д. № 11780/18г. е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 от ЗС на М. П. против А. П. - за ревандикация на апартамент № 53, находящ се в град ***, ул. *** № **, вход *, ет. *, с площ от 53 кв. м., заедно с 0, 524 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото /по кадастрална карта: апартамент № А53, с идентификатор ***, находящ се в град ***, ул. *** № **, вход *, ет. */.

Решението на СГС се обжалва от М. П..

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства /писмени и гласни - преценени в съвкупност; в контекста на твърденията – възраженията на страните и правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ удостоверяват, че искът е неоснователен /решението на СГС е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и събраните по делото доказателства/:

Процесният недвижим имот е бил собственост на М. П. /наследодател – баща на А. П./. Ответницата поддържа, че е придобила апартамента след смъртта на баща си /при условията на универсално наследствено правоприемство/. Ищцата поддържа, че е придобила жилището чрез оригинерен способ /придобивна давност - по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС във връзка с чл. 77, предл. 2-ро от ЗС; чрез владение на имота, осъществено първоначално спрямо М. П. по отношение на правото му на строеж, а впоследствие спрямо А. П. по отношение на изграденият и въведен в експлоатация апартамент/. Друг придобивен способ не е заявен от М. П..

1

Принципно:

Вещните права /придобити в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС във връзка с чл. 77, предл. 2-ро от ЗС/ дерогират /анулират/ правните последици на правата – получени чрез деривативен способ /такива права твърди да притежава в случая ответницата - придобити по наследство от баща й, който ги е получил преди това по правна сделка/.

В тежест на ищцата е /съобразно правилото на чл. 154 от ГПК/ да удостовери /докаже/ и двете предпоставки на придобивната давност: обективната – безпрепятствено /несмущавано/ упражняване на фактическа власт върху вещта /имота/ за период от 10 години и субективната - намерение за своене на жилището /по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС/. Липсата на който и да е от двата елемента на давността – изключва възможността за уважаване на иск по чл. 108 от ЗС. В тази връзка:

От една страна:

Събраните доказателства /писмени и гласни – преценени в съвкупност/ удостоверяват, че ищцата действително е осъществявала фактическа власт върху имота за период над 10 години /считано още от 94г./. В процеса не са ангажирани доказателства, които да опровергаят този извод: по делото е удостоверено, че ответницата не е ползвала жилището - същата е живяла в чужбина /защитната теза на А. П. на практика се съсредоточава единствено в отсъствие на субективния елемент от състава на придобивната давност/.

От друга страна обаче:

Приетото по делото съдебно решение /постановено на 31.05.16г. от САС по г.д.

№ 5104 от 15г. и влязло в сила на 11.07.17г./ удостоверява /преценено като мотиви и диспозитив/, че посочената фактическа власт /в смисъла на изложеното по-горе/ не е била осъществявана от М. П. с намерение за своене на жилището /по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС/: в рамките на производството по посоченото дело изрично е било прието /като безспорно в отношенията на страните/, че А. П. е надлежен собственик на спорното жилище /и именно поради тази причина е бил уважен искът на М. П. по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД; при обратна констатация на съда досежно собствеността върху имота – положителен диспозитив по такъв иск не може да бъде постановен/. В същата връзка /в подкрепа на горните изводи/ е и фактът, че ищцата е предала доброволно владението на имота на А. П. /именно в качеството й на собственик на жилището/ след като е получила от ответницата присъдената й по горното дело сума. Вярно е, че този съдебен акт /като постановен по иск с друга правна квалификация/ не се ползва /в отношенията между страните/ със СПН досежно процесното спорно обстоятелство /кой е титуляр на правото на собственост върху имота/. Съдебното решение обаче /съобразено и като мотиви, и като диспозитив/ следва да бъде съобразено в контекста на релевантна за настоящия правен спор преценка, а именно - какво е било субективното отношение на ищцата спрямо апартамента.

Горните изводи /касаещи субективната страна от състава на придобивната давност/ се потвърждават и от обстоятелството, че ищцата е водила и иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД /относно спорния имот/ срещу ответницата – в качеството й на наследник на М. П.

/което дело е приключило с негативен за М. П. резултат/. Заявените в този процес твърдения /с които е било обосновано искането по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД/ също са несъвместими с постановката по чл. 68, ал. 1 от ЗС.

Събраните в настоящото производство гласни доказателства не обосновават друг извод /свидетелските показания само потвърждават на практика безспорното обстоятелство, че ищцата действително е осъществявала фактическа власт върху имота и е правила разходи в същия; този доказателствен материал обаче не оборва извода, че ползването на имота и разходването на средства за същия е било правено в „чужд“ интерес, в интерес на собственика А. П./. Действително: поддържаният период на процесната придобивна давност 2 обхваща времето – преди образуване на производствата по предходните две дела. Заявената от ищцата /в предходните процеси/ правна квалификация на исковете /по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД и по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД/ и изричното признание на факта /направено в рамките на производството по първото дело/, че ответницата е собственик на имота /което признание произтича косвено и от самата правна квалификация на двата иска/ изключват извод М. П. да е имала намерение /цел/ да свои имота – както за времето след образуване на двата процеса /и по време на тях/, така и за периода преди това /в този смисъл – за ответницата не е съществувала необходимост да предприема действия по чл. 84 от ЗС във връзка с чл. 116, б. „б“ от ЗЗД/. С оглед това: тезата на ищцата, че към момента на образуване на предходните два процеса правните последици по чл. 79, ал. 1 от ЗС във връзка с чл. 77, предл. 2-ро от ЗС са били вече настъпили – не може да бъде споделена. Обратният извод би позволил по настоящото дело да се постанови позитивен за ищцата съдебен акт в пряко противоречие с влязлото в сила и вече изпълнено съдебно решение по иска с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД /въз основа на което М. П. вече е получила присъдената й сума/.

Изложеното обосновава извод, че втората /кумулативно изискуема/ предпоставка на придобивната давност не е доказана в процеса. Това обстоятелство препятства възможността да бъде отречено правото на собственост на ответницата и да бъде уважен иска по чл. 108 от ЗС. В този смисъл е и атакуваният съдебен акт /поради което същият следва да бъде потвърден/.

С оглед изхода на спора пред САС: в полза на ответницата следва да бъдат присъдени /при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК/ съдебни разноски /за производството пред настоящата инстанция/.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-23 състав от 28.07.22г. по г.д. № 11780/18г.

ОСЪЖДА М. Д. П. да плати на А. М. П. 1 740 лева - съдебни разноски за производството пред САС /левова равностойност на 1 000 щатски долара/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3