Решение № 588 от 04.05.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. София, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20221000501072 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 294 ГПК.

С решение № 4665 от 14.09.2017 г., постановено по гр. д. № 298 по описа за 2014 г., състав на Окръжен съд - Благоевград е отнел на основание чл. 62 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗОПДНПИ от Р. Х. Д. и от Г. И.

Д. в полза на ДЪРЖАВАТА, представлявана от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и поради наличието на предпоставките на чл. 72 ЗОПДНПИ е осъдил Р. Х. Д. и Г. И. Д. да заплатят на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество паричната равностойност на отчужденото имущество както следва: 1. сумата в размер 58 000 лв., представляваща пазарната стойност на отчужден недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находящ се в гр. ***, ул. „***“, етаж ***, а именно апартамент 2, подлежаща на отнемане от Р. Х. Д. и Г. И. Д., на основание чл.

62 във връзка с чл. 72 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗОПДНПИ; 2 . товарен автомобил, марка „Форд“, модел „Транзит“, peг. № ***, рама № SFACXXBDVCHE82653, двигател НЕ82653, дата на първа регистрация 02.01.1992 г., придобит с договор от 17.11.2010 г. за сумата от 1000 лв., собственост на Р. Х. Д. и Г. И. Д., подлежащ на отнемане на основание чл. 62 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗОПДНПИ; 3. товарен автомобил, марка „Рено“, модел „Експрес“, peг. № ***, рама № VF1F4070502471952, двигател № СО25180, без данни за първа регистрация, придобит с договор от 19.09.2005 г. за сумата от 500 лв., собственост на Р. Х. Д. и Г. И. Д., подлежащ на отнемане 1 на основание чл. 62 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗОПДНПИ; 4 . сумата в размер на 4 500 лв., представляваща пазарната стойност на отчуждения товарен автомобил, марка „Рено“, модел „Мастер“, peг. № ***, рама № VF1FDBEH518800570, двигател № 2650963, дата на първа регистрация 08.09.1998 г., продаден с договор от 26.03.2009 г., подлежаща на отнемане от Р. Х. Д. и Г. И. Д., на основание чл. 62 във връзка с чл. 72 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗОПДНПИ; 5. сумата в размер на 15 500 лв., представляваща пазарната стойност на отчуждения лек автомобил, марка „БМВ“, модел „525 Д“, peг. № ***, рама № WBANC51040CN41590, двигател № 256D228116234, дата на първа регистрация 28.04.2006 г., продаден с договор от 03.01.2013 г., подлежаща на отнемане от Р. Х. Д. и Г. И. Д., на основание чл. 62 във връзка с чл. 72 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗОПДНПИ; 6 . сумата в размер на 7 500 лв., представляваща пазарната стойност на отчуждения лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А 3“, peг. № ***, рама № WAUZZZ8P44A034071, двигател № ВКС002898, дата на първа регистрация 03.01.2003 г., продаден с договор от 30.08.2013 г., подлежаща на отнемане от Р. Х. Д. и Г. И. Д., на основание чл.

62 във връзка с чл. 72 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗОПДНПИ; 7 . сумата в размер на 2 600 лв., представляваща пазарната стойност на отчуждения лек автомобил, марка „Опел“, модел „Вектра“, peг. № ***, рама № W0L0JBF3511191830, дата на първа регистрация 14.11.2001 г., продаден с договор от 17.04.2013 г., подлежаща на отнемане от Р. Х. Д. и Г. И. Д., на основание чл. 62 във връзка с чл. 72 във връзка с чл. 63 ал. 2 т. 2 ЗОПДНПИ;

8 . сумата в размер на 19 000 лв., представляваща пазарната стойност на отчуждения лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Рав 4“, peг. № ***, рама № JTMBH31V305017486, двигател №1AZ5508252, дата на първа регистрация 21.11.2006 г., продаден на 11.12.2012 г., подлежаща на отнемане от Р. Х. Д. и Г. И. Д., на основание чл. 62 във връзка с чл. 72 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗОПДНПИ; 9. сумата в размер 1 955,83 лв., получена чрез системата MONEY GRAM по банкова сметка № *** в „Уникредит Булбанк“ АД с титуляр Р. Х.

Д., подлежаща на отнемане на основание чл. 62 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗОПДНПИ; 10. сумата в размер 28 201,80 лв., внесена на каса по банкова сметка *** в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, с титуляр Р. Х. Д., подлежаща на отнемане на основание чл. 62 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗОПДНПИ; 11. сумата в размер 48 690 лв., внесена от трети лица по банкова сметка *** в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, с титуляр Р. Х. Д. подлежаща на отнемане на основание чл. 62 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗОПДНПИ; 12. сумата в размер 48 969,60 лв., внесена на каса по банкова сметка *** в „Обединена българска банка“ АД, с титуляр Р. Х. Д., подлежаща на отнемане на основание чл. 62 във връзка с чл. 63, ал, 2, т. 1 ЗОПДНПИ; 13. сумата в размер 1 300 лв., внесена на каса по банкова сметка *** в „Централна кооперативна банка“ АД, с титуляр Г. И. Д., подлежаща на отнемане на основание чл. 62 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗОПДНПИ; 14. сумата в размер 565 лв., внесена от трети лица по банкова сметка *** в „Централна кооперативна банка“ АД, с титуляр Г. И. Д., подлежаща на отнемане на основание чл. 62 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗОПДНПИ. С решението съдът е осъдил Р. Х. Д. и Г. И. Д. да заплатят, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на държавата по сметка на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество разноски в общ размер от 1420 лв., а по сметка на ОСБлагоевград държавна такса в размер на 9 611.29 лв.

2

С решение № 1230/10.06.2020 г. по в. гр. д. № 3216/2018 г. на САС, 8 състав, решението на ОС-Благоевград е отменено и вместо него предявените искове от КОНПИ са отхвърлени изцяло.

С решение № 60295/29.03.2022 г. по гр. д. № 3078/2020 г. на ВКС, IV г.о., е отменено решение № 1230/10.06.2020 г. по в. гр. д. № 3216/2018 г. на САС, 8 състав и делото е върнато за повторно разглеждане от друг състав на САС с указания.

Производството пред настоящия състав е висящо по въззивна жалба на ответниците в първоинстанционното производство - Р. Х. Д. и Г. И. Д.. В жалбата се релевират възражения за недопустимост на предявения иск с основен довод, че прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ, извън случаите по чл. 22, ал. 2 ЗОПДНПИ, съставлява процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество. В жалбата се релевира възражение, че не са налице предпоставките за отнемане в полза на държавата на посоченото от ищеца имущество и парични средства по реда на ЗОПДНПИ, тъй като липсват доказателства за значително несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващ 250 000 лв. за целия проверяван период, определен от Комисията. Сочи се, че съдът неправилно е интерпретирал фактите и обстоятелствата относно процесното имущество, паричните средства и нетния доход на ответниците. Изразява се несъгласие с приетото от съда, че липсват, или че са недостоверни доказателствата относно цените за покупко-продажба на недвижимия имот и на МПС, и се налага същите да бъдат определени от вещи лица. Излага се, че са неправилни изводите на съда, че определените цени на процесното имущество са пазарни и са действителните такива. Изразява се несъгласие с приетия от първата инстанция извод по отношение на отнемането на сумите по разплащателните сметки, тъй като не бил установен източника на тези суми. Сочи се, че този извод на съда е неправилен, защото самият съд е посочил източника на тези суми - оборотните средства от магазините, чиито управител е бил Р. Д. и които са отчитани на него, като той е бил и собственик на стоката, доставяна и продавана в магазините. Излага се, че доколко тази дейност е била в съответствие с изискванията на трудовото и осигурителното законодателство, не е в компетентността на гражданския съд, поради това необосновано е било изискването да бъдат доказани трудов или граждански договор, каквито никой не е твърдял, че са били сключени. Поддържа се твърдение, че доколкото титуляр на сметките е ответникът Д., то до доказване на противното сумите по сметката са негови и негово суверенно право е да се разпорежда със сумите по сметките както намери за добре. Твърди се, че за оценка на действителната пазарна стойност на процесното имущество следва да бъдат прилагани методите на ДОПК. Прави се искане въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените от Комисията искове.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, чрез адв. В. А., с чиито действия по депозиране на въззивната жалба са изрично потвърдени от жалбоподателите със заявление от 21.05.2018 г. Същата е допустима, тъй като отговаря на 3 изискванията на чл. 260 - чл. 263 ГПК.

Ищецът в първоинстанционното производство и въззиваем в настоящото КПКОНПИ е депозирала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. В отговора се поддържа, че са изцяло неоснователни наведените в жалбата доводи за недопустимост на съдебното производство. Излага се становище, че изводът на Окръжен съд - Благоевград, че Комисията е доказала наличието на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 7 от ЗОПДНПИ е изцяло правилен и законосъобразен. Релевира се възражение, че са неоснователни твърденията във въззивните жалби, че за действителна стойност на придобитото имущество следва да бъде приета цената, посочена в нотариалните актове и в договорите за покупко-продажба на МПС.

Поддържа се възражение за неоснователност на твърдението във въззивните жалби, че за оценка на действителната пазарна стойност на процесното имущество следва да бъдат прилагани методите на ДОПК.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения, и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 74, ал. 2 във връзка е чл. 74, ал. 1 от Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от 2012 г. (ЗОПДНПИ), отменен с ДВ, бр. 7 от 19.01.2018г., за отнемане на незаконно придобито от ответниците и въззивници в настоящото производство имущество за периода от 12.07.2003 г. до 12.07.2013 г. на обща стойност 240 832.23 лв., подробно описано.

При постановяване на обжалвания акт, първоинстанционният съд е приел, че исковете са допустими. Обосновал се е, че прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата на чл.

22, ал. 1 ЗОПДНПИ, извън случаите на чл. 22, ал. 2 ЗОПДНПИ, не съставлява процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество. Приел е, че изискването проверяваното лице да е привлечено като обвиняем за престъпленията, посочени в разпоредбата на чл. 22 ал. 1 ЗОПДНПИ, трябва да е налице само към момента на образуване на производството, но не и до приключването му по време на следващите етапи, като в този смисъл се е позовал на решение № 13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело № 6 от 2012 г. на Конституционния съд. По основателността на предявения иск е приел, че предмет на установяване в производството е придобитото от проверяваното лице Р. Х. Д. и от неговата съпруга Г. И. Д. имущество за проверявания период и неговата стойност, като е извършил преценка и дали са налице установени законни източници на средствата за придобиване на материалните активи и дали тяхната стойност е пропорционална на правомерните доходи на осъденото лице, чрез съпоставка на размера на получените приходи и размера на извършените разходи. Изхождайки от посоченото в § 1, т. 1 от ДР към ЗОПДНПИ, където е дадено определение за понятието „имущество“, е оценил закупените недвижим имот и МПС по тяхната действителна стойност, съгласно чл. 69, ал. 1 ЗОПДНПИ.

Първостепенният съд е приел, че при определяне на размера на придобитото от ответниците имущество за проверявания период следва да се съобрази 4 пазарната стойност на придобитите имоти и МПС, а не стойността им, посочена в документите за собственост за тях /нотариален акт и договори за продажба на МПС/, като се е позовал и на разпоредбата на чл. 69, ал.2 ЗОПДНПИ, в редакцията й след изменението с ДВ, бр. 103 от 2016 г.