Определение № 2169 от 15.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2169 гр. София, 15.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20268002900939 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Булгаргаз“ ЕАД, гр.

София чрез процесуален представител адвокат М. Г.а и адвокат Г. Д. срещу решение № 42 от 09.02.2026 г. по т. дело № 558/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив, 1 търговски състав, с което е отменено решение № 336 от 18.07.2025 г. по т. дело № 572/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив и вместо това са отхвърлени предявените от „Булгаргаз“ ЕАД срещу „Гард Инвест“ ООД, гр.

Раковски осъдителни искове за следните суми: 1/ сумата 37 068,87 евро /равностойността на 72 500,40 лв./, включваща неизплатена стойност на осигурен достъп до месечен капацитетен продукт за м. май 2022 г. по фактура № **********/17.05.2022 г. и задължения за неприети количества газ по т. 7.5 от договор № 223-221/24.06.2021 г. по удостоверение за допълнително плащане № 9000020194/07.04.2022 г. и удостоверение за допълнително плащане № 9000020340/12.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 26.09.2023 г. до окончателното изплащане на главницата; 2/ сумата 5 716,39 евро /равностойността на 11 180,28 лв./, представляваща неустойка за забавено заплащане на главницата от 37 068,87 евро /равностойността на 72 500,40 лв./ за периода м. март 2022 г. - 26.09.2023 г. С 1 въззивното решение ищецът „Булгаргаз“ ЕАД е осъден да заплати на „Гард Инвест“ ООД направените по делото разноски в общ размер 6 456,14 евро /равностойността на 12 627,12 лв./, от които 4 066,56 евро /равностойността на 7 953,50 лв./ за първоинстанционното производство и 2 389,58 евро /равностойността на 4 673,62 лв./ за въззивното производство.

Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необснованост. Излага, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, доколкото при тълкуване волята на страните в нарушение на критериите на чл. 20 ЗЗД и чл. 20а, ал. 1 ЗЗД е приел, че сключеният между тях договор № 223-221/04.06.2021 г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена /договор за доставка/ бил прекратен едностранно от „Гард Инвест“ ООД, считано от 26.02.2022 г., с едностранно едномсечно предизвестие на основание т. 15.3 от него - поради неприемане от „Гард Инвест“ ООД на предложени от доставчика изменения в договора, обусловени от промяна в условията за закупуване, пренос и/или съхранение на природен газ и/или изменения в действащата нормативна уредба, в отклонение и в противоречие на предпоставките за прекратяване по т. 15.3, уговорени между страните в договора за доставка.

В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е прозинесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:

1. Може ли съдът да постанови решение, което е в противоречие с валидни клаузи от сключения между страните договор, който съгласно разпоредбата на чл. 20а ЗЗД има силата на закон за тях, и да приеме, че договорът е прекратен едностранно от една от страните в противоречие на постигнатите договорености? – противоречие с решение № 79/25.07.2012 г. по гр. д. № 538/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 28/01.03.2017 г. по гр. д.

№ 60094/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 60292/02.09.2022 г. по гр. д.

№ 4050/2020 г„ на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 42/11.05.2015 г. по т. д. № 1357/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др.

2

2. Длъжен ли е съдът при тълкуване на клаузи от договор винаги да търси действителната обща воля на страните, така, както е изявена и обективирана в писмения текст и да извърши тълкуване на дадена уговорка във връзка с останалите договорни клаузи, като всяка една от тях да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, при съобразяване на целта на договора, с обичаите, установената практика и добросъвестността? – противоречие с решение № 685/19.11.2024 г. по гр. д. № 4976/2023 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 734/12.12.2024 г. по гр. д. № 381/2024 r. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 26/26.04.2017 г. по гр. д. № 50246/2016 г. на ВКС, ГК, III г. о. и др

Ответникът „Гард Инвест“ ООД чрез процесуален представител адвокат С. Н. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като в представеното изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК не са обосновани общото и соченото допълнително основание за селектиране на касационната жалба.

Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, изложени са касационни основания по чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Възражението на ответника, че касационната жалба е просрочена, е неоснователно, предвид връчване на въззивното решение на въззиваемия /настоящ касатор/ „Булгаргаз“ ЕАД на 20.02.2026 г. и подаване на касационната жалба чрез Еконт на 20.03.2026 г., видно от служебни справки, направени от въззивната и касационната инстанции.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и взе предвид данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е приел, че между „Булгаргаз“ ЕАД в качеството му на доставчик и „Гард Инвест“ ООД като клиент е сключен на 24.06.2021 г. договор, по силата на който доставчикът се е задължил да доставя на клиента природен газ на изходен пункт /пунктове/ на ГМТП /газопреносна мрежа за транзитен пренос/ или НГПМ /национална газопреносна мрежа/, срещу 3 задължението на клиента да приема и заплаща природен газ по реда и при условията на договора, с уговорен срок на действие на договора от 7.00 ч. на 01.01.2022 г. до 7.00 ч. на 01.01.2023 г. Констатирал е, че в годишната програма /приложение № 1/ към договора са посочени общите договорени количества природен газ на всички пунктове за приемане и предаване, включващи общото годишно количество природен газ / MWh/година/, общото количество за всеки един от месеците, в това число по тримесечия и общото дневно договорено количество /ДДК/ за всеки месец. Въз основа на представените месечни актове за м. март и м. април 2022 г., съставени на основание т. 10.15 от договора, и на заключението на съдебно-икономическата експертиза съдебният състав е приел за установено, че ответникът не е получил никакво количество газ по процесния договор след влизането му в сила на 01.01.2022 г., включително през месеците март и април 2022 г., за които се отнасят исковите претенции за заплащане на дължими суми по издадените уведомления за допълнително плащане, както и през месец май 2022 г., за който се претендира заплащане на разходите за осигурен капацитетен продукт.

Въззивната инстанция е констатирала, че в т. 7.7. от договора е предвидено, че уведомления за допълнително плащане се издават от доставчика за неустойките, дължими от клиента съгласно т. 7.4. и 7.5. от договора; в т. 7.5. от договора е уговорено, че за разликата между дневното договорено количество /ДДК/ и приетото от клиента по-малко количество газ при неравномерна доставка, която надвишава 5% от ДДК през всеки един ден на съответния месец, клиентът заплаща неустойка в размер на 10% от цената на това количество газ, определена по действащата цена в месеца, в който е следвало да бъде прието. Установила е, че съгласно т. 11.4. от договора задължението за заплащане на разходите за осигурения капацитетен продукт е за клиента, като заявяването му на оператора се извършва от доставчика по възлагане на клиента съгласно т.11.1. Посочила е, че според т.12.2. от договора стойността на разходите за такса неутралност при балансиране, капацитетни продукти и пренос се определят в съответствие с действащите тарифи на оператора.

По отношение на цената на доставяния газ като съществен елемент от сключения между страните договор въззивният съд е обсъдил клаузата на т.12.1., съгласно която клиентът заплаща цени, определени за един мегаватчас, 4 като цената за всеки месец от периода на действие на договора е в размер на предложената от доставчика цена за утвърждаване от КЕВР, формирана съгласно условията на Наредба № 2 от 19.03.2013 г. за регулиране на цените на природния газ, плюс премия в размер на 0,40 лв., като при повече от едно ценово предложение за съответния месец се взема предвид окончателно предложената от доставчика цена за утвърждаване от КЕВР. Посочил е, че доставчикът публикува така формираната цена на интернет страницата си.

Въз основа на представеното по делото извлечение и заключението на съдебно-икономическата експертиз съдебният съд е установил ежемесечните цени, на които ищецът „Булгаргаз“ ЕАД е продавал природния газ на клиенти извън кръга на лицата по чл. 30, ал. 1, т. 7 от Закона за енергетиката, присъединени към газопреносната мрежа и сключили договор за доставка на природен газ по свободно договорени цени, какъвто е и ответникът, през периода от 01.01.2021 г. до 31.03.2023 г. вкл. Посочил е, че през месец юни 2021 г., когато е сключен договорът, цената на природния газ е била 45,27 лева/MWh, през месец януари 2022 г. цената вече е била 133,81 лева/MWh, или увеличение с 295,58% спрямо цената през месец юни 2021 г.; през всички месеци на 2022 г.цената на природния газ е по-висока от цената за месец юни 2021 г.; през м. август, септември и октомври цената е в пъти по-висока дори от тази през месец януари 2022 г.

Въззивната инстанция е обсъдила изпратеното през м. януари 2022 г. от ответника до ищеца уведомление по чл. 306, ал. 3 ТЗ, заведено при ищеца под № 01¬223-221-287 от 25.01.2022 г., за прекратяване на сключения между страните договор, с вписано основание чл. 306, ал. 5 ТЗ, поради трикратно увеличение на цената на природния газ към момента на изпращане на уведомлението в сравнение с тази към момента на сключване на договора, което увеличение е било обективно непредвидимо към момента на договарянето и се явява икономически непоносимо за ответника в качеството му на производител на оранжерийни зеленчуци, поради невъзможността да бъде компенсирано през крайната цена на произвеждания продукт, генерирането на загуби и предизвикването на състояние на неплатежоспособност. Излагайки тези обстоятелства, ответникът е заявил, че трикратното увеличение на цената на природния газ се явява непреодолима сила за производството му по смисъла на чл. 306 ТЗ, като паралелно с това са налице и признаците на стопанска непоносимост по смисъла на чл. 307 ТЗ; не 5 може да получава и потребява заявените количества природен газ, тъй като не е в състояние да ги заплаща; няма интерес от продължаване на действието на договора, поради което го прекратява и ищецът може да предлага на свободния пазар на трети лица заявените количества газ от ответника.

Съдебният състав е констатирал, че в изпратения от ищеца до ответника отговор с изх. № 01-223-221-287/1 от 13.04.2022 г. ищецът е посочил, че искането за прекратяване на договорните отношения не се основава на никоя от изрично предвидените в договора клаузи, не е посочена конкретна дата, от която той се прекратява, поради което приема, че договорът за доставка на природен газ се прекратява, считано от 01.05.2022 г. при условията на т. 15.2. от договора - с едностранно тримесечно писмено предизвестие от клиента, като е даден срок до 21.04.2022 г. за заплащане на дължимите до 12.04.2022 г. задължения в размер общо 139 786,98 лв., представляващи разходи за заявени и резервирани капацитетни продукти и издадени уведомления за допълнително плащане на неприето количество.