Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 870 от 14.07.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 1658/2025
Вид
Решение № 870
Подписан
14.07.2025
В сила
06.08.2025
Състав
Стояна Илиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28, б."а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.125 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.125,ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.179,ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 870 гр. Варна, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20253110201658 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П. Т. П. с ЕГН ********** в качеството му на управител на „ГРАНТ-ТУР“ ЕООД, ЕИК 148018500, със седалище и адрес на управление гр.Девня, ул.“ Люлебургас“,бл.1,ет.8,ап.22, чрез адв.Н.И., АК-Варна против НП № 818401-F813122/14.03.2025 г. на

Директор на Дирекция

„Обслужване” при ТД на НАП Варна.

С жалбата се иска отмяна на НП,като се твърди, че същото е незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на съществуващите правила и норми. Твърди се, че наказващия орган е извършил повърхностна преценка за прилагане на чл.28 от ЗАНН, както и че е следвало да приеме, че санкционираната деятелност, макар и съставомерна по чл.125 ал.5 от ЗДДС притежава обществена опасност, значително по-ниска от тази на обичайните административни нарушения от посочения вид, имайки предвид, че декларацията е била подадена на 19.02.2025 г., а нарушението е било установено на 23.03.2025 г., като не били съобразени и депозираното възражение и представения болничен лист, което показвало субективна невъзможност на управителя да подаде декларацията в срок.Твърди се и, че дружеството не е осъществявало търговска дейност, не е реализирало приходи, деянието е първо и не са настъпили опасни последици, което също е основание за приложението на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание дружеството нарушител, редовно призовано се представлява от адв.И., АК-Варна, които поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от гл юк Р.

Георгиева, която моли съда да потвърди НП изцяло и по размер. Претендира за разноски.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на 1 обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

На 26.02.2025 г. при проверка в информационния масив на ТД на НАП Варна административния орган е установил, че задълженото лице „ГАРАНТ-ТУР“ ЕООД,БУЛСТАТ 148018500 не е изпълнило задължението си да подаде СД по ЗДДС за отчетен период 01.01.2025 – 31.02.2025 г. в законоустановения срок до 14.02.2025 г. СД за посочения период е подадена на 19.02.2025 г., вх.№ 03005080031/19.02.2025 г. в компетентната за лицето ТД на НАП Варна, т.е. след изтичане на законоустановения срок.

Констатираното дало основание на св.Д. К., инспектор по приходите в ТД на НАП Варна да приеме, че задълженото лице е осъществило състава на нарушение на чл.125,ал.5 от ЗДДС, за което и съставила АУАН № F813122/06.03.2025 г. За дата на нарушението била приета 15.02.2025 г.

Актът бил съставен и предявен в присъствието на представляващ дружеството, който в графата за бележки и възражения отразил, че е бил в болнични, поради което не е могъл да подаде декларацията в срок.

В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН са направени възражения идентични с изложените при обжалването на НП.

АНО не възприел така направените възражения и въз основа на така съставения акт издал атакуваното НП, с което за нарушение на чл.125,ал.5 от ЗДДС, на осн. чл.179,ал.1 от ЗДДС наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 500 лв..

Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел,актосъставителя К. потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение.

Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като ги намери за обективни, безпристрастни, последователни и непротиворечиви.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св. К. , дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

НП е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Варна, съгласно приложената Заповед № ЗЦУ –384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и 2 мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – наименование на дружеството, БУЛСТАТ, седалище и адрес на управление, представляващо го лице.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Отговорността на дружеството е ангажирана на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС, във вр.с чл.125, ал.5 от с.з. Съгласно разпоредбата на чл.179 ал.1 от ЗДДС, лице, което, като е длъжно, не подаде Справка-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС или не я подаде в предвидения срок, се наказва с „глоба“ - за физическите лица, които не са търговци, или с „имуществена санкция“ - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 лв. до 10 000 лв..

Безспорно по делото е обстоятелството, че „ГАРАНТ-ТУР“ ЕООД,БУЛСТАТ 148018500 в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнило задължението си да подаде справка – декларация по ЗДДС за данъчен период 01.01.2025 – 31.02.2025 г. в законоустановения срок до 14.02.2025 г.

Доколкото разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от Закона за данъка върху добавената стойност е категорична, че месечната справка – декларация следва да се депозира в териториалното подразделение на НАП в срок до 14 – то число, следващ месеца, за който е относима справката – декларация, поради което според съда очевидно е, че дружеството е нарушило посочената правна норма, тъй като не е депозирало СД в изискуемите по закон срокове за това.

Бездействието на данъчно задълженото лице в срока е било констатирано служебно, при извършена проверка нарочна в информационната система на ТД на НАП – гр. Варна.

Поради тази причина, съдът намира, че действително „ТИ АЙ ПЛАСТ“ ЕООД е извършило административно нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.

В случая се касае за формално нарушение, за съставомерността на което е достатъчен формалният акт на регистрация на лицето (в случая юридическо такова ) и на неподаването в срок на изискуемата СД.

Въпреки изложеното по-горе състава на съда намира, че е основателен изложения в жалбата довод, че се касае за маловажен случай. При издаване на НП административно наказващият орган е подходил формално при анализа на доказателствата и преценка за обществената опасност на извършеното деяние, като не е съобразил всички обстоятелства касаещи нарушението Съдът намира, че в настоящия случай извършеното нарушение съставлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН по следните съображения:

За да се премине към прилагане на чл.28 от ЗАНН следва да е налице "маловажен случай" на 3 административно нарушение, при който наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено такова. Предвид посочената разпоредба преценката относно наличие на основанията на чл.28, б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от административно наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините, довели до закъснението за подаване на данъчната декларация, причинени ли са вреди от нарушението и други смекчаващи вината обстоятелства. Няма спор, че е налице извършено нарушение на посочената в атакуваното НП правна норма. Без да е налице административно нарушение въпросът за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН въобще не би следвало да бъде обсъждан, текстът се прилага само при налично противоправно поведение.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят не е подал в срок до 14.02.2025 г. справка -декларация за данъчен период 01.01.2025 – 31.02.2025 г. Установява се по делото, че декларацията е била подадена на 19.02.2025 г., т. е. с 5 дни закъснение. От доказателствата по делото се установява, че нарушението е било констатирано вследствие на активното поведение на жалбоподателя, който по своя инициатива в изпълнение на задължението си като регистрирано по ЗДДС лице, е подало декларацията 5 дни след законоустановения срок. По тази причина и поканата за съставяне на АУАН е била изпратена на жалбоподателя на 26.02.2025 г., след като нарушението е било отстранено. Следователно нарушението е било отстранено и към датата на съставяне на АУАН – 06.03.2025 г. Отделно от това декларацията е с нулев данъчен резултат, поради което не са настъпили вредни последици за държавния бюджет. Тези обстоятелства според съда определят настоящия случай като маловажен, тъй като деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи н а нарушение от същия вид и наложеното наказание в размер на 500 лева се явява несъразмерно тежко на извършеното нарушение. В тази връзка атакуваното НП следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно и нарушителят да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

Предвид изложеното, наказателното постановление се явява незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено, като на основание чл. 63, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 ЗАНН съдът следва да предупреди жалбоподателя.

По разноските

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че 4 в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

В настоящия случай АНО е представляван от надлежно упълномощен процесуален представител-юрисконсулт. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно, но предвид изхода на спора е неоснователно.

От страна на дружеството не е направени искане за присъждане на разноски.

Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 818401-F813122/14.03.2025 г. на Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Варна, с което на „ГРАНТ-ТУР“ ЕООД, ЕИК 148018500, със седалище и адрес на управление гр.Девня, ул.“ Люлебургас“,бл.1,ет.8,ап.22, представлявано от П. Т. П. с ЕГН **********- управител за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.