Решение № 266847 от 07.12.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8987/2020
- Вид
- Решение № 266847
- Подписан
- 07.12.2021
- В сила
- 29.05.2023
- Състав
- ЗДРАВКА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, КАЛИНА ВЕНЦИСЛАВОВА СТАНЧЕВА, РАЙНА ПЕТРОВА МАРТИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 68 · Закон за собствеността
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 81 · Закон за собствеността
- чл. 83 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И
Е № .....
Гр. София, 07.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Райна
Мартинова
Мл. съдия : Калина
Станчева при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 8987/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 96696 от
21.05.2020 г. на СРС, 169 с - в, по гр. д. № 59244/2018 г. е отхвърлен предявения от М.Я.В., ЕГН ********** и И.В.В., ЕГН **********, срещу С.А.К., ЕГН **** 246546 и А.Д.П., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо ответниците, че са собственици на ГАРАЖ № 9, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти, одобрени със Заповед №РД-18-45/09.07.2010 г. на изп. директор на АГКК, в сграда № 2 с идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, етаж 1, с площ 14.69 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-самостоятелен обект с идентификатор № ***, под обекта - няма, над обекта - няма, заедно със съответните му идеални части от правото на строеж върху поземления имот на основание давностно владение, както и за отмяна на нотариален акт № 62, том ІІ, peг . № 9529, дело №202/04.05.2018 г. на нотариус М. в частта, в която ответниците са признати за собственици по давностно владение на имота, на основание чл. 537, ал.2 ГПК. Ищците са осъдени за заплащане на разноски.
Въззивното производство е образувано по жалба на ищците
М.Я.В. и И.В.В., чрез процесуалния им представител. В жалбата се излагат доводи за нарушения на материалния закон и необоснованост на решението. Поддържат, че неоснователно съдът е приел, че след обсъждане на свидетелските показания по делото се установява фактическа власт върху имота само за периода 2007 г. - 2011 г. Сочат, че съдът не е разгледал гласните доказателства в съвкупност и неоснователно е кредитирал показанията на свидетелите на ответника относно ползването и владението на процесния гараж.
Тези свидетели не са могли да индивидуализират имота. Според ищците съдът е възприел неправилно показанията относно периода на владението и осъществяването на фактическата власт върху имота. Поддържат, че съдът не е изложил мотиви защо приема, че предприетите действия на ответниците по снабдяване с констативен нотариален акт са явни и манифестират пред всички владението им върху имота. Твърдят, че съдът е следвало да приложи нормата на чл. 83 ЗС - ако се доказва владение в различни периоди от време, се предполага, че е налице такова и в промеждутъка между тях, ако не са доказва противното. Липсват мотиви защо съдът приема, че не е осъществено владение в периода 2011 г. - 2013 г. Сочат, че е правно и житейски нелогично да се приеме, че ищците са владели имота през периода 2007 г. - 2011 г., после, че не са владели през 2013 г. - 2014 г. и след този период отново са го владели с „позволението“ на ответниците. Поддържат, че не се установява ответниците да са станали собственици на имота, а от друга страна се доказват владение на ищците върху процесния имот през период от 10 години. Молят да се отмени решението и да се уважи иска. Претендират разноски за въззивната инстанция, съгласно списък.
Въззиваемите страни – ответниците С.А.К. и А.Д.П., не са подали отговор в срока по чл. 263 ГПК, но в съдебно заседание оспорват жалбата чрез представителя си. Поддържат, че решението е постановено при съобразяване на събраните по делото доказателства в тяхната цялост и в съответствие с процесуалния и материален закон. Молят да се потвърди решението. Не претендират разноски за въззивното производство. Правят възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :
Съдът е сезиран и се е произнесъл по установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и е допустима. Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, съгласно възможността по чл. 272 ГПК. Въззивният съд ще обсъди само доказателствата, относими към спора на страните, пренесен във въззивното производство.
Както е приел и СРС, тъй като искът е установителен, допустимостта му е предпоставена от наличие на правен интерес у ищците за установяване на принадлежност на правото на собственост. Възникналият между страните правен спор за собственост на имота на основание придобивна давност, обосновава наличието на интерес у ищците от предявяване на иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Следва да са посочи, че по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, съгласно общите правила по чл. 154, ал. 1 от ГПК, тъй като ищците се позовават на оригинерно придобиване на процесни гараж по давност, изцяло в тяхна доказателствена тежест е било да установят, пълно и главно, че са владели процесния гараж, явно и необезпокоявано като свои, с намерение да го придобият в рамките на повече от 10 години преди предявяване на иска (07.09.2018 г.).
Едва при установяване на посочените предпоставки в полза на ищците, ответниците следва да докажат правозащитните и изкючващите си възражения за придобиване на имота по давност от тяхна страна. Поради това е неоснователно възражението в жалбата, че не се установява ответниците да са станали собственици на имота.
В случая основният спор, пренесен и във въззивното производство, касае въпроса дали в полза на ищците е изтекла необходимата по чл. 79, ал. 1 ЗС 10 - годишна давност за придобиване на процесния имот. По този въпрос, в допълнение към изложеното от СРС, при съобразяване на доводите във въззивното производство, съдът намира следното :
Следва да се има предвид, че фактическият състав на придобивната давност върху недвижим имот - чл.
79 от ЗС, включва осъществяване на владение върху него, както и изтичане на определен от закона срок, през който е продължило владението - съответно 10 г., при недобросъвестно и 5 г., при добросъвестно владение.
Съгласно чл. 68 ЗС, владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. От своя страна владението следва да е постоянно - т. е. владелецът да изразява трайна воля да държи вещта за себе си; да е непрекъснато
- т. е. владението да не е изгубено в продължение на 6 месеца по смисъла на чл. 81 от ЗС, съответно владението да не е изоставяно или да е било отнето от трето лице; да е спокойно и явно - да не е установено или поддържано по насилствен или по скрит начин. Владението следва да е демонстрирано спрямо всички.
Следователно, при позоваване на оригинерното придобивно основание давност, на доказване подлежи упражняване в определен период от време, по - дълъг от 5 или съответно 10 години, на фактическа власт върху имота (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, при демонстриране на поведение на собственик (animus).
За да се придобие качеството владелец, не е достатъчно държателят на вещта да реши да свои имота, защото владението не може да бъде скрито
- то трябва да е явно и несъмнително. Това изисква промяната в намерението на държателя да намери външна изява чрез предприемане на действия, които да дадат възможност на собственика да узнае, че неговото владение е отблъснато. Владелецът следва да демонстрира, че счита имота за свой пред всички, включително и държавни органи.
В ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че обективният елемент на владението
- упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането.
Субективният елемент е този, който определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение.
Законът (чл. 69 ЗС) предполага наличието на намерението да се свои вещта. За това, „за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т. н.“. В цитираното ТР ВКС е приема още, че до момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие правото на собственост.
Крайният извод, който прави извод ВКС приема, че като елемент от придобивната давност владението трябва да се демонстрира явно и несъмнително, да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта.
При осъществяване на фактическа власт върху недвижим имот, за който няма титул за собственост, както в случая, е необходимо да не се оспорва владението за определен в закона срок, за да се приеме, че то е трайно и необезпокоявано. Придобиването на право на собственост по давност е оригинерен способ, с оглед на което е необходимо да се демонстрира по отношение на всички намерението да се свои вещта, включително и по отношение на тези собственици, които притежават нотариален акт.
В заключение съдът намира, че съгласно общите правила по чл. 154, ал. 1 от ГПК, изцяло в доказателствена тежест на ищците е било да установят по делото, при условията на пълно и главно доказване, че са завладели имота и са го владели явно и необезпокоявано като свой, с намерение да го придобият в рамките на повече от 10 години преди предявяване на иска, което намерение е противопоставено на всички, включително на ответниците, които са се снабдили с констативен нотариален акт за право на собственост по давност, № 62, том II, peг. № 9529, дело № 202/04.05.2018 г. на нотариус М.. С него ответниците са признати за собственици по давностно владение на 12 самостоятелни обекта - 10 гаража и 2 офиса, всички находящи се в гр. София, Столична община, р - н Оборище, улица „******, идентификатор ***, сред които и гараж № 9, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти, одобрени със Заповед №РД-18-45/09.07.2010 г. на изп. директор на АГКК, в сграда № 2 с идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, етаж 1, с площ 14. 69 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор № ***, под обекта - няма, над обекта - няма, заедно със съответните му идеални части от правото на строеж върху поземления имот.
За установяване на факта на давностно владение по делото са събраните гласни доказателства, показанията на свидетелите на двете страни : на ищците - Д.К.А., Л.М.Р.и Б.П.Б.и на ответниците - Б.П.Б., П.В.Е.и З.Б.З., които СРС подробно е обсъдил, поради което въззивният състав не намира за необходимо да ги обсъжда повторно изцяло.
От показанията на свидетелката Р., съседка на ищците от същия адрес, се установява, че в двора на кооперацията на ул. „****** е имало около 10 гаражи във вътрешния двор на кооперацията, които са били на някакво ведомство, а през 2005 г. - 2006 г. са завладени от съседи, които са започнали да ги ползват и са настанили коли там.
Разпечатката съдържа 41 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f9f53082-7e07-4ca9-bbb1-7ceb8881a6c2