Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15 от 18.01.2025, Районен съд - Исперих

Съд
Районен съд - Исперих
Дело
Гражданско дело 581/2023
Вид
Решение № 15
Подписан
18.01.2025
Състав
ЧАВДАР ХРИСТОВ НИКОЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 28, ал. 2 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 28, ал. 3 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 87, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Исперих, 18.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20233310100581 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени e иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Производсвото е образувано по искова молба от Д. В. Д., ЕГН **********, чрез адв. М. Кинов, със съдебен адрес гр. Разград, ул. „Хан Кубрат“ № 1, против О. М. О., ЕГН **********, и Н. С. О., ЕГН **********, с който се иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че договор за аренда на земеделска земя с рег. № 455, том I, акт № 64 от 02.02.2021г., вписан в АВ с вх. рег. № 196/02.02.2021г., акт 66, том I, дело № 98/2021г., партида 314545, не е прекратен/развален от ответниците, същия продължава своето действие и обвързва страните по него.

От фактическа страна се твърди, че на 05.02.2015г. ищецът е сключил Договор за аренда на земеделска земя с ИВ. З. С., с предмет поземлен имот подробно описан в исковата молба. Твърди, че на 02.02.2021г. сключил договор за аренда на земеделска земя с наследниците на ИВ. З. С., за същия имот. Твърди, че срокът на договора бил 10 години. Твърди, че с уведомление от 23.02.2023г. бил известен от ответниците, че станали собственици на недвижимия имот, обект на договора за аренда, като същите заявили, че встъпват в правата на арендодатели. С посоченото уведомление ответниците уведомили ищеца, че желаят изменение на договора в частта относно дължимото арендно плащане от 50 лева на година за декар предоставена площ на 100 лева. БИл даден срок от една седмица за писмен отговор. Ищецът твърди, че не бил съгласен с предложението, поради което не го приел.

Твърди, че в последствие ответници го уведомили писмено, че на осн. чл. 87, ал. 2 от ЗЗД договорът за аренда на земеделска земя е прекратен. Излага, че 1 неприемането на предложението за изменение на договора за аренда не дава право на ответниците да развалят договора по реда на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, респективно намира, че същото не представлява неизпълнение на договорното задължение, а правна възможност, която има за последица възникване на право на иск по чл.16, ал.5 от ЗАрЗ за арендодателите. Излага, че предприетото разваляне на договора е незаконосъобразно, като не са налице основанията по чл. 87, ал. 2 от ЗЗД за едностранно разваляне на договора за аренда. Счита, че не са на лице основания за прекратяването на процесния договор.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, в който оспорват иска и излагат съображения, че същият е неоснователен.

Излага, че предвид липсата на специална уредба на едностранното прекратяване на договори за аренда чрез развалянето им за неуредените в ЗАрЗ въпроси се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, в случая - на ЗЗД. Твърди, че в уведомлението до ищеца са отправили предложение за увеличаване на арендното плащане, като са обосновали същото с наличието на трайно изменение на обстоятелствата и с факта, че останалите арендатори в землището на с. Р. заплащат по 100 лв. на дка.

Твърди, че е на лице неизпълнение от страна на арендатора на вмененото му от закона задължение да отговори писмено в дадения в уведомлението срок.

В срока за отговор на исковата молба е предявен насрещен иск, при условията на евентуалност, с правно основание чл. 16, ал. 5 от ЗАрЗ, с който се иска да бъде постановено решение, с което да бъде изменен договор за аренда от 02.02.2021г., като бъде увеличено арендното плащане на сумата от 100 лв. на дка, считано от стопанската 2023 г. до края на срока на договора.

Депозиран е отговор на насрещната искова молба, в който излага становище, че насрещният иск е частично недопустим, тъй като е предявен за период преди завеждане на исковата молба. Излага доводи, че не са налице предпоставките предвидени в чл. 16, ал. 1 от ЗАрЗ за изменение на размера на арендното плащане по процесния договор. Моли да бъде отхвърлен предявения насрещен иск, като неоснователен и недоказан, а при условията на евентуалност, в случай, че съда намери, че са на лице предпоставките на чл.

16, ал. 5 от ЗАрЗ, да бъде изменен размера на арендното плащане с отчетения официален индекс на инфлацията на потребителските цени от НСИ за периода м. февруари 2021г. – м. август 2023г. – 29.6% .

Съдът като прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за отдаване на земеделска земя под аренда от 05.02.2015г. Д. В. Д., ЕГН **********, действащ като пълномощник на ИВ. З.

С., ЕГН **********, в качеството си на арендодател е предоставил на ищеца Д. В. Д., ЕГН **********, за временно и възмездно ползване собствената си земеделска земя, заедно с трайните вложения в нея, с цел производство на селскостопанска продукция, находяща се в землището на с. Р., общ. Исперих, обл. Разград представляваща имот № ***, с площ 10330 кв.м., в местността „Излаза“, при съседи с № ***, № ***, №

***, № ***. Договора е сключен за 7 стопански години. На 02.02.2021г. ищецът Д. В. Д. сключил договор за аренда на земеделска земя с АТ. ИВ. З., М. ИВ. З. и П. ИВ. З., наследници на ИВ. З. С.. Предмет на 2 договора бил същия поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в землището на с. Р.. Договорът бил сключен за 10 стопански години, считано от 01.10.2022г. до 01.01.2032г. Арендаторът се задължил да плаща по 50 лева на декар всяка стопанска година, или общо 5166,50 лева. Страните са се уговорили, че сумата на арендното плащане подлежи на предоговаряне съгласно коефициента на инфлация в страната. От представения по делото НА за собственост на недвижим имот № 89, том V, рег. № 7209, дело № 757 от 2022 се установява, че ответниците са станали собственици на процесния имот. С уведомление без дата ответниците са уведомили ищеца, че встъпват в правата на арендодатели, тъй като са придобили собствеността върху арендувания имот и имат интерес договорът за аренда да бъде прекратен по законов ред и по пътя на доброволно извънсъдебно договаряне. Заявили са, че в случай, че арендаторът не желае прекратяване на договора, предлагат изменение в частта относно размера на арендното плащане. Предоставили са едноседмичен срок за писмен отговор. Тъй като ищецът не е представил писмен отговор, ответниците са вписали едностранно му прекратяване.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че размерът на пазарната поземлена рента на декар за арендуван земеделски имот е в размер на 100 лева за стопанските 2021г. – 2022г. и 2022г.

– 2023 г. Единствено през стопанската 2020г. – 2021г. размерът на рентата е бил между 10 – 100 лева. Също така вещото лице е дало заключение, че размерът на инфлацията в страната към датата на получаване на уведомлението по чл. 16 от ЗАрЗ е бил 27.6 %, както и към момента на подаване на исковата молба е бил 27.6%.

При така установените фактически обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:

Законът за аренда в земеделието съдържа специални правила за прекратяване на арендния договор. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗАрЗ развалянето на договор за аренда, сключен за срок, по-дълъг от 10 години или пожизнено, става по съдебен ред. Изключение от правилото на чл.

28, ал. 2 се съдържа в чл. 28, ал. 3 ЗАЗ , според който договор за аренда, сключен за срок над 10 години или пожизнено, може да бъде развален извънсъдебно, но само от арендодателя и само ако има за предмет държавна или общинска земя. Когато предмет на договора не е държавна или общинска земя, арендодателят може да развали едностранно /извънсъдебно/ договора поради забавяне на арендното плащане за повече от 3 месеца, но само ако този договор е за срок до 10 години. От изложеното следва, че арендаторът не може да развали едностранно договор за аренда на земеделска земя, сключен за срок над 10 години или пожизнено, независимо от това дали договорът има за предмет държавни, общински или частни земи. При неизпълнение на такъв договор от страна на арендодателя, арендаторът може да го развали само по съдебен ред – чл. 28, ал. 2 ЗАЗ . Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК следва да бъде уважен.

С оглед уважаването на главния иск, следва да съдът да се произнесе и по насрещния иск с правно основание чл. 16, ал. 5 от ЗАрЗ. Съгласно посочената разпоредба при трайно изменение на обстоятелствата, от които страните са се ръководили при сключване на договора за аренда, което изменение е довело до очевидно несъответствие между поетите задължения от двете страни, договорът може да бъде изменен по съдебен ред. Предпоставка за това е 3 ищецът да е поискал такова изменение по извънсъдебен ред и насрещната страна да не е отговорила писмено в едномесечен срок от получаване на това предложение. От събраните в хода на делото доказателства се установява, че ищците по насрещния иск са поискали изменение на договора в частта относно арендното плащане от 50 лева на 100 лева, тъй като е налице трайно изменение на обстоятелствата и очевидно несъответствие между поетите задължения. Насрещната страна не е отговорила в определение срок.

Следователно са на лице всички предпоставки за изменение на договора по реда на чл. 16 от ЗАрЗ, поради което насрещния иск следва да бъде уважен.

Посочената от ищеца по насрещния иск сума от 100 лева на декар е реална, тъй като и вещото лице сочи плащания по договор за аренда и на такава стойност.

По разноските

С оглед уважаването на исковата молба по чл. 124 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 606,66 лева. На ответника следва да бъдат присъдени 1431,99 лева, представляващи разноски сторени във връзка с уважения насрещен иск.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците О. М. О., ЕГН **********, и Н. С. О., ЕГН **********, договор за аренда на земеделска земя с рег. № 455, том I, акт № 64 от 02.02.2021г., вписан в АВ с вх. рег. № 196/02.02.2021г., акт 66, том I, дело № 98/2021г., партида 314545, не е прекратен.

ИЗМЕНЯ договор за аренда на земеделска земя с рег. № 455, том I, акт № 64 от 02.02.2021г., вписан в АВ с вх. рег. № 196/02.02.2021г., акт 66, том I, дело № 98/2021г., партида 314545, като увеличава размера на арендното плащане от 50 лева на 100 лева, считано от стопанската 2022г./2023г. до края на срока на договора на основание чл. 16, ал. 5 от ЗАрЗ.

ОСЪЖДА О. М. О., ЕГН **********, и Н. С. О., ЕГН **********, да заплати на Д. В. Д., ЕГН **********, сумата от 606,66 (шестстотин и шест лева и 66 стотинки) лева, разноски по делото.

ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН **********, да заплати на О. М. О., ЕГН **********, и Н. С. О., ЕГН **********, сумата от 1431,99 (хиляда четиристотин тридесет и един лева и 99 стотинки) лева, представляваща разноски сторени във връзка с уважения насрещен иск.

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________ 4