Определение № 31391 от 28.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31391 гр. С., 28.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. Г. като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело № 20251110143532 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 02.10.2025 г. (на лист 18 от делото) на ищеца А. Г. Т. срещу ответника Н. Д. Т., с която са предявени претенции за осъждане на ответника да плати на ищеца 15 185,37 € (равностойност на 29 700 лева) – задължение по три устни договора за заем на стойност по 9900 лева, сключени съответно на 23.09.2022 г.; 24.10.2022 г. и 01.11.2022 г., за които са съставени разписки от последните дати (озаглавени „записна заповед“), или евентуално – като суми, които ответникът е получил без основание, ведно със законната лихва върху последната посочена сума за периода от датата на подаване на исковата молба – 14.08.2025 г., до окончателното плащане, и 5546,53 € (равностойност на 10 848,06 лева) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната посочена сума за периода от падежа на всеки от трите договора до исковата молба, т.е. от 05.11.2022 г. до 13.08.2025 г.,

Ищецът твърди, че на 23.09.2022 г.; 24.10.2022 г. и 01.11.2022 г. с устни договори за заем бил предоставил на ответника по 9900 лева, като ответникът се опитал да издаде записи на заповед за тези суми, но поради липса на реквизити същите могат да служат само за разписки, като ответникът се задължил да върне парите до 05.11.2022 г., но не го направил, поради което е предявен главният иск. Ако съдът не приеме, че има договори за заем, се иска ответникът да върне парите като получени без основание. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – Н. Д. Т., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че ответникът не е подписвал и трите документа, като се признава, че е получил от ищеца 9900 лева еднократно, но му връщал суми, за които ищецът водил сметка в свой тефтер.

Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, 1 евентуално – по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение. Искът за връщане на платеното без основание не може да се квалифицира по чл. 59 ЗЗД, който урежда субсидиарен иск („Вън от горните случаи …“), а връщането на нещо, получено без никакво основание, е изрично уредено в чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, което изключва общия иск за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между тях следните факти: че ответникът е получил от ищеца 9900 лева в заем през есента на 2022 г. (ответникът твърди, че ги е върнал).

Тъй като делото е за парично вземане по сделка и съгласно чл. 140а, ал.

1, т. 10 ГПК е сред тези, по които съдът може да задължи страните да се явят лично за информационна среща по медиация, доколкото смята, че спорът е подходящ за това – налице е основание по чл. 140а, ал. 2, т. 7 ГПК – страните поддържат, че са имали отношения, но не са ги уредили изцяло, и отношенията между страните не показват степен на конфликтност, която да дава основание за изключение по чл. 140а, ал. 3 ГПК, съдът следва да определи срок, до който страните да проведат информационна среща за медиация, която съгласно чл. 78а, ал. 1 ГПК и чл. 23 ЗМед е безплатна, ако продължи до 3 часа. На страните следва да се укаже, че отказът за лично явяване води до натоварването им с разноски за първата среща.

По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковата молба; задължаване на ответника да представи оригинали на разписките („записни заповеди“); поискания от ответника свидетел за съставяне на евентуални разписки на документ на ответника.

По отношение на трите разписки следва да се открие производство по оспорване по чл. 193 ГПК, като в тежест на ответника е да установи, че подписите в тях не са негови, тъй като става въпрос за частни документи, които имат вид, че не изхождат от него.

Съдът намира, че следва да отложи произнасянето по искането на ответника за задължаване на ищеца да представи писмени документи до събиране на индиции за съществуване на такива.

Отговорът на исковата молба е подаден по електронен път, поради което ответникът следва да бъде осъден да плати на съда невнесените от него разходи за копиране – 0,10 € за първа страница, и 0,05 € за всяка следваща.

Тъй като с отговора на исковата молба е приложен електронен образ на пълномощно, който не съдържа електронен печат/подпис на заявителя, а не се допуска съгласно чл. 102з, ал. 1 ГПК представяне на електронни копия от пълномощни, съставени на хартия, като законът изисква за улеснение на 2 деловодната работа и поддържането на електронни дела пълна електронизация на документооборота, на ответника следва да се дадат указания да представи пълномощно с електронен подпис за адв. М., или отговорът няма да бъде взет предвид по делото.

Възражението на ответника за недопустимост на иска е във връзка с доказателства по делото, поради което се отнася до основателността на претенциите и ще се разгледа с крайния съдебен акт.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав, ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК ответника Н. Д. Т., с ЕГН:

**********, и адрес: С., ул. „К.А.“ № 10, вх. А, ет. 2, ап. 8, да плати по бюджетна сметка на Софийския районен съд с IBAN: BG78 CECB 9790 3143 8974 01, сумата от 0,25 € (двадесет и пет цента) – разходи за изготвяне на препис от подаден по електронен път отговор на искова молба.

УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 2 ГПК на ответника Н. Д. Т. да представи в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото разпореждане доказателства за представителна власт (пълномощно) на адв.

М. със саморъчен подпис на упълномощителя или с положен електронен подпис на упълномощителя и квалифицирано електронно удостоверение за време съгласно чл. 102з, ал. 1 ГПК, или изрично да потвърди действията на адвоката по подаване на отговор на исковата молба с изявление, подадено лично от упълномощителя и с негов подпис.

ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът няма да вземе предвид отговора на исковата молба.

ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се изпрати на ищеца.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 140, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 140а, ал.

1, т. 10 ГПК страните по делото да се явят ЛИЧНО в информационна среща по МЕДИАЦИЯ.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 140, ал. 4 ГПК страните да се явят ЗА УЧАСТИЕ в информационната среща в посочен от центъра по медиация срок.

УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да се свържат с координатора на звеното при Софийския районен съд на Съдебния център по медиация при Софийския градски съд – М.Н, на телефони *******************3, или на ел. поща: [email protected], за определяне на дата и час на информационната среща.

ПРИ НЕЯВЯВАНЕ без основателна причина виновната страна ще понесе разноските за срещата в размер на 15,34 € съгласно т. 1 от Приложение № 1 към Наредба № 12 от 28 юли 2025 г. на Висшия съдебен 3 съвет за медиаторите и процедурите в съдебните центрове по медиация, а ако и двете страни не се явят без основателна причина, ще понесат разноските поравно.

НАСРОЧВА гражданско дело 43532 по описа за 2025 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 7 октомври 2026 г. от 15:10 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по чл. 146 ГПК:

Предявени са обективно съединени при условията на евентуалност искове за връщане на заети суми и законна лихва за забава с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и за връщане на дадено без основание с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Първият иск се уважава, ако съдът установи, че ищецът е дал пари на ответника, а последният се е съгласил да ги върне, като от датата на падежа тече и вземане за законна лихва. При отхвърляне на първия иск се разглежда евентуалният, който се уважава, ако ищецът установи предаване на пари, освен ако ответникът не установи правна сделка, на основание, на която ги получава, а лихва се дължи от поканата до ответника да върне парите.

ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: че ответникът е получил от ищеца 9900 лева в заем през есента на 2022 г. (ответникът твърди, че ги е върнал) УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи:

1. по главния иск по чл. 240 ЗЗД – предаване на пари на ответника; уговорка ответникът да ги върне; срок за плащане (падеж);

2. по евентуалния иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – предаване на пари на ответника; покана до ответника да върне парите.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи:

1. по евентуалния иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – основание да получи пари от ищеца;

2. и по двете претенции – плащане на сумите.

УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).

УКАЗВА на страните, че в случай, че имат нови доказателствени искания във връзка с указанията на съда следва да направят същите в дадения 4 от съда достатъчен срок – до 23 септември 2026 г., като срокът не е преклузивен, но при неспазването му съдът ще приеме, че страните стават причина за забавяне на производството и ще им наложи глоба съгласно чл. 92а ГПК, освен ако не посочат доказателства за основателни причини за забавяне на представянето на доказателства по делото.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства с изключение на трите оспорени разписки (озаглавени „записна заповед“).

ОТКРИВА на основание чл. 193, ал. 1 ГПК производство по ОСПОРВАНЕ на представени от ищеца частни документи – три разписки, озаглавени „записна заповед“ с вписани дати23.09.2022 г.; 24.10.2022 г. и 01.11.2022 г. (на лист 6 – 8 от делото).

УКАЗВА на основание чл. 193, ал. 3, изр. второ ГПК, че ищецът А. Г. Т. носи ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ да установи НЕИСТИННОСТ на подписите си в разписките.

УКАЗВА на основание чл. 183 ГПК на ищеца А. Г. Т., че следва да представи ОРИГИНАЛ от намиращите се на лист 6 – 8 от делото документи – трите разписки, до датата на насроченото открито съдебно заседание, като ако не го направи същите ще бъдат ИЗКЛЮЧЕНИ ОТ

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА съвкупност по делото и няма да се вземат предвид от съда.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на ЕДИН СВИДЕТЕЛ на ответника при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата относно това дали ответникът е водил записки за върнати парични суми.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за задължаване на ответника да представи документ по реда на чл. 190 ГПК – тефтер, до първото по делото съдебно заседание с оглед необходимостта от уточняване на предмета на спора по реда на чл. 143 ГПК.

УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – А. Г. Т., че ако нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да посочи уважителна причина за това, нито вземе становище по отговора на исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на ответника.